Въведение - “Съществуват някои сведения, че група вътре в правителството е замесена в изследването на тези технологии(за контрол над съзнанието) във връзка с мними НЛО феномени. Ако това предположение се потвърди, веднага ще усетиш съпротива, ако поискаш да получиш информация за НЛО. Не заради самите НЛО, а защото под това прикритие се прилагат и използват технологии за мозъчен контрол.”
Откъс от писмо от 17 февруари 1994г. от д-р Скот Джоунс до научният съветник на американския президент Бил Клинтън, д-р Джон Гибънс, относно експерименти за контрол над съзнанието.
1.Сведения за секретни проекти за имплантанти
Успоредно с описаните в глава 1 експерименти на ЦРУ за контрол над съзнанието съществува интерес и към методите за имплантиране за постигане на въздействието върху поведението на дадено лице от разстояние. Шведската изследователска организация “Групен”, която масирано се противопоставя на незаконните експерименти за мозъчен контрол събра много материали, доказващи, че през последните 50 години са били имплантирани електроди на много хора без тяхното знание. “Групен” притежава рентгенови снимки от 1946г. от болницата “Каролинска” и от 1948г. от детската болница “Сакска” близо до Стокхолм показваща незаконно имплантирани на хора електроди.
В един от случаите майката при посещение в болницата открива как хирургически екип под ръководството на главният хирург д-р Алм вкарва електроди в мозъка на сина й Бент. Д-р Алм излиза извън себе си от гняв като вижда майката на детето и нарежда да я изведат от операционната. След незаконно проведената операция за Бент започва ходенето по мъките. Налага се да прекара много години в психиатрична клиника, за да бъдат излекувани нанесените му от д-р Алм увреждания.
Освен това “Групен” открива, че от шейсетте години се разработват субстанции, които улесняват излъчването на радиовълни от вътрешността на тялото на пациента. Субстанциите могат да се дадат на пациента с помощта на фармацевтични продукти като таблетки, прахове и разтвори. Експериментите на военните и на тайните служби се провеждали в следвоенно време на нищо не подозиращи лица. По времето, когато д-р Делгадо изобретява в САЩ стимосийвъра се разработват имплантанти, които позволяват на експериментаторите да имплантират през отворите на носа малки трансмитери в мозъка на човека.
Междувременно тази трансназална имплантация е възприет метод в неврохирургията. Интересно, че и лица отвличани уж от НЛО разказват за чужди същества, които им вкарват малки обекти през носа. Това е много важно тъй като процедурата е позната само в неврохирургията и обикновените хора не знаят за нея. Което от своя страна означава, че действията на екипажите на НЛО могат да се тълкуват указание за реално протичане на феномена отвличане от НЛО. Изследователите в областта на мозъчният контрол обаче смятат, че те могат да се разглеждат като указание за незаконно имплантиране от страна на тайни агенти, действащи под маската на екипажи на НЛО.
Изследователите от “Групен” установиха, че шведската отбранителна индустрия FOA от 1965г. насам се занимава с биотелеметрия. По същото време, когато ученият от FOA д-р Персон пише статия за биотелеметрията вече има снимки на трансмитери в главите на шведски граждани. Според “Групен” тогава много хора без да знаят са имплантирани в болницата “Сундсвал”. Те са сред първите жертви, които чрез телеметрията са свързани с компютър. Тези сведения сякаш потвърждават споменатите по-горе изявления относно развитието и изпитанията на биочипове. Освен това събраните от “Групен” доказателства свидетелстват, че не само в САЩ а и в Европа се експериментира с тези технологии.
Наскоро в САЩ бяха разсекретени по Закона за свободата на информацията(FOIA) документи на американската космическа агенция НАСА, които доказват, че в изследователския център на НАСА “Еймс” от края на шейсетте години са разработвани технологии за биотелеметрични имплантации. Номерът на доклада е SP-5094. В него се описва как чрез метод се пренасят данни. Освен това са поместени и изображения на имплантанти с големината приблизително на монета.
“Групен” и “Фондация за свободата на мисълта” притежават ренгенови снимки, на които освен чужди тела са виждат и тъмни полета около тях. Тези места сочат, че там поради проникващите радиовълни е редуцирано съдържанието на кислород. Шведката Вера Данборг също била жертва на телеметрия. В нея били имплантирани електроди без тя да знае в болницата “Академика”. Според “Групен” операцията била направена от проф. Торд СКоог. На ренгеновите снимки ясно се виждат тези по-тъмни места.
За съжаление преди няколко години Вера починала поради намалена циргулация на кръвта в мозъка. Тя както и много други жертви на мозъчният контрол се опитвала да привлече към положението си вниманието на шведското правителство но не успяла. Организации за мозъчен контрол също така са събрали сведения показващи, че лица задържани от полицията, са имплантирани и използвани и използвани като опитни обекти за биотелеметрични експерименти. Ренгенови снимки на друг швед показват такива чужди тела в областта на челото. Той твърде, че като го задържали му дали приспивателно и през носа му вкарали трансмитер. Много от жертвите разказват, че им се струва, че са напълно под контрола на мъчителите си. Такава жертва изглежда е и затворникът Дерек Винсън, който през 1994г. пише следното:
“Тексаският затвор в Кълъмбъс използва биотелеметрия, за да контролира мислите ми. Технологията е разработена от ЦРУ…Персоналът на затвора чете мислите ми по 24 часа на ден. Чувам гласове в главата си, с които мога да разговарям за политическата си дейност. Понякога ми се струва, че контролират мислите ми и въздействат на пулса ми.”
През 1993г. Дерек Винсън подал жалба срещу Тексаския отдел на Криминално съдебната институция с номер B-93-1342-D-CV-B. Сходни на неговите преживявания има затворник от затвора в Юта. Дейвид Фратърс твърди, че го тестват в килията му с високотехнологични средства за контрол над съзнанието. Към тези методи спадат халюцигени, електромагнитни вълни и телеметрия. Фратърс казва, че започва да чува високочестотни тонове. Силата им изглежда можела да се регулира. Той описва ситуации, в които имал такива болки, че му се искало да скача до тавана. Той също е “вълнист”, тъй като чува в главата си гласове, които вероятно са изкуствено произведени и му казват:
“Как Ви харесва главоболието ?”
“Добре ли спахте днес, г-н Фратърс?”
“Искате ли аспирин?”
Както всички “вълнисти” и Фратърс не може нормално да спи. Затворническите власти естествено твърдят, че в техният затвор не се провеждат незаконни тестове над никого. Организациите за подпомагане на затворници също не се интересуват от този метод на изтезание, защото им звучи като научна фантастика.
Турчинът Яги Хаджи Йомер потърсил убежище в Швеция и според “Групен” бил имплантират с електроди от шведската тайна служба SAPO. Организацията установила, че той е превърнат в психологическа развалина. Електротехник от Стокхолм го изследвал с апарат за честотен анализ. Изследователите успели да потвърдят, че през главата му минават радиовълни с честота от 38 килохерца и напрежение от около десет микроволта. Симптомите на Яги са сходни с тези на г-н Америкън Експеримент, Дейв Бейдър и Марти Коски.
Честотната графика показва ясно покачване в честотният обхват на около 18,5 килохерца. Други уж недоброволни жертви показват сходни честоти в близост до главата. През януари 1985г. повече от 50 лица, сред които юристи, естествоизпитатели и организации за мир подсписаха петиция, която трябваше да привлече вниманието на шведският главен прокурор Магнус Сьоберг към тези експерименти. Отговорът на негов представител даде косвено да се разбере, че такива процедури се толерират по съображения за национална сигурност. Вероятно освен САЩ и Швеция заема челно място в разработването на подобни технологии.
Както изглежда от години съществува технология за имплантанти, която заедно със стимосийвъра на д-р Делгадо и технологиите RHIC-EDOM е много важна за тайни военни операции, методи за идентифицирани и за надзираване на затворници.
2.Тайните служби и военните имплантират ли хора ?
Тук бихме искали да разгледаме по-подробно някои човешки съдби. Ще започнем с шведа Роберт Неслунд, които много ни помогна в разследванията за книгата ини предостави голямо количество изследователски материали.
Роберт Неслунд: От края на шейсетте години е опитно зайче за незаконни медицински експерименти. По време на престой в болницата “Сьодер” в Стокхолм д-р Курт Стран вкарал през дясната ноздра на носа имплантант в мозъка му. Няколко години Неслунд се опитвал помощ от шведски лекари, от шведските здравни и социални служби. Усилията му обаче остават безуспешни, макар че притежава ренгенови снимки показващи няколко имплантирани чужди тела.
Накрая успява да намери лекарски екип в Гърция, който през 1978 и 1982г. му отстранява по един имплантант. Учени от университета на Ню Йорк изследвали първия изваден предмет, след което той изчезнал. Участвалите в анализа на учени никога повече не се обадили на Неслунд и не му върнали отстраненият обект. Неслунд има няколко снимки направени по време на операцията. Притежава и някои снимки показващи извадения обект.
Вторият чужд предмет е изваден от ноздрата му през 1982г. За съжаление по време на процедурата той се счупил на много части. Роберт Неслунд ни съобщи, че след отстраняване на чуждите тела се чувствал много по-добре. И той като описаните в предната глава “вълнисти” чувал гласове в главата си. Гласовете, както и при останалите жертви сякаш познавали мислите му. Започнал да ги чува след като през 1972г. бил задържан в полицията. Интересно е, че гласовете затихнали след 1985г.
През 1988г. Роберт Неслунд случайно се свързал с професор П.А.Линдстром от Калифорнийският университет в Сан Диего, който прегледал ренгеновите му снимки. Докато шведските лекари давали писмени изявления, че снимките не показват чужди тела в главата на Неслунд, професор Линдстром стига до друг извод. В едно от писмата до Неслунд той пише:
"След като видях ренгеновите ви снимки, мога да ви потвърдя, че няколко чужди тела, вероятно мозъчни трансмитери, са имплантирани в основата на предният мозък и в мозъчната кора. Рискът от подобни имплантации е значителен, тъй като могат да се появят хронични инфенкции и менингит, ако имплантацията е станала през носа или синуса. По мое мнение те не са оправдани ако пациентът не е информиран за целта на операцията, методите за упойка и рисковете. Солидаризирам се с Линкълн Лорънс, който на страница 27 в книгата си пише:”Бяха разработени ужасни методи. Онези, които тайни си играят с тях ги наричат RHIC и EDOM - радиохипнотичен интерцерберален контрол и електронно разтваряне на паметта.” Преди няколко години проведох няколко дискусии с Делгадо. Той ме попита дали бих предоставил ултрасонарна техника за внасяне на промени в поведението на пациентите му. Дадох отрицателен отговор, тъй като ние преследвахме съвсем различни цели и намерения. Смятам, че Делгадо е интелегентен, но малко странен човек.”
След това изявление Роберт Неслунд получил още десет експертизи от други лекари от най-различни страни по света, които потвърждават, че в главата му има изкуствени чужди тела. Тъй като д-р Линдстром познавал доктор Делгадо, знаел и за опитите и връзките му с ЦРУ. Той бил сигурен, че Робърт Неслунд е имплантиран и е жертва на технологии за мозъчен контрол. По една или друга причина шведските лекари давали неверни изявления:
1. Те не искат да приемат, че някой в Швеция без тяхно знание е имплантиран с електроди.
2. Или знаят за експериментите и са съучастници на експериментаторите.
Тъй като в Швеция Робърт Неслунд не намира лекар, който да му отстрани имплантантите , той търси помощ в Джакарта, Индонезия. На 4 август посетил болницата “Сант Каролус”, където се срещнал с професор Хендайо и му показал ренгеновите снимки, на които ясно могат да се видят чуждите тела. Накрая професор Хендайо се съгласил да ги извади. Затова Неслунд останал в болницата до другия ден, за да му вземат кръвни проби. Лекарите го информирали, че трябва бъде в болницата на 11 август за операция.
На 12 му показали операционната зала. Там доктор Хендайо го уведомил, че се е случило нещо, което би могло да затрудни операцията. Но не казал какво е това нещо. Въпреки това Неслунд дал съгласие за отстраняване на имплантанта, тъй като последният бил активиран 24 часа в денонощието.
Освен това Неслунд забелязал, че лекарят е в състояние на стрес и е много нервен. Щом влезли в операционната, през другата врата в стаята се появили двама мъже облечени по европейски и му направили инжекция. По време на операцията Неслунд се събудил за няколко секунди, защото имал ужасни болки в главата. Той си спомня точно какво е видял и ни съобщи следното:
"Ръцете и краката ми бяха здраво завързани за масата. Едно лице държеше главата ми, докато друг правеше на челото ми разрез дълъг около пет сантиметра. Трети мъж държеше предмет приличащ на маша и го вкара в главата ми…Имах чувството, че главата ми ще експлоадира и ще се пръсне на парчета. Крещях от болки и исках да се освободя от коланите. После от болките и шока загубих съзнание.”
18 часа след операцията Робърт Неслунд дошъл в съзнание. Сутринта отишъл веднага в радиологичното отделение и си направил ренгенови снимки. Снимките ясно показвали гъбовиден обект в наранената мозъчна област. Интересно е да се знае, че през 1990г. д-р Джийн Х.Барнет публикува в списание “Неврология и биомедицински инженеринг” статия със заглавие “Epidural Peg Electrodes”. В нея се описва гъбовиден електрод, който може да се имплантира и който много прилича на чуждото тяло на ренгеновата снимка на Робърт Неслунд.
Когато след ужасното преживяване на Неслунд потърсил д-р Хендайо, последният му припомнил, че го съветва да не подлага на операция. После на четири очи признал, че в акцията била замесена шведската тайна служба и той не могъл да предприеме нищо срещу тях. Неслунд предполага, че SAPO е уведомила колегите си от ЦРУ и е принудила д-р Хендайо да действа по този начин. И днес Неслунд продължава да страда от тази хирургическа намеса и досега не се е намерил лекар, който да отстрани гъбовидното чуждо тяло от главата му.
Джон Грегъри Ламбос:този по-скорошен случай засяга осъденият за контрабанда на наркотици и намиращ се в затвора форт Левенуърт Ламброс. Той бил задържан преди шест години в Бразилия и след изтезания изпратен в САЩ. Според организацията за подпомагане на затворниците “Амнести интернешънъл” изтезанията се прилагат често в бразилските затвори. Случаят Ламброс обаче е изключение, тъй като са го облъчвали с електронни полета и имплантирали в мозъка му високочестотни микрочипове, за да могат да го наблюдават и контролират по биометричен път.
След експулсирането му в САЩ, ЦРУ, Департаментът по правосъдие и Държавният департамент се опитват да прикрият тези процедури. Ламброс твърде, че и понастоящем все още е с имплантант и е изтезаван безжично от мъчителите си. Притежава рентгенови снимки, на които се виждат няколко чужди тела от по един милиметър. Три проведени независимо един от друг радиологични прегледа потвърждават наличието на обекти в ушната област. Други снимки показват, че друго чуждо тяло се намира в челната област на Ламброс. Тъй като е разположено в права линия над продължението на носа, имплантантът както при Робърт Неслунд изглежда е вкаран в мозъка трансназално.
Както при други имплантирани недоброволно лица, малко над имплантантите се виждат тъмни места. Те вероятно се държат както вече споменахме на намаленото съдържание на кислород. Този ефект може да възникне чрез дехидриране предизвикано от електромагнитно облъчване. Чуждите тела в ушната област на Джон Ламброс причиняват подувания на дясната страна на лицето му. Интересно е, че обвинителите успяха да получат допълнителна информация за килиите и проектите за имплантиране на бразилските власти.
Тези информации идват от висш служител на Американският армейски инженерен корпус, който твърди, че в края на седемдесетте години е участвал в изграждането на килиите. Обвинителите предали информацията с обозначение на случая No. 94-1332 MNMI та съда. Ще преведем най-ярките места от текста -
“Първис Картрайт притежава лични знания и опит от поставянето на имлантанти на хора и от изграждането на уредите от 1969 и 1970г., когато служ6и в Щурмовата разузнавателна дивизия на армията на САЩ под командването на полковник Блекшиа в Бразилия. По това време Първис Картрайт живее в американското посолство в Бразилия..
3. Първис Катрайт разговаря с адвокат Гейсел по време на телефонен разговор, воден от ищеца с адвоката в пекът 28 април 1995г.
4. Първис Картрайт информира адвоката Гейсел за уредите на федералната полиция в Бразилия.
5. Първис Картрайт разказва на адвокат Гейсел следните факти, които ищецът успява да чуе по време на телефонният разговор:
а)Картрайт служил в Щурмовата разузнавателна дивизия на американската армия.
б)Американският армейски инженерен корпус изработил апаратурата в Бразилия.
в)ръководител е полковник Блекшиа от Щурмовата разузнавателна дивизия на американската армия, който е и директор на проекта за имплантации в Южна Америка. Той обучава служителите и им разкрива провеждането на имплантазиите по използването на уредите.
г)Картрайт предлага на адвокатът Гейсел да потърси други информации за изработването на апаратура чрез Закона за свободата на информацията (FOIA)
д)Щурмовата разузнавателна дивизия на американската армия инструктира бразилските власти как от полицейският участък могат да се контролират хора на разстояние от 250 км. Други системи обхващат целият свят.
е)Ищецът не успява да проследи други разговори между Картрайт и адвоката Гейсел. Те траели от пет до седем минути.
6.В четвъртък 2 май 1995г., Картрайт е уведомен да опакова нещата си, защото го местят на друга работа.
7.Ищецът говори с Картрайт, за да получи още информация относно проектите за имплантации в края на шейсетте години:
а)В екипите работещи под ръководството на полковник Блекшиа имало персонал и от флота, морската пехота и военновъздушните сили.
б)Франция, Съветският съюз и Германия също така били замесени в проекта за имплантации на бразилската полиция и военните.
в)Френски и съветски персонал обучавал бразилските власти как се поставят имплантанти в мозъка през носа.
г)През 1969 и 1970г. тези операции се координирали от американската армия от Форт Рилей.
д)Фармацевтичният концерн “UPJOHN PHARMACEUTICAL COPMANY” продал материали на американската армия и на Бразилия, за да могат по-добре да вграждат имплантантите на опитните лица.
е)”UPJOHN PHARMACEUTICAL COMPANY” продал балонен катетър за разширяване на артериите. С помощта на тези уреди имплантантите се вграждат по-добре.
ж)Други фармацевтични фирми предоставят имплантанти и апаратура за имплантационни процедури на разположение на полицейските части.
з)Картрайт твърди пред ищеца, че бразилците никога нямало да имплантират американски поданици."
Интересно е да се знае, че датировката на тези привидни проекти съвпада с първите официални резултати от биотелеметричните изследвания на д-р Хосе Делгадо. Би било възможно разработените от него технологии първоначално да са изпробвани върху затворници и противници на режима в страни от Третият свят. Освен това Картрайт твърди, че няколко фармацевтични фирми са предоставили материали за проектите за имплантиране. Тъй като фармацевтичната индустрия често изпробва продуктите си в Третият свят, това твърдение изглежда напълно убедително.
Тези информации нахвърлят някои интересни но и опасни въпроси. Ако са верни това означава, че от края на шейсетте години интернационална военна коалиция провежда имплантационни проекти върху хора. Щом по онова време тази технологии е била готова за използване, можем да си представим какво става в днешно време в тази област. Картрайт сочи, че проектът в Южна Америка е проведен между 1965 и 1972г. В официалната научна литература през 1972г. се пише са такива биотелеметрични методи за наблюдение на затворници. Имаме статия появила се през 1972г. в списание “Law Review Crime and Justice”(Законов преглед на престъпленията и правосъдието) от Батърн Л.Инграм и Джералд У. Смит под заглавие “Използването на електроника в наблюдението и контрола на човешкото поведение и възможното й използване в рехабилитацията и контрола.” В нея точно се описва това, което в момента преживяват Джон Ламброс и другите жертви. Напълно е възможно технологията да е била изпробвана по онова време.
Понастоящем се правят проучвания за намиране на военните участвали в изграждането на съоръженията. Както изглежда разработените от д-р Делгадо и д-р Стюарт Макай биотелеметрични методи за контрол веднага са поети от военните и безскрупулно използвани. Като затворник човек естествено има малък шанс да спечели процес срещу американското правителство.
През октомври 1995г. на някои изследователи беше подхвърлен документ с гриф “За сведение” проект “Грауб” 7А и отнасящ се за имплантиране на затворници без тяхното знание. Документът уж бил от Отдела за сигурност на компютърният концерн IBM. В него пише, че изследователският му отдел заедно с Федералната служба “Затвори”, Калифорнийският изправителен департамент, Тексаския департамент за обществена сигурност и Масачузетският изправителен департамент са провели изпитания с имплантирани затворници.
По-нататък в документа се твърди, че няколко затворници са изпратени за медицински прегледи в Пеликан Бей. Там били упоени и по време на няколко часова операция им имплантирали биочип с обозначение “2020 невпочип”. Задачата на имплантантите се описва както следва:
1. Имплантантите са използвани за надзираване.
2.Имплантантите обезвредиха двама затворници, опитали се да нападнат нашият персонал.
3.Когато имплантатът се възбуди със 116 мегахерца, те изпадат в летаргично състояние и спя по 18 до 22 часа на денонощие.
4. По време на изпитателната фаза със 116 мегахерца всички тествани лица се отказаха от спортни занимания.
5. Седем от осем опитни лица не проведоха в килията си и извън нея никакви спортни упражнения. Пет от осем се отказаха дори от ежедневният си душ.
6. По време на изпитателната фаза седем от осем затворници не бяха агресивни въпреки провокациите.
7. Всички имаха многократни кървения през носа и ушите. Кървенето спря около 48 часа след имплантацията.
8. Никой от затворниците не знаеше за имплантирането на “2020 микрочип”.”
Съставителят на документа пише по нататък, че имплантантите превръщат носителят в рекьордьор по вървене и говорене. Освен това се разбира, че само пет лица от изправителната комисия притежават необходимият секретен допуск(Need To Know) относно тестовете с имплантанти. Макар че някои читатели може би смятат, че това не ги засяга, трябва да се знае, че технологиите могат да се прилагат спрямо всеки индивид. Междувременно е известно, че има случаи, в които жертвата не е затворник или осъден. Американецът Брайън Рейндж има три отделни медицински заключения, потвърждаващи, че са му имплантирани изкуствени чужди тела от лекар специалист. Магнитно-резонансни методи разкриват, че в главата му има парамагнитен обект. Освен това в тъпанчето на ухото му има плосък метален обект, подобен на компютърен чип. Въпреки че тези хора имат снимки на чуждите тела и лекарски заключения, властите отричат съществуването на такива проекти. Интересни са в тези случай областите, в които се намират имплантантите и начинът на имплантиране в мозъка на засегнатите. Челната област и областта зад ушите изглежда са най-предпочитани. Тези места се сочат и като най-подходящи от д-р Ман и д-р Сандърс.
Накрая ще се занимаем с историята на Ед и Джей Кетс. В случая жертвите са емигранти от Украйна. Ед Кетс сподели с нас, че според нас съдбовната му история започнала в Киев. През 1963г. той бил на 17 години, когато пожелал да намери роднините си в САЩ. По това време Студената война е в кулуминацията си. Затова той смята, че по време на направените си търсения е попаднал в списъците на съветската тайна служба КГБ а и на ЦРУ. На 11 септември 1977г. Ед заедно с жена си заминал за САЩ и след първоначалните затруднения се установил в Редууд Сити, Калифорния.
На 11 март 1982г. в болницата “Стандфорт” извадили сливиците на четиригодишният му син Джей. Странното било, че разрешили на родителите си да видят синът си едва 24 часа след операцията. На 12 март около 16:00 часа медицинска сестра донесла детето при тях. Детето било много изтощено и имало хирургически белег напреко през устата. Тогава Ед още не знаел, че по време на операцията на сливиците са вградили имплантант на сина му. Ужасното подозрение се появило в съзнанието му едва, когато самият Ед станал жертва на подобен експеримент. След взимането на няколко таблетки витамини през лятото на 1988г. внезапно в дясната му ноздра започнал да расте израстък.
През ноември 1990г. Ед отишъл на лекар, който му предложил операция. Той приел съвета и се оперирал в болницата “Кайзер” в Редууд Сити. По неизвестна за него причина пет месеца след нея не можеш да диша през носа. На 11 май 1992г. го оперирали повторно. Този път операцията траяла седем часа, след което положението с дишането се подобрило. Когато започнал да диша нормално през носа, Ед получил болки под дясното око. След известно време мястото започнало да се подува.
През август 1992г. Ед узнал, че чичо му имал проблеми с ФБР. След това отправил запитване дали във ФБР има досие за него. ФБР разсекретило силно цензуриран документ от две страници. В четливата част от документа пише, че информациите за него за засекретени въз основа на разпоредба по съображения за националната сигурност или по съображения на полицията за чужденци.
Пред тях може и да отпадне правилото за неоправдана намеса в личният живот на дадено лице. През настъпващият декември се случва нещо, достойно да влезе в сценария на телевизионният сериал “Досиета Х”.
На 17 декември след работа Ед чакал жена си, когато към него се приближил непознат и му казал, че знае за операцията на 11 март. Твърдял, че по време на операцията са му вградили електронен апарат. Казал, че сега Ед е готов за психологически експерименти. Непознатият искал да накара Ед да се върне в болницата. Преди да се сбогува, казал: “ Ще загубиш спомените си, а с тях и музикалният си талант.”
След разговорът Ед бил шокиран и си направил рентгенови снимки. На тях наистина под дясното око се виждали две сравнително големи чужди тела.
След това Ед завел и синът си Джей на рентгенов преглед на ренгенов преглед и се уверил, че и той е имплантиран. Това обяснявало дългият му престой в болницата и белега през устата. Лекарите му обяснили, че задържали Джей повече заради усложнения в операцията на сливиците. Интересно, но в медицинският лист на Джей не е отбелязано нищо за каквито и да е компликации. На 11 март 1982г. съобщили на Ед и жена му Клаудия, че синът им е опериран в 10,30 часа. Медицинският лист сочи, че операцията е извършена в шест часа сутринта. След това Кетс търси мощта на много служби, организации за човешки права и правителствени чиновници, които да се заемат сериозно с проблема им и да предприемат нещо против тези незаконни експерименти. До днес те, както и много други имплантирани не са постигнали успех. Никой не може да повярва, че подобни експериментни се провеждат тайна в една демократична държава. Тъй като Ед Кетс не е американец по рождение е още по-трудно да се предприеме нещо срещу престъпленията извършени над него и сина му.
