Илюминати

Илюминати, (от латинското Illuminati — просветлени, озарени) — е общото наименование на няколко тайни групи, съвременни или исторически, реално съществували или измислени, разкрити или предполагаеми. Под „Илюминати“ обикновено се разбира баварските Илюминати, най-малко тайното от всички тайни общества в света. Обикновено този термин се асоциира със зловещи обединения на заговорници, които тайно се стремят да управляват световните дела и да променят из основи съществуващия ред.

ъй като Illuminati в буквален превод от латински е „просветлени“ или „озарени“ съвсем естествено много разнородни организации са се нарекли Илюминати. Често те претендирали, че са притежатели на гностични текстове или на друга тайна информация, неизвестна на непосветените.

Названието илюминати е в употреба от 14 век, въведено от Братята на свободния дух и през 15 век било възприето от други последователи, които твърдели, че светлината на познанието идва не от авторитетен и таен източник а от вътре, като резултат от извисяване на съзнанието или с други думи "просветление".

Испанските алумбрадос принадлежат към същата група. Според историка Марселино Менендес и Пелайо, това име се появява през 1492 г. (а като илуминадос през 1498 г.). Той проследява появяването им в Испания, техните гностичния корени и влиянията, които е оказала Италия върху техните възгледите. Един от първите им водачи е Ла Беата де Пиедраита, дъщеря на обикновен работник, родена в Саламанка. Тя привлякла вниманието на Испанската инквизиция през 1511 г. с твърденията си, че разговаря с Исус и Дева Мария, но нечие височайше покровителство я спасило от обявяването ѝ за вещица. (Менендес Пелайо, Los Heterodoxos Españoles, 1881, vol. v.). Докато учел в Саламанка, през 1527 г. Игнаций Лойола бил изправен пред църковна комисия по обвинение, че симпатизира на алумбрадос, но се отървал с порицание. Други нямали този късмет. През 1529 г. в Толедо цяло паство от наивни последователи били подложени на бой с пръчки и затвор. Последвали още по-големи гонения и за около век много алумбрадос станали жертви на Инквизицията, особено в Кордоба.

Движението /под името "Illuminés"/ се е пренесло във Франция от Севиля около 1623 г. и е намерило последователи в Пикардия. През 1634 г. Пиърс Герин - кюре в Св. Джордж от Рой - се присъединява към движението. Дейностите на неговите последователи, наричани "Герини" били забранени през 1635 г.

Век по-късно, през 1722 г. един доста по-мрачен клон на движението се появява в Южна Франция, и съществува до 1794 г., по подобие на така наречените в Англия "Френски Пророци" - клон на "Камисардите".

Друга разновидност били Розенкройцерите, които твърдят, че тяхното братство е основано през 1422 г., но данни за тях има едва от 1537 г. Те били тайно общество, запознато с тайните на алхимията и усвоили езотеричните принципи на религията. Техните позиции са изложени в три анонимни документа от 1614 г, споменати от Ричард и Жиро в "Универсален речник на еклесиастната /църковната/ наука", Париж 1825 г. Розенкройцерите твърдят, че са наследници на Рицарите Тамплиери
По-късно названието "Илюминати" било дадено на Френските Мартинисти, орден основан от Мартинез Паскуалес през 1754 г, както и на техните имитатори - Руските Мартинисти през 1790 г ръководени от професор Шварц от Москва. И двете движения били окултни, кабалистични, алегорични, възприели еклектичните идеи на Якоб от Бохемия и Емануел Сведенборг.

История на Баварските Илюминати

Обществото (орденът) на Баварските Илюминати се нарича първоначално "Орден на Перфекционистите" и е създаден на 1 Май 1776 г. в Бавария (южна Германия), в Инголщадтския университет от професора по юриспруденция Адам Вайсхаупт (1748 — 1830). Това Общество можe да се разглежда като радикално разклонение на Просвещението, което в този период е било във възход.

