Причини да съществувате в човешко тяло на Земята

Земята не е единственото място във вселената, където има време-пространствена система на реалност, нито пък е единствената с такова ниво на вибрации, но животът тук (поради неговото естество и екстремните дуалности и полярности, които са замесени) представлява уникално предизвикателство за всяко същество, избрало подобна дестинация.

Въпросът „защо съм тук?“ се явява може би НАЙ-ГОЛЕМИЯ въпрос в живота на много хора и сам по себе си е доста сложен. Затова още в началото ще бъдат изброени някои конкретни причини:

1. Просто любопитство. Тези, които никога не са били въвлечени в изискващо съществуване, в което да управляват физическото си въплъщение го намират за предизвикателство.

2. Това е възможност да се експериментира в рамките на определен момент от историята на планетата.

3. Ограниченията, които са наложени спомагат да се концентрирате върху специфични аспекти на енергията, които са налични само при въплъщение (инкарнация).

4. Това означава интензивен процес на обучение, при който имаме форсиране на смесица от полярности, които доставят възможност за разбиране на замесените страни.

5. Това е възможност да се осъзнае и разбере едно въплъщение различно от това, с което сте свикнали.

6. Затвор.

За да разберете каква „напаст“ е да влезете в тяло в сравнение с това да сте без такова (като есенция) трябва да разберете, че когато нямате тяло, можете да отидете навсякъде, където пожелаете във вселената просто чрез мисъл и емоция. За да попаднете в ситуация като тази (да сте с физическо тяло) трябва да се съгласите, че линейното време „съществува“ (времето е сферично по природа при други нива), за да се сдобиете с първично „човешко“ съзнание. Вие трябва да възприемете, че съзнанието, което се изразява чрез „човешката“ психология и генетика е драстично ограничено. Също трябва да възприемете факта, че за да го направите, трябва да потиснете паметта си преди да се решите на стъпката и да забравите мисловните си процеси преди нея и на всички спомени от други изживявания, както физически, така и нