Черни Дупки

Черните дупки

...ядрената сила, която поддържа неутрониума може да окаже съпротива на достатъчно голям гравитационен натиск, който може да накара да колапсират обикновените атоми и даже електронния флуид. Затова неутрониумът издържа теглото на маси над границата на Чандрасекар. Но ядрената сила все пак не е безкрайно голяма. Дори и неутрониумът не може да издържи теглото на една безкрайно нарастваща маса... Какво става тогава?... През 1959г., когато Опънхаймър разработвал теорията на неутронните звезди, той отчел тази възможност. Опънхаймър считал, че ако колапсиращата звезда е достатъчно масивна, тя може да се свие с такава сила, че дори неутроните ще потънат надолу под действието на падащото вещество – дори ядрените сили няма да издържат и ще се подчинят на гравитацията.

Критичната повратна точка се явява при маса 3,2 пъти по-голяма от слънчевата... Ако колапсиращата маса надвишава 3,2 пъти слънчевата, то тя не може да спре колапса си нито до стадий на образуване на бяло джудже, нито до стадий на образуване на неутронна звезда – тя трябва да продължи да се свива по-нататък. Нещо повече, всяка звезда от главната последователност с маса над 20 слънчеви маси не може да се освободи от достатъчно маса дори и чрез взрив на свръхнова и не достига стадия на бяло джудже или неутронна звезда. Тя трябва да продължи да се свива до точка. Следователно всяка звезда от спектрален клас О с изчерпването на ядреното й гориво, окончателната победа на гравитацията е сигурна... Какво ще стане, когато гравитацията победи окончателно и дори неутрониумът се предаде? Какво ще стане при по-нататъшното свиване на неутронната звезда?... Повърхностната гравитация на неутронната звезда постепенно нараства, същото става и със скоростта на избягване... Ако веществото на неутронната звезда продължи да се свива, а повърхностната гравитация става по-голяма, то неизбежно ще се стигне до състояние, при което скоростта на избягване ще стане равна на скоростта на светлината. Радиусът на свиващото се тяло, при което това се случва се нарича радиус на Шварцшилд, а нулевата точка в центъра се нарича сингулярност на Шварцшилд. Върху един такъв свръхколапсирал обект могат да падат най-различни неща, но те не могат да бъдат изхвърлени обратно от него... Свръхколапсиралият обект действа не просто като дупка, а като черна дупка, тъй като той не може да излъчва нито светлина, нито каквото и да е друго излъчване. (Забележка: Доколкото си спомням, по-късно беше доказано, че черните дупки излъчват рентгенови лъчи; Eon). Това е причината описаният обект да се нарича черна дупка.Следователно само един обект, който е стабилен във вечността, и този обект е черната дупка. И тогава в края на краищата в едно много отдалечено бъдеще – ако предположим, че нещата винаги ще се развиват по този начин, по който изглежда се развиват сега – можем да направим извода, че Вселената ще представлява само една единствена черна дупка, която е погълнала всичко. Цялата Вселена ще колапсира... а може би всичко не е така просто... Например според теорията на Айнщайн увеличаването на интензитета на гравитационното поле води до забавяне на хода на времето. Именно по тези причини, ако наблюдаваме нещо, което пада върху черна дупка, ще забележим, че то се движи все по-бавно и по-бавно, приближавайки радиуса на Шварцшилд, че то дори започва да пълзи и достигайки този радиус спира. В резултат ние не можем да наблюдаваме абсолютно нищо, което е попаднало под радиуса на Шварцшилд...”