За официална цел на Илюминатите е прокламирано усъвършенстването и облагородяването на човечеството. Вайсхаупт казва, че човек не е лош по рождение а лош го правят обкръжението му и условията, в които живее: религията, държавата, влиянието на другите хора. Природното право на равенство и свобода, които всеки има по рождение, му е отнето. Поради това, когато човечеството бъде освободено от натиска на обществените институции, и започне да се ръководи само от разума си и знанието, проблемите на морала ще отпаднат от само себе си. За постигане на това състояние на просветленост Вайсхаупт смятал да използва всякакви средства, водейки се от максимата "целта оправдава средствата. "

Очевидно е, че тази основна идея на Илюминатите ги противопоставя на властта и Църквата. Не е изключено, че Вайсхаупт, който е възпитан от Йезуитите, е създал Илюминатите като част от личната си борба срещу Църквата, заради забраната на Йезуитския орден, наложена през 1773 г. с була на Папа Клемент XIV.

Отначало членове на Илюминатите стават професорите от Инголщадтския университет. След като членове станали всички професори освен двама, Вайсхаупт започнал да търси хора извън университета, но въпреки това Ордена нараствал бавно.

В 1777 г. Вайсхаупт влязъл в Мюнхенската масонска ложа. Но привличането в Ордена на голям брой масони станало главно благодарение дейността на барон Ксаверий (Ксавие) фон Цвак. В 1782 г., след Вилхелмсбадския конгрес, проведен от масоните с цел сближаване на позициите им, много от масонските ложи, попаднали под влияние на Илюминатите, привличат още членове към Ордена.

Бързото нарастване привлякло вниманието на властите и предизвикало подозрения. По това време вътре в ордена се оформят противоборстващи течения, задълбочени от лична дрязги. Орденът се раздирал от многобройни скандали, предизвикани от извънбрачни връзки, присвояване на средства и измами сред Илюминатите. Самият Вайсхаупт е имал връзка със своя братовчедка, която забременяла.

На Вайсхаупт му се налагало да полага големи усилия за запазване на авторитета си и поддържане на реда в разкъсваният от противоречия орден. През 1784 г. поради конфликт между Вайсхаупт и дясната му ръка, барон фон Книге, последният напуска Ордена заедно с част от членовете.

Фон Книге бил недоволен от статута на Вайсхаупт, който притежавал практически неограничена власт. Трябва да се отбележи, че разцвета на Ордена до голяма степен се дължи на организаторския талант на фон Книге. Вайсхаупт от своя страна, бил недоволен от задълбочаващото се увлечение на фон Книге към мистиката и окултизма.

Отцепниците нарушават конспирацията и публикуват редица памфлети за Илюминатите. В този период Бавария е известна с религиозен и държавен консерватизъм и затова естествено последвали тежки санкции. Извършени са редица обиски и са конфискувани екземпляри от пропагандната и идеологическа литература на Илюминатите. Те, както и тайните общества въобще, били първо забранени от властите а по-късно и от църквата. Въпреки това, Илюминатите продължават да съществуват още известно време, при все че през 1787 г. набирането на членове на Ордена вече е престъпление, наказвано с обезглавяване. И до днес няма сигурни доказателства, че тогава Орденът се е разпаднал окончателно, а не е преминал в дълбока нелегалност.

До смъртта си през 1830 г. Вайсхаупт е в изгнание, като непрекъснато води полемика в защита на Илюминатите.

В 1896 г. в Дрезден Орденът е официално възстановен. Сега има няколко организации, претендиращи, че са духовни и идейни наследници на Вайсхаупт и на баварские Илюминати. Дейността на баварските Илюминати е отразена също и в поп-културата.

Илюминатите се придържат към строга конспиративна и йерархична структура. Тази особеност както и други техни обичаи и ритуали са заимствани от Масоните. Техният върховен орган е Ареопаг съставен от 12-те най-приближени до Вайсхаупт Илюминати. Този брой не е случаен и има за своя аналогия близкото обкръжение на Христос или вътрешния кръг от дванадесетте Апостола.

В йерархията на Илюминатите има следните нива на посветеност:

Aeropagites

Illuminatus dirigens

Illuminatus major

Illuminatus minor

Insinuat

Minervals

Илюминатите не набират публично членове. Напротив, Орденът предпочитал сам да подбира и вербува своите членове, понякога твърде дълго скрито подготвяйки и оценявайки бъдещата лоялност на кандидата към Ордена. Процедурата на посвещаване включва тържествени ритуали, специални клетви и определяне на псевдоним, с който Илюминатът ще бъде познат сред своите другари. Самият Вайсхаупт избира за себе си псевдонима Спартак. Примери за други избрани от членовете на Ордена псевдоними са: Фило, Сократ, Августус, Тиберий, Демокед.

Новопосветеният Илюминат бил включван в кръжоци за изучаване на философите на Просвещението. На този етап същинските цели и методи на Ордена оставали скрити за него, а продължавало проучването за неговото отношение към институциите на Църквата и властта и склонността му да приеме идеите на Просвещението. С всяко следващо стъпало на посветеност, на него му се откривала все по-голяма част от истинските цели и средствата използвани от Ордена за постигането им. При това, през цялото време Илюминатите се следят един друг, стремейки се да разобличат възможните предатели.

Орденът на Илюминатите е имал представителства почти във всички Европейски страни. Обаче, техният брой вероятно никога не е надхвърлял 2 000 човека. След постъпването в Ордена на барона фон Книге в 1778 г. биват приобщавани и се е появила възможност да се посвещавани и хора от Висшето общество. Членове на Ордена са били поета Гьоте, Ваймарския и Готския, херцози, влиятелни представители на духовенството.

С баварските Илюминати и останалите тайни общества се свързват многобройни теории на конспирацията. Най-често като техни цели се сочат желание за световно господство и/или пълен контрол над човешките, научните и финансови ресурси.

В 1797 г. свещеникът Огюстин де Барюел публикува в Хамбург своя роман с продължение „Спомени, които да послужат за историята на якобинството“, (фр. Mémoires pour servir à l’Histoire du Jacobinisme), описваща глобален заговор с участието на многобройни тайни групи (координирани от Илюминатите), в резултат от който е проведена Френската революция. Според де Барюел Следващата им цел е унищожаването на христианството, държавата и обществото като такива. Сред участници той споменава Розенкройцерите, Тамплиерите и Якобинците. Де Барюел характеризира Вайсхаупт като „отвратителна приумица на природата“ и го смята за главния виновник за действията на тайните общества.

По същото време, независимо от него, Джон Робисън шотландският професор и бивш масон, започва да публикува книгата си „Доказателства за тайния заговор срещу всички религии и правителства на Европа“. Той прочита книгата на де Барюел, и започва да го цитира в своя трактат. Робисън цели да докаже съществуването на заговор, който има за цел да заменени всички религии с хуманизма и да създаде единно световно правителство.

Привържениците на Теорията на конспирацията обръщат внимание и на влиянието на Илюминатите върху революцията през 1917 г. в Русия. Много изследователи на масонството разглеждат Баварските Илюминати, които се стремят към разрушаване на нациите и дестабилизация на държавата, като вдъхновители не само на анархизъм анархизма на Бакунин, но и на самия марксизъм. Отбелязват също и съвпадението на празника Първи май с датата на основаване на Ордена.

Лансира се и версията, че много от бащите на нацията на САЩ, са не само масони, но и Илюминати. На обратната страна (реверса) на Държавния печат на САЩ е изобразена недостроена пирамида с Всевиждащо Око, символът на Илюминатите, над нея. Около пирамидата има надписи „Начинанието е успешно“ и „Нов ред на епохите“. Аналогично изображение има и върху едно доларовата банкнота.

Източник: Conspiracy Wikipedia