В САЩ изглежда голяма роля относно тези разработки играе DARPA(Defense Advanced Research Project Agency=Агенция на отбраната за напреднали изследователски проекти). DARPA има достъп до разгледаният в книгата “НЛО-факти и документи” черен бюджет и вероятно представлява свързващо звено между разработените от черни програми технологии и официалната наука. Между 19 и 21 ноември 1996г. в Хинес Конвеншън Сентър в Бостън, Масачузетс се проведе конференция на Интернационалното сдружение за оптичен инженеринг на техники на наблюдение, предназначени за пазителите на реда. Ръководен член на комитетът беше служителят на DARPA д-р Джон Дж. Пенел. Според Арлан Жирар от Интернационалният комитът за конвенция против микровълновите оръжия за нападения д-р Пенела би трябвало да притежава необходимите пълномощия са секретен допуск (Need To Know) относно имплантантите.
Много от представените на конференцията доклади разглеждаха микроминитюризирани радиочестотни трансмитери и подобни теми. С оглед досегашните ни информации изглежда се очертават следните тенденции за развитие:
1.Разработените тайно технологии за контрол над съзнанието, имплантанти, технологии RHIC-EDOM и т.н. се финансират в по-голямата си част от черни бюджети.
2.След като технологиите няколко години тайно са изпробвани над неподозиращи това хора под егидата на националната сигурност, сега те се представят на заинтересованата общественост на конференции от служби като DARPA.
3.Технологиите вероятно играят голяма роля в секретните операции на тайните служби и военните.
НЛО - Тайните операции
86-114стр.(незначителни съкращения)
Хелмут Ламер, Марион Ламер
1997F.A. Herbig Verlagsbuchhandlung GmBH Munchen
Приложение
Организации против експериментите с мозъчен контрол-
Advocacy Committee for Human Experimentation Survirors-Mind Control (ACHES-MC):P.O. Box 108, Syosset, M.Y. 11791, U.S.A.
Gruppen:P.O. Box 136, 114 79 Stockholm, Schweden.
Freedom of Thought Foundation:P.O. Box 35072, Tucson, Arizona, 85740-5072, U.S.A.
International Commitettee for the Convention against Offensive Microwave Weapons:P.O.Box 58700, Philadelphia, P.A. 19102-9800, U.S.A.
Human Rights Watch: c/o Mr. William Arkin, 1522 K St, NW 910, Washington DC 20005-1202, U.S.A.
ai amnesty international Apostelg 25-27, A-1030, Wien.
Интернет-линкове за мозъчен контрол(1997г.)
http://www.ACHES-MC.ORG
http://www.mk.net/-mcf
Международна Харта за правата на човека
Всеобща декларация за правата на човека, 1948г.
Чл.1 - Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.
Чл.2 - Всеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.
Освен това няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния, или международния статут на държавата, или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверинитета.
Чл.3 - Никой не трябва да бъде държан в робство или крепостничество:робството и търговията с роби са забранени във всичките им форми.
Чл.5 - Никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание.
Чл.6 - Всеки човек, където и да се намира, има право на признаване на неговата правосубектност.
ЧЛ.7 - Всички хора са еднакви пред закона и имат право, без каквато и да дискриминация, на еднаква закрила от закона. Всички хора имат право на еднаква защита срещу каквато и да е дискриминация, нарушаваща тези Декларация, както и срещу всяко подбуждане към дискриминация.
Чл.8 - Всеки човек има право на ефективно възстановяване на правата си от компетентните национални юрисдикции за действия, нарушаващи неговите основни права, признати му от конституцията или закона.
Чл.9 - Никой не трябва да бъде подлаган на произволен арест, задържане или изгнание.
Чл.10 - Всеки човек има право, при пълно равенство, на справедливо и публично разглеждане на неговото дело, от независим и безпристрастен съд, за установяване на неговите права и задължения, както и за разглеждане на каквото и да е наказателно обвинение, предявено срещу него.
Чл.11 (1) - Всеки човек, който е обвинен в престъпление има право да бъде считан за невинен до доказване на неговата вина, в съответствие със закона, в публичен процес, по време на който са му били осигурени всички необходими гаранции за негова защита.
(2) - Никой не трябва да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е съставлявало престъпление по националното или международното право. Не може също така да бъде налагано наказание, по-тежко от онова, което е било предвидено за съответното престъпление по времето, когато това престъпление е било извършено.
Чл.12 - Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в личният му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито посегателства върху неговата чест и добро име. Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.
Чл.13 (1) - Всеки човек има право свободно да се предвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.
(2) - Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си.
чл.14 (1) - Всеки човек има право да търси и да получи убежище в други страни, когато е преследван.
(2) - Това право не може да бъде ползвано, когато действителното основание за преследване е неполитическо престъпление или деяние, което противоречи на целите и принципите на Организацията на обединените нации.
