четвъртък, 24 март 2011 г.

Новият словесен ред


от Conspiracy Wikipedia

Замисляли ли сте се, че след Втората световна война, “департаментът на войната” беше прекръстен на “департамент на отбраната”? Шейсет години по-късно, благодарение на легиони от костюмирани шарлатани, ние живеем в една епоха, в която хеликоптери наречени “Апачи” безсъвестно се използват за потушаване на етническо прочистване. Това е нов словесен ред, в който земята на свободните хора (от американския химн – бел. прев.) вкарва по 1200 свои граждани в затвора всяка седмица. Земята на храбрите хора (пак от там – бел. прев.) хвърля бомбени килими над цивилни граждани от 4,5 километра височина в името на хуманитаризма.

Ако убиеш човек и носиш униформа, си герой. Ако го направиш с цветовете на кварталната банда, си престъпник. Ако наемеш адвокат да ти помогне да намериш данъчните вратички, ставаш добър бизнесмен. Ако изкараш някой неосчетоводен долар, ставаш данъчен измамник. Ако продаваш цигари, алкохол и лотарийни билети, ставаш предприемач. Ако изпафкаш една трева и заложиш на някой кон или мач, ставаш обществен враг.

Всичко зависи как са поставени нормите и приемливите параметри. Нашето общество, чрез корпоративната пропаганда и свръхдозата от тъй наречения патриотизъм, се превърна в една голяма чаршия от единия до другия бряг. Купуваме почти всичко – от битова техника до изборни ментета – стига да ни убедят, че са ни необходими. Вярно, че можем да си го направим “както ни харесва” (от рекламата на Бъргър Кинг, според която вече има над 1 500 начина да си поръчаш Уопър (техният марков хамбургер) – бел. прев.), стига да не мърдаме от рамките на избора, който ни се предлага. Можем “просто да го направим” (от рекламата на Найки – бел. прев.), когато ни се прище, егати, всичко, което ни трябва от чифт маратонки за 120 долара. Вече сме толкова далеч от реалността, че дори най-елементарните истини стават неясни. Всичко се измества на 4-5 градуса от първоначалната си форма и всичко удобно се забравя, преди някой да има време да го анализира.

И точно когато мислех, че ще стигнем до дъното – езиковедски погледнато – мултинационалните корпорации започнаха да патентоват форми на живот, благодарение на частта за “търговските права върху интелектуалната собственост” от договора на ГАТТ (предшественика на Световната търговска организация (СТО)). Например, когато човешки ген се внесе в млечните жлези на овца, за да произведе протеин наречен алфа-1-антитрипсин, овцата вече не е просто “овца”. Не, този вълнист предмет вече е законно патентована корпоративна собственост, наречена “бозайников клетъчен биореактор”. Не е овца, нито агне, а... бозайников клетъчен биореактор. “Мери имаше бозайниково клетъчно биореакторче.” (от популярното детско стихотворение “Мери имаше овчица” - бел. прев.) Как ви звучи?

Ако показваш телеса в определени списания, ставаш порнограф. Ако ги показваш в обществения транспорт, ставаш реклама на Калвин Клайн. Ако събираш купони за храна, ставаш социален отпадък, ако наемеш лобист, за да печелиш държавни субсидии, данъчни облекчения и протекционистични мита, ставаш Дженерал Мотърс. Ако нахлуеш в Кувейт, си “новият Хитлер”. Ако нахлуеш в Ирак, си “Джордж У. Буш, лидер на свободния свят.”

Иначе е нищо работа: колите вече не са “стари”, те са “втора употреба.” Агресията не е агресия, когато е изпреварваща военна операция. Да речем, че си кметът на Ню Йорк Майк Блумберг и искаш да обложиш с регресивен данък бедните и заможните жители. Много лесно: наричаш го “увеличение на билетите.” Богатите не пътуват с метрото. Ами ако твоята фирма иска да напълни фермерите с отровна гадост, която те да ползват като тор? Наемаш могъща фирма за връзки с обществеността, за да й създаде нов имидж, като я кръсти “биосолиди.” Също както протестиращите в Хаити са “студенти”, тези във Венецуела са “профсъюзни членове.”

Ако заявиш, че Месията редовно посещава богаташката ти къща, вярващите на Мел Гибсън ще направят пътека до вратата ти. Ако кажеш, че ти си Месията в Уейко, ще минат с танк през трапезарията ти. Ако продаваш оръжие в гетото, излизаш на корицата на Нюзуик като лош. Ако продаваш изтребители на страна от Третия свят, излизаш на корицата на Нюзуик като добър. Ако препечатваш дословно комюникетата на Държавния департамент, си уважаван разследващ журналист. Ако изровиш истината, ще ти се стъжни животът, докато се мъчиш да изкараш някоя пара с писане.

Тъй като днешните думи са развили рядката способност да променят значението си от една ситуация на друга, докато изгубят всякакво значение, вероятно е време американците да проведат едно масово изгаряне на речници. На кой му трябва Уебстър (тълковен речник – бел. прев.) или Роджет (синонимен речник – бел. прев.), когато си имаме “Факторът О'Райли” (телевизионно предаване по Фокс Нюз)? За какво са ни определенията, когато дават награди за мир на хора като Картър, де Клерк, Арафат, Клинтън, Рабин, Перес, Уудроу Уилсън, Теди Рузвелт и Хенри Кисинджър и толкова много от нас смятат, че те ги заслужават?

Няма коментари:

Публикуване на коментар