Ходове на дървояди, бели дупки и квазари

...през 1964г. американският физик Робърт Хенри Дике изтъква в своята теория, че ако Големият взрив е станал преди 15 милиарда години, то той би трябвало да остави следи забележими дори и днес на разстояние 15 милиарда светлинни години. И тъй като Големият взрив е видим на разстояние 15 милиарда светлинни години във всички посоки, микровълните могат да дойдат отвсякъде във вид на фоново излъчване. През 1965г. двама учени от лабораториите Бел-Арно Пензиас и Робърт Уилсън – доказаха съществуването на слабо фоново излъчване със същите характеристики, които Дике беше предсказал. Големият взрив беше детектиран... още по-странно от начина за извличане на енергия от черната дупка е, че според анализа на Кер е възможен някакъв нов край за веществото, попаднало в черната дупка. Този нов край бе предвиден от Айнщайн и неговия автор Розен. Веществото, което се натрупва във въртящата се черна дупка теоретично може да се измъкне отново някъде другаде. Вероятно преносът на вещество може да се извършва на огромни разстояния – милиони или милиарди светлинни години – за малък период от време. Такива преноси не могат да стават по обикновен начин, тъй като ни е известно, че в космическото пространство скоростта на светлината е горна граница за скоростта на всеки обект с маса. За да се пренесе масата на разстояние милиони или милиарди светлинни години по обикновен начин ще са необходими милиони или милиарди светлинни години. Следователно трябва да се предположи, че преносът става през тунели или мостове, които казано стриктно, нямат времевите характеристики на познатата Вселена. Тези проходи понякога се наричат тунели на Айнщайн-Розен (има хипотези, които казват, че в черните дупки и гореспоменатите проходи не важат познатите ни физични закони) или образно казано – ходове на дървояди. Ако масата премине през ход на дървояд и след милиарди светлинни години се появи внезапно отново в обикновеното пространство, отдалечено на милиард светлинни години, то нещо трябва да уравновеси този гигантски скок в разстоянието. Видимо това невъзможно бързо преминаване през пространството се балансира чрез компенсационно преминаване през времето, така че материята ще се появи не сега, а преди един милиард светлинни години. С изплуването на веществото в другия край на хода на дървояда то внезапно се разширява и се превръща отново в обикновена материя, блясвайки от енергията, която излъчва в този момент, това е енергията, която така да се каже е била уловена в черната дупка. Това, което сякаш изплува на повърхността в обикновеното пространство се нарича бяла дупка – концепция развита през за пръв път през 1964г. Ако всичко това наистина е така, то бели дупки или поне някои от тях трябва да могат да се детектират. Естествено това зависи от големината на бялата дупка и от разстоянието, на което се намира тя от нас. Има ли някакви следи от съществуването на такива бели дупки? Възможно е такива следи да има... През 1960г. зоните, в които бяха намерени компактни радиоизточници, бяха изследвани от американския астроном Алън Рекс Съндидж и се оказа, че във всички тези зони се намира нещо приличащо на слаба звезда... тези обекти само наподобяват по външен вид звезди и в крайна сметка започнаха да ги наричат квази-звезди (т.е. звездоподобни), радиоизточници. През 1964г. Хонг Ичю съкрати думата до квазар... спектри на квазарите бяха получени през 1960г. но картината на линиите в тях беше напълно неразгадаема – сякаш квазарите са съставени от субстанция, напълно чужда на познатите ни елементи във вселената, но през 1963г. американският астроном от холандски произход Мартен Шмидт реши загадката. Линиите щяха да изглеждат напълно нормално, ако бяха в ултравиолетовия обхват на спектъра. Появяването им във видимия диапазон на електромагнитното излъчване означаваше, че те са много отместени към по-големите дължини на вълните. Най-простото обяснение беше предположението, че квазарите са много далеч от нас... оказа се, че квазарите са отдалечени от нас на милиарди светлинни години. Един от тях OQ 172... квазарът 3С 273 е 5 пъти по-ярък от нашата Галактика, а светимостта на някои квазари е над 100 пъти по-голяма от тази на една средна галактика... Това съчетание от много малки размери и огромна светимост показва, че квазарите са обекти, напълно различни от всичко, което познаваме... и наистина е възможно да има някаква връзка между черните дупки и квазарите. Руският астроном Игор Новиков и израелският астроном Ювал Ниеман предполагат, че квазарите са гигантски бели дупки, които се намират в другия край на ходовете на дървояди, които ги свързват с гигантски черни дупки, намиращи се някъде далеч във Вселената. През 1943г. студентът Карл Сифърт специализант по астрономия наблюдавал специален вид галактики наречени сега галактики на Сифърт или сифъртови галактики... тогава ние смятаме, че тази галактика е квазар, така, че силно отдалечените квазари могат да представляват просто много големи и силно активни ядра на сифъртови галактики с огромна светимост. Нека сега разгледаме ядрото на една сифъртова галактика – много компактно, много горещо и много активно. Една от сифъртовите галактики NGC 4151, има може би 10 млрд. звезди в ядрото си чиито диаметър е само 12 светлинни години. Точно такива условия способстват за образуването на черни дупки. А фактът, че в даден обем от пространството съществуват благоприятни условия за образуване на черни дупки, означава, че има също така благоприятни условия и за появата на бели дупки. Можем да си представим, че тук и там във Вселената се образували черни дупки и всяка от тях предизвикванарушаване на гладката тъкан на пространството... Може би съществуват множество бели дупки с различни размери, всяка една свързана със съответната си черна дупка, но ние ще виждаме само тези от тях, чийто размери са гигантски. Възможно е ако се вземат предвид всички двойки черни и бели дупки, да се окаже, че ходовете на дървояди, които ги свързват кръстосват доста нагъсто Вселената... така че един космически кораб може да се възползва от тези ходове и да изминава огромни разстояния в Космоса само за миг... как на теория ходовете на дървоядите могат да повлияят върху миналото и бъдещето на Вселената? Дори ако Вселената е разширяваща се възможно ли е това разширяване да се уравновеси от пренасянето на веществото през ходовете на дървоядите в миналото? Естествено, понеже десетките квазари, които детектираме се намират на милиарди светлинни години от нас, ние ги виждаме такива каквито са били преди милиарди светлинни години назад в миналото. Нещо повече, те стават все повече на още по-големи разстояния и още по-назад във времето. Ако квазарите бяха равномерно разпределени във Вселената, то трябваше да има няколкостотин по-близки и по-ярки квазари от най-близкия и най-ярък квазар в момента 3С 273. Добре може би тогава в края на краищата имаме една вечна Вселена в някакъв друг смисъл, някакъв тип непрекъснато създаване на материя? Може би Вселената се разширява вече безброй еони, фактически през цялата вечност, без да може да отиде отвъд сегашното ниво, тъй като ходовете на дървоядите образуват затворен кръг, изпращайки веществото назад към по-уплътненото минало, за да се започне отново повсеместно разширяване. Дали Вселената не е била никога в свръхплътно състояние и дали въобще някога е имал Голям взрив? Дали не смятаме, че е имало Голям взрив само защото ни е известно разширяването й (от Еон: по-късно бе намерено друго доказателство за Големия взрив – реликтовото излъчване), което може да е половината от цикъла, преживян от галактиките. Може би просто не знаем нищо за веществото, което се промъква обратно през ходовете на дървоядите. Но ако големият взрив не е съществувал, как ще обясним фоновото излъчване, което е ехо от него? Може ли това излъчване да е продукт на обратният поток материя в далечното минало?...”

Началото, краят, Вселената

...когато за първи път бе изказано предположението за съществуването на космическото яйце, имало се е предвид това, което сега наричаме неутронна звезда. Проблемът е в това, че космическото яйце съдържайки масата на цялата Вселена (равна на масата на 100 000 000 000 галактики) е прекалено голямо, за да бъде неутронна звезда. Ако наистина в вярно, че всеки обект с маса 3,2 пъти по-голяма от слънчевата образува черна дупка, тогава космическото яйце ще е най-голямата възможна черна дупка. Как тогава то се е взривило и е породило големия взрив? Черните дупки не се взривяват. Да предположим, че пред нас е една свиващата се Вселена, която по време на свиването си образува черни дупки с различна големина. Черните дупки могат, разбира се да изхвърлят част от своята маса през ходовете на дървояди, като по този начин противодействат на свиването, но тази маса няма да е достатъчна, за да се спре свиването на Вселаната. Със свиването на Вселената черните дупки нарастват за сметка на веществото, което е извън тях и все по-често и по-често те се сблъскват и сливат. В края на краищата всички черни дупки се сливат в едно и образуват космическото яйце. То губи веществото си много бързо през свързания с него ход на дървояд като образува на другия му край най-голямата възможна бяла дупка. Именно бялата дупка на космическото яйце е породила големия взрив, който е създал нашата разширяваща се Вселена. Това е еднакво добро обяснение независимо дали Вселената е отворена или затворена, дали космическото яйце се е зародило само веднъж или многократно... Така съществуват и два противоположни вида материя. Електрона се уравновесява от антиелектрона или позитрона. Когато електронът и позитронът се срещнат, двете частици се анихилират в резултат на този процес изобщо не остава маса. Тя се превръща в енергия под формата на гама лъчи. По същия начин при взаимодействието на протон и антипротон масата им се превръща в енергия. Същото се отнася и за неутрона и антинеутрона. Съществува веществото изградено от протони, неутрони и електрони, и антивещество изградено от антипротони, антинеутрони и антиелектрони. В този случай всяко произволно взето количество нормално вещество, взаимодействащо с равно количество антивещество ще анихилира и при това масата ще се превърне изцяло в гама лъчи. Обратно от излъчване може да се образува вещество, но никога само от един вид частици. На всеки образуван електрон се пада и новопоявил се антиелектрон, на всеки протон – антипротон, на всеки неутрон – антинеутрон. Или казано накратно, когато излъчването се превръща във вещество винаги се образува и същото количество антивещество. Но ако това е така, къде тогава е антивеществото, което би трябвало да се е зародило с обикновеното вещество на Вселената? Сигурно е, че Земята е изградена от вещество с изключение на малките количества антивещество, образувани изкуствено в лабораториите, и на следите от антиматерия в космическите лъчи. Фактически цялата слънчева система, както и галактиката, част от която сме ние, е изградена от обикновено вещество. Къде е антивеществото? Вероятно съществуват галактики образувани изцяло от него. Вероятно е възможно да съществуват галактики и антигалактики, които поради общото разширяване на Вселената не могат да влизат никога в контакт една с друга и да анихилират. Както веществото образува черни дупки, така и антивеществото ще образува античерни дупки. Тези два вида черни дупки са еднакви по всяко отношение, само че са образувани от противоположни видове материя. Ако Вселената в миналото е била в състояние на непрекъснато свиване, черните и античерните дупки са могли да се образуват още по-лесно. В процеса на свиване се уваличава вероятността две черни дупки с противоположна природа да се сблъскат и да последва анихилация с огромна сила. При окончателното сливане на материята от двата вида анихилацията е най-мощна. Тогава ще изчезне цялата маса на Вселената, а с нея и гравитационното поле, което поддържа черната дупка, а следователно и космическото яйце образувано от това вещество. На негово място ще се появи огромна по своята мощ радиация, която ще се разпространява разширявайки се навън. Това ще бъде Големият взрив. Известно време след Големия взрив енергията на излъчването вследствие на разширението няма да се толкова интензивна и ще се ускори до състояние, в което може да се образува вещество и антивещество. Някакъв неизвестен засега механизъм разделя галактиктичните единици от двата вида материя една от друга, после той престава да работи и разширяващата се вселена добива вида, който има сега... да предположим, че цялата маса на Вселената е 2,5 пъти повече, отколкото тя изглежда на астрономите. В такъв случай черната дупка, образувана от цялото вещество на вселената ще има диаметър 25 000 000 000 и той ще е равен приблизително на диаметъра на Вселената, в която живеем (доколкото я познаваме). Тогава е напълно възможно цялата Вселена да представлява сама по себе си черна дупка (както предполага физикът Кип Торн). Ако това е така, вероятно Вселената винаги е била черна дупка и винаги ще бъде такава. Тогава ние живеем в черна дупка и ако искаме да знаем какви са условията в нея, трябва просто да се огледаме наоколо. Можем да си представим, че когато Вселената колапсира, първоначално се образуват произволен брой относително малки по размери черни дупки (черни дупки вътре в черна дупка!). Накрая през последните няколко секунди на финалния катастрофален колапс, когато всички черни дупки колапсират до една единствена космическа черна дупка, радиусът на Шварцшилд нараства до размерите на известната ни Вселена. И тогава може би вътре в Шварцшилдовия радиус се появява възможност за взрив. Възможно е когато радиусът на Шварцшилд достигне милиарди светлинни години, да протече експлозия в същия миг да се зароди космическото яйце и точно това да е Големият взрив. Ако това е така, ние бихме могли да твърдим независимо от сегашното състояние на нашите познания, че Вселената не може да бъде никога отворена, понеже тя не може да спре по някакъв начин до този радиус и тогава Вселената неизбежно ще започне отново да се свива, повтаряйки отново и отново този цикъл. (Някои смятат, че при всеки Голям взрив винаги се заражда напълно различна от предишната разширяваща се Вселена с различни природни закони). Възможно ли е тогава всичко, което виждаме около нас да е част от невъобразимо бавен цикъл (десетки милиарди години свиване и десетки милиарди години разширяване) на една черна дупка с размерите на цялата вселена? Може ли ако по някакъв начин се отделим от нашата вселена и наблюдаваме отстрани, да се окаже така, че съществуват много черни дупки с рзлична големина – може би безкрай много – и всички те се разширяват и свиват всяка със свой собствен ритъм? И ние сме в една от тях – и чрез фантазията на мисълта, от нашето място, по-малко от прашинка, бродещо в дълбините на една от тези Вселени, ние бихме могли да си съставим една въображаема картина за съществуването и поведението на всички тези вселени...”

Айзък Азимов Гравитационната гибел на Вселената

Уроборос

Уроборос (на латиница Uroboros, Ouroboros) е широко разпространен из различни култури архаичен мотив – змия, захапала опашката си (понякога също един или два дракона). Произходът на символa се губи в древността.

Уроборос е символ на безкрайността, на вечния кръговрат и единството на противоположностите (като светло/тъмно или активен/пасивен). Змията, захапала опашката си символизира, че на всеки край съответства ново начало във вечно повторение, че приключването на даден път или процес означава ново начало. Освен символиката за вечно самообновяващата се змия, заключените в кръг животни носят силна метафора за цикличното повторение – кръговрата на годишните времена, преходността на света и новото му сътворение, смъртта и раждането, вечността.".

В символиката на алхимията, Уроборос е символът на затворен и циклично протичащ процес на преобразуване на материята, състоящ се в нагряване, изпарение, охлаждане и кондензация на течност, чрез което субстанциите трябва да се свържат. При това, често затворената в кръг змия се заменя с две същества, свързани чрез устите и опашките си, като горното същество символизира течността (летящ дракон).

Символ е също така на философския камък, който би трябвало да се състои от един безценен материал и от един - без стойност.

Уроборосът може да бъде представен и като тороид с непрекъснато намаляващ диаметър

Михаел Енде (Michael Ende) използва символът на уроборос в своята “Die unendliche Geschichte” – “Безкрайна история”.

Крис Картър (Chris Carter) използва символът като знак за хилядолетие.

Според Дийтхард Щелцл (Diethard Stelzl) в Древния Египет този символ е обозначавал вечния(!) живот и възраждането.

Свастика

Свастиката е известна от древността. Този символ се среща в културата Мохенджо-Даро, процъфтявала през VIII в. пр.Хр. по бреговете на река Инд. Свастиката е открита и върху глинени съдове, изработени през V в.пр.Хр. на територията на съвременен Ирак. В североизточна Африка археолозите, изучаващи царството на Мероз (II-III век пр.Хр.), са намерили погребална стела, върху която е изобразена жена, влизаща в задгробния свят. Върху дрехата й има свастика.

Думата свастика се е родила от съчетаването на две санскритски думи "су" - "прекрасен, добър" и "асти" - "съм" и е пожелаване на добро. "Су асти!" - "Да бъде добре!", "Бъди щастлив!". И досега в Индия се рисува свастика навсякъде: на вратите на храмовете, във всяко жилище, върху тъканите, в които се завиват свещените текстове, върху погребалните покрови. Нанасянето на този знак означава нещо много сходно с кръстния знак, който християните правят, например изпращайки някого на път, за да му пожелаят късмет и Божията закрила.

Има две форми на свастиката - права и обратна, завъртяна наляво и завъртяна надясно. Те символизират мъжкото и женското начало, небесната и земната сила, изгряващото пролетно слънце и залязващото есенно слънце. Свидетелства, че обратната свастика е женски символ, могат да бъдат намерени върху изображенията на Артемида и Астарта, където тя е изобразена върху триъгълника на вулвата. В Китай разнопосочните свастики се използват за Ин и Ян: ориентирана по часовниковата стрелка свастика - е силата Ян, а обратно - силата Ин.

Свастиката символзира кръговрата на битието, годишния цикъл, вечното движение в света. Във Вавилон и Египет свастиката е била символ на слънцето и в религиозните представи на древните, като соларен символ е била свързана с такива понятия като живот, плодородие, късмет.

В индуизма тя е въплъщение на вечния живот, на прераждането, "кръговрата на сансара", движенията от микрокосмоса към макрокосмоса. Нещо повече, лявата и дясната свастики съответно въплъщават богинята Кали-Майя (Луната) и бога Ганеши (Слънцето).

В китайския будизъм свастиката се нарича "мандзи" и се смята за символ на съвършенството и олицетворение на Закона на Буда, комуто е подвластно всяко живо същество. Вертикалната черта сочи връзката между Небето и Земята, хоризонталната - вечната борба на противоположностите Ин и Ян. Напречните черти, насочени наляво, олицетворяват мекота, състрадание, доброта, насочени надясно - твърдост, постоянство, разум и сила. Мандзи е емблема на манастира Шао Лин, както и на други подобни центрове. Много привърженици на източните бойни изкуства носят върху своите кимона именно символа мандзи, като знак за чистотата на техните помисли.

Свастиката символизира "натрупването на щастливите символи на Десетте хиляди сили". Самото начертаване на свастика е ранна форма на иероглифа "фан", означаващ четирите граници на космоса и земята. Използвана като рамка, означава "ан-цзъ" - Десет Хиляди Неща или последователности, т.е. без начало и без край, безкрайно обновление на живота, вечност. Свастиката символизира съвършенство, движение, съответствие на закона, дълголетие, благословение, добро предначертание, добри пожелания. Светлосинята свастика означава безграничното съвършенство на Небето, червената - безпределното съвършенство на добродетелното сърце на Буда, жълтата - безкрайното процъфтяване, зелената - безкрайното съвършенство в природата. Във всички времена свастиката в Китай е символизирала числото 10 000.

Със свастика се обозначават енергийните центрове на човека - чакрите. Съществува свещена рисунка на стъпалото на Буда, която се използва като карта за масаж - свастики означават особените точки, върху които въздействат майсторите на източния масаж.

Съществат множество тълкувания на смисъла на свастиката - въртящо се Слънце, Слънце, което пръска лъчи, слънчева колесница, полюс и въртенето на звездите около него, четирите посоки на света, четири ветрове, четири годишни времена, вихрово движение, въртящ се свят, центр, съзидателна сила в действие, зараждането на циклите, въртенето на колелото на сансара.

Или ето още едно съчетание - кръст, съчетание на дух и материя (вертикална и хоризонтална линии) и четирите ъгъла на квадрат, над който в кръг се движи Слънцето, превръщайки ги в кръг, т.е. Слънцето окръгля квадрата, прави го кръг.

Свастиката олицетворява човека с двете му ръце и два крака, съединението на мъжкото и женското начало, динамичното и статичното, подвижното и неподвижното, хармонията и равновесието, двете взаимнодопълващи се фази на движение, центробежно и центростремително, вдишване и издишване, отдалечаване от центъра и връщане към него, начало и край.

Преди хиляди години свастиката е била използвана като символ на лабиринта и като графичен образ, заедно със спиралата тя се среща във всички части на земята. Освен лабиринт, свастиката символизира вода в движение, мълния, съчетаваща два Z-образни символа, две горящи факли и тяхното кръгово движение, кабалистичния Алеф, символа на първобитното движение на Великото Дихание, завъртащо хаоса в центъра на сътворението.

Мъже в Черно - MIB

The Men In Black(MIB)

В много по-интересната съвременна легенда мъжете в черно са изметта на вселената.Т.е. те са лошите момчета ,гадняри,друг свят на измамници изпратени от правителство на конспиратори.

(Интересното и малко объркващо нещо в случая е , че в холивудския вариант този мит мъжете в черно са добри момчета , въпреки че са част от елитна ксенофобска тайна полиция , не по-различна от нацистките СС.Очевидно през 90-те в Холивуд е доста популярна идеята да се арестуват дегенерирали чужденци само поради факта,че те бълват обилни количества чуждоземна ендоплазма).

В днешни времена мъжете в черно по някакъв начин се асоциират с проявите на НЛО. Съгласно най-популярния сценарий те се появяват на сцената след като там е било някакво НЛО , за да сплашат свидетелите с изключително странно и доста често заплашително поведение.Облечени в черни костюми , които не са им по мярка или са твърде старомодни ,класическите МЧ доста често се движат по двойки или тройки (но често са и сами).Транспортните им средства са разнообразни.Определено им се нрави да кръстосват из паранормалните гета в черни лимузини,но също са известни и с това , че летят с „обикновен” микробус ,а напоследък се появяват и с многофункционалното , конспираторско превозно средство –черен хеликоптер.

Въпреки готиния имидж ,МЧ доста често подкрепят идеята „Изберете Американското” избирайки старовремски кадилак от 50-те,който въпреки достатъчно смразяващия си вид изглежда като токущо произведен.

Свидетели,които разказват за среща с МЧ често ги описват като „изглеждащи като чуждоземци с доста екзотични черти;сякаш не са оттук”. Те са „ориенталски” или „индийски” тип и имат кожа със силен загар,въпреки че понякога кожата им е изключително бледа .Описват очите им като странно изпъкнали ,изцъкнали сякаш имат проблем със щитовидната жлеза.Носовете и брадичките им обикновенно са щтръкнали а скулите им са разположени доста високо на лицето.Въпреки,че някои са високи и слаби с естествено дълги пръсти,има и други,които са ниски и тромави.Може да имат а може и да нямат нокти. Поведението им е като на чужденци и варира от дразнещо непостоянно до явно шантаво.

При една от случките на един мъж в черно ,който явно страда от богатата на кислород атмосфера в Западна Вирджиния и му дават желиран кислород,който той се опитва да изпие като безалкохолно.В друга ситуация един от МЧ направо се вцепенява при вида на странен инструмент познат ни като обикновена земна химикалка , но след като я открадва и тръгва да бяга получава странни спазми.

Те обикновенно говорят странен английски , със силен чуждоземен акцент ; понякога дори намекват за телепатия с факта ,че почти не мърдат устните си когато общуват. В други случаи те говорят като „машини”.Винаги обаче , когато стане дума за МЧ подтекста е „ние не сме оттук”.

Книгата,която представя съвременните МЧ на света е изпълнено с енергия малко томче , с най-доброто измисляно някога заглавие „Те знаеха твърде много за летящите чинии”.Написана през 1957г от агент по продажба на театрални билети и „специалист” по летящи чинии Грей Баркър , книгата е просто малко произведение на изкуството в жанра на „гаражната” уфология.Баркър се вживява в ролята на самообучил се Фокс Мълдър ,изследвал доста доклади за летящи чинии и разни чудовища в родния си щат Западна Вирджиния преди да срещне Албърт К.Бендър – ексцентрик от Кънектикът , който токущо бил сформирал група с амбициозното название Международно Бюро по Летящите Чинии (МБЛЧ).Бендър моли Баркър да организира клон на бюрото в Западна Вирджиния и да изпълнява функциите на „главен разследващ”. Но първоначалния ентусиазъм за разследване на летящи чинии бързо се стопява у Бендер след като е посетен от трима „мъже в черни костюми”.В началото той предполага ,че това били правителствени агенти ,които го заплашили ,защото „Бях попаднал на нещо , което явно не трябваше да знам”.

По-късно Бендер,представя инсинуацията , че тези мъже е възможно да са с извънземен произход.Хроникьора Бракър,който знаел как по най-добрия начин да представи ужасните истории допълнително вдига напрежението до небесата.Цялата история на „Те знаеха твърде много за летящите чинии „ е посветена на спекулацията за заплашителната непроницаемост на тези костюмирани завоеватели.

Според Бейкър,изследователи на НЛО от Австралия и Нова Зеландия също били „приканени” да мълчат от нагли гости в черни костюми.Един такъв изследовател заявява , че е получил телефонно обаждане от глас звучащ като машина,който казал:”Предупреждавам те да спреш да се бъркаш в неща , които не те засягат” и после явно за да се убеди , че от другата страна на линията са схванали посланието ,гласът завършил с „Аз съм ........от друга планета”.Според баркър странния феномен скоро ескалира и вече се намесват и полтъргайст ,както и посещения от „невидими същества” обути във видими мокасинени пантофки.

Както Баркър бързо осъзнава ,Бендер и неговото обкръжение не са първите влезли в контакт с НЛО-свързани мъже в черно.През 1947г Харолд А.Дал –пристанищен патрул прави един от най-ранните в съвременната история доклади за забелязана летяща чиния близо до остров Маури,Вашингтон.Дал и 15 годишния му син забелязали 6 метални обекта с формата на диск с диаметър около 30 метра да се реят над Puget Sound .Един от тези обекти явно имал някакви технически проблеми изхвърлил голямо количество течна метална шлака.Горещите остатъци се изсипали върху лодката на Дал , наранявайки сина му и убивайки кучето му ,след което обекта е отлетял нанякъде. Завършека на „Случката на остров Маури” както била наречена е това , което заинтригувало Баркър.Според Дал на следващата сутрин мъж в черен костюм е застанал срещу него в местен ресторант и разказал в подробности какво точно се е случило при инцидента предния ден.След това мъжът заплашил Дал , че ще има жестоки последици върху него и семейството му ако разкаже на някой за този инцидент.Но Дал бил непоколебим и случката излязла наяве.След това историята става още по-мрачна , след по-късното признание на Дал , че целия сценарий е бил измама .

В последствие баркър убеждава Бендер да даде публичност на цялата история по „сплашването”.Като резузлтат през 1962г се появява книгата „Летящите чинии и тримата мъже” написана главно от Бендер , но със сериозна редакция от страна на Баркър.За беда книгата на Бендер , която трябвало да каже пълната истина се оказала едно разочарование.

След като вече е осъществил телепатичен контакт с мъжете от летящата чиния от своята спалня(мислено е предал в космоса съобщението „вечен мир”) по-късно Бендер се среща лице в лице с трима МЧ. Те са облечени в черни дрехи като духовници и с шапки стил Homburg (Homburg -мека шапка-бел.прев) . Според Бендер” очите и на тримата внезапно светнали като крушки .......Сякаш прогаряли душата му” .Историята накратко е следната : МЧ обявили , че са гости от планетата "Kazik" изпратени с тайна мисия да откраднат морска вода от Земята .Това е меко казано ирония от страна на една напреднала извънземна раса , тъй като е смешна причината , която те изтъкнали , когато му обяснили защо ще му се доверят. „Един ден ти ще пишеш за всичко това , но ние сме убедени ,че никой няма да ти повярва , ти обаче ще бъдеш много по-мъдър от всички останали на вашата планета”.

Разбира се възможно е и да има някаква частица истина в основата на фантастичната история на Бендер.В качеството си на шеф на страховито звучащото „Международно Бюро по Летящите Чинии „ може наистина да е бил посещаван от правителствени агенти любопитни да разберат какви точно са тези доклади за летящи чинии и оттам нататък лесно впечатляващие се Бендер да е отприщил фантазията си.

Целия проблем с легендата за МЧ ,е че самият Бендер е прекалено заплетен в мислите си.Баркър умира през 1985г но неотдавна негови приятели заявяват , че той е бил непоправим шегаджия.

Всъщност , може наистина да се окаже , че той е един от великите шегаджии на 20-ти век.Според негов приятел и колега в разследването на МЧ Джон Кийл , Баркър е оставил богата колекция от забавни случки и НЛО измислици , които сега са част от литературата свързана с летящите чинии .Той проправил пътя на огромен брой измислици през 80-те.

В послеслова на своята книга The Mothman Prophesies , Кийл твърди , че Баркър е съчинил историята за „Хангар 18” –предполагаем строгосекретен склад на военновъздушните сили за съхранение на летящи чинии и тела на извънземни в долината Райт-Патерсън в Охайо.Кийл също заявява , че отново Баркър е изфабрикувал историята за военновъздушната база Едуардс ( в която той посочва имената на свои приятели в качеството им на свидетели , както и името на президента Айзенхауер).Тези два „сапунени мехура” според Кийл служат като основа на MJ-12 и Roswell, New Mexico,катастрофирали летящи чинии,които привличат вниманието на много любители на НЛО през 80-те.(„Аз бих добавил и 90-те. И ако Кийл се окаже прав ,явно днешните уфолози приемат историите за MJ-12 и Roswell за непоклатима истина имат доста нестабилна почва под краката си”).

Друг бивш съмишленик на Баркър, Lonzo Dove, разказва на конспираторския хроникьор Джим Кийт ,че мистериозните мъже на Бендър ,не са никой друг а самият Баркър дегизиран с двама свои приятели.Според Дав това била една груба шега на гърба на Бендър.

Друг приятел на Баркър-изследователя на НЛО Jim Moseley казва на Кийт,че „ в началото Баркър приемал насериозно Бендър.По-късно той осъзнава,че Бендър или не е с всичкия си или лъже и тогава загубил доверието си към него.Това се случило през първите две години 1955 и 1956 , след което Баркър просто се забавлявал и правел пари”.

Цялото това нещо е като предисловие към голямата вълна на контакти с МЧ.В рамките на период от една година,през 1966 и 1967г , град Пойнт Плезънт в Западна Вирджиния е залят от серия паранормални събития отнасящи се все до наблюдения на същество подобно на човек с крила получило прозвището "the Mothman”.Интересното е , че Грей Баркър , който е от Западна Вирджиния неколкократно се появява в периферията на събитията в Пойнт Плезънт през тази година , което ни дава достатъчна причина да се съмняваме,че самият той има пръст в цялата работа.Но всички тези странни неща предполагат намесата и на други агенции,били те паранормални или не.

Хрониките на Джон Кийл представени в книгата превърнала се в класика The Mothman Prophesies предизвикват истерия.Безпомощни граждани изправяли се лице в лице с червеноокия човек-птица или имали възможността да зърнат „светлинките” , които били завладели през тази година Пойнт Плезънт често били навестявани от МЧ след това.

През ноември 1966г малко преди Mothman да започне да се появява за първи път , морякът Woodrow Derenberger забелязъл НЛО „ с формата на горната част на използваните навремето газени лампи , светещо от двете страни”.Необичайното летателно средство се приземило на магистралата пред Derenberger и го принудило рязко да натисне спирачките.Мъж висок около 1,80м , с тъмна кожа излязъл от странното превозно средство и се приближил към колата на Derenberger.Посетителят ухилено поздравил моряка и го ззговорил без да мърда устните си.Името му било "Indrid Cold" и той бил пристигнал от „не толкова могъща” колкото САЩ.

След краткия разговор Колд се върнал в летателното средство , което излетяло в нощното небе.Скоро след това Derenberger започнал да получава заплашителни телефонни обаждания предупреждаващи го да не говори за тази среща и обаждания , при които се чували само някакви странни електронни звуци.(друг вид начин за сплашване от страна на МЧ). Derenberger твърди,че човека от космоса продължил да осъществява контакти с него на живо или чрез телепатия.Колд бил от планетата Lanulos „ в галактиката Ganymede” . Derenberger се превърнал в местна знаменитост , а историята му започнала да избледнява с течение на времето .В последствие морякът бил отведен в Бразилия , а от там на планетата Lanulos .

По горе-долу същото време,когато Деренбергер направил първия си контакт с Колд други хора от района на Пойнт Плезънт се натъквали на мистериозни чужденци в костюми.Сякаш на всеки ъгъл имало МЧ и черни седани.

След като наблюдавала НЛО в задния двор на къщата си , Мери Хайр – репортер за вестник в Пойнт Плезънт имала щастието да бъде посетена от странни гости носещи обувки с дебели подметки.Тя често била следена от голяма,черна кола,която отпрашвала нанякъде , щом хората в нея усетели че са забелязани.

Веднъж двама ниски мъже носещи черни шлифери повикали Хайр от офиса й.Според нея те изглеждали почти като близнаци , с тъмна кожа и „ориенталски” черти.Единият казал:”Какво ще направиш ако някой ти нареди да спреш да пишеш за летящи чинии?”По-късно същия ден я посетил друг мъж облечен в черно и приличащ на азиатец. Имал ненормално дълги пръсти на ръцете и говорел с непознат акцент.Представил се като Джак Браун – изследовател на НЛО , след което казал:”Какво би-какво би направила – ако някой ти заповяда-ти заповяда да спреш?Да спреш да публикуваш истории за НЛО?”Той казал,че тя не познава другите двама мъже,но заявил че е приятел на Грей Баркър.

Явно същит този Джак Браун е посетил още няколко други жители на Пойнт Плезънт през следващия ден.в това число и една жена,която вече била виждала Mothman.Той отново споменал името на Грей Баркър и добавил,че е приятел също и с Мери Хайр и Джон Кийл.

След като наблюдавал сферично НЛО с „четири” крака за кацане и монтирана на дъното перка,Джоунс съобщил за това в полицията.на следващата сутрин някой бил пъхнал бележка под вратата му написана на ръка с главни печатни букви:”Знаем какво си видял и знаем,че си разказал за това.По-добре дръж устата си затворена”. Няколко дни по-късно по същия начин получил втора бележка.тя била написана на парче картон,което било подписано в ъглите и гласяла :”Няма да има друго предупреждение”.

Седмица по-късно Джоунс видял мъж да стои на мястото където по-рано видял НЛО-то.”Имал силен загар или просто лицето му било много изчервено,разказва Джоунс,изглеждаше нормално,носеше палто и синя шапка-нещо като униформа предполагам.Забелязах,че държи кутия в ръката си. Кругла кутия като часовник а от нея излизала някаква жица,която мъжът държал в другата си ръка.”

Други хора,които били виждали НЛО и Mothman също получавали странни телефонни обаждания,като в слушалката чували или електронни шумове или гласове,които описвали като „метални” или „машиноподобни”,говорещи на някакъв чужд език.

МЧ заплашвали и 18-годишната Кони Карпентър,която се натъкнала към Mothman прибирайки се в къщи с колата след като ходила на църква.джак браун се появил пред дома й с познатия му номер включващ познанството му с Грей Баркър и Мери Хайр. Един ден докато Кони отивала на училище до нея спрял черен буик,модел 1949.Шофьорът , млад , двайсетина годишен , добре облечен мъж се пресегнал и я сграбчил опитвайки се да я вкара в колата.Кони избягала,но на следващата сутрин някой пъхнал под вратата й бележка написана с молив:”Внимавай момиче , мога да те хвана.”

Големите неприятности в Пойнт Плезънт обаче тепърва предстояли.В книгата “Предсказанията на Mothman” се споменава жена от Лонг Айлънд наречена „Джейн” , която получила от МЧ предупреждение предвиждащо голяма катастрофа.След като видяла отблизо пронизващ светлинен лъч в гората докато шофирала към дома си,Джейн получила телефонно обаждане от подобен на машина глас,който й дал инструкции да отиде в местната библиотека и да намери точно определена книга.Според разказа на Кийл , Джейн изпълнила инструкциите и след като открила книгата прочела стр.42.Гледайки страницата буквите започнали ту да се смаляват ту да се уголемяват.После се появило „посланието” информиращо я , че ще й бъдат дадени поредица от предсказания.

Прогнозите били доставяни от ухилен „хаваец” с дръпнати като на азиатец очи,носещ сив костюм и возещ се на задната седалка на чисто нов,лъскав кадилак.Представил се с името Апол.

Кийл , с когото Джейн се свързала бил информиран за всяко ново предсказание.Според Кийл много от предсказанията на Апол за катастрофиращи самолети се сбъднали точно като по график.Но Апол не сбъркал в прогнозите за това,че” Папата ще бъде прободен смъртоносно с нож по ужасен начин” и че „Антихриста ще се надигне от Израел”.

Когато Кийл подлага Джейн на хипноза тя си спомня за още доста предсказания ,които Апол бил направил , включително убийството на Робърт Ф.Кенеди и трагедията от 15 декември в Пойнт Плезънт.На тази дата в града се сринал 200 метровия мост Силвър Бридж , при което загинали 46 души.Не се знае дали тези неща наистина са се случили,но се получило страхотно четиво.(Голямо холивудско студио планира да направи сценарий по книгата).Грей Баркър е на сцената като хроникьор на събитията,но вероятно ги доукрасява и това кара нашата параноична антенка да настръхва.

В интервю на Джим Кийт , Кийл признава , че Баркър стои зад някои отвличанията в Пойнт Плезънт.”Той правеше по-голямата част от глупостите по телефона , като това лично съм проследил.”Кийт отбелязва :”Случайност ли е факта,че срещите с Mothman и всички други предизвикващи параноя събития са се случили в Западна Вирджиния-родния щат на Баркър?”

Напълно възможно е Баркър да е имал съмишленици,които му помагали в изготвянето и представянето на специалните ефекти в Пойнт Плезънт.