чл.15 (1) - Всеки човек има право на гражданство .
(2) - Никой не може да бъде произволно лишен от своето гражданство, нито да му бъде отказано правото да отмени гражданството си.
Чл.16(1) - Мъжете и жените, навършили пълнолетие, без каквито и да е ограничения, основани на раса, националност или религия, имат право да сключват брак и да образуват семейство. Те се ползват с равни права при сключване на брака, по време на брака и при неговото разтрогване.
(2) - Бракът трябва да се сключва само с доброволно и пълно съгласие на бъдещите съпрузи.
(3) - Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и държавата.
Чл.17(1) - Всеки човек има право на собственост, индивидуално или съответно с други лица.
(2) - Никой не трябва да бъде произволно лишен от своята собственост.
Чл.18 - Нищо в тази Декларация не може да бъде тълкувано като предоставящо право на дадена държава, групи или лице да се занимава с каквато и да е дейност или да извършва действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени от нея.
Чл.19 - Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му ; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи всички средства без оглед на държавните граници.
Чл. 20(1) - Всеки човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения.
(2) - Никой не трябва да бъде принуждаван да участва в дадено сдружение.
Чл.21(1) -Всеки човек има право да участва в управлението на своята държава пряко или чрез свободно избрани представители.
(2) - Всеки човек има право на достъп, при равни условия, до обществени и държавни служби на своята страна.
(3) - Волята на народа трябва да бъде основата на властта на правителството. Тази воля трябва да се изразява чрез периодични и действителни избори, при всеобщо, равно и тайно гласуване или чрез равностойна процедура, осигуряваща свобода на гласуването.
Чл.22 - Всеки човек като член на обществото, има право на социална сигурност и на осъществяване - чрез национални усилия и международно сътрудничество и в съответствие с устройството и ресурсите на съответната държава - на икономическите, социалните и културните права, необходими за неговото достойнство и за свободното развитие на неговата личност.
Чл.23(1) - Всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила срещу безработица.
(2) - Всеки човек, без каквато и да е дискриминация, има право на равно възнаграждение за равен труд.
(3) - Всеки човек, който се труди, има право на справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на него и неговото семейство съществувание, съотвестващо на човешкото достойнство и допълнено, ако това е необходимо, с други средства за социална защита.
(4) - Всеки човек има право да учредява и да членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.
Чл.24 - Всеки човек има право на почивка и отдих, включително на разумно ограничение на работното време и на периодичен платен отпуск.
Чл.25 (1) - Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Той има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средствата за съществуване по независещи по него причини.
(2) - Майките и децата се ползват с особени грижи и подпомагане. Всички деца, родени в брака или извън брака, се ползват с еднаква социална защита.
Чл.26(1) - Всеки човек има право на образование. Образованието трябва да бъде безплатно, поне що се отнася до началното и основното образование. Началното образование трябва да бъде задължително. Техническото и професионалното образование трябва да бъдат общодостъпни, а висшето образование трябва да бъде достъпно на всички на основата на техните способности.
(2) - Образованието трябва да бъде насочено към цялостно развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. То трябва да съдейства за разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи, расови или религиозни групи, както и за осъществяване дейността на Организацията на обединените нации за поддържане на мира.
(3) - Родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.
Чл.27(1) - Всеки човек има право свободно да участва в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, да участва в научният напредък и да се ползва от неговите достижения.
(2) - Всеки човек има право на закрила на моралните и материалните си интереси, които са резултат от каквото и да е научно, литературно или художествено произведение, на което той е автор.
Чл.28 - Всеки човек има право на социален и международен ред, при който правата и свободите, провъзгласени в тази Декларация, могат да бъдат напълно осъществени.
Чл.29(1) - Всеки човек има задължения към обществото, в което единствено е възможно свободното и цялостно развитие на неговата личност.
(2) - Всеки човек при упражняване на своите права и свободи е подчинен само на такива ограничения, установени със закон, изключително с цел да се осигури необходимото признаване и зачитане правата и свободите на другите и за удовлетворяване на справедливите изисквания на морала, общественият ред и общото благоденствие в едно демократично общество.
(3) - Тези права и свободи при никакви обстоятелства не могат да бъдат упражнявани в противоречие с целите и принципите на Организацията на обединените нации.
Чл.30 - Нищо в тази Декларация не може да бъде тълкувано като предоставящо право на дадена държава, групи или лице да се занимава с каквато и да е дейност или да извършва действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени в нея.
Като граждани на треторазрядна държава си струва да се замислете върху тези неща...
Редактирано от File99 на 14.06.03 20:23.
От: File99
Няма коментари:
Публикуване на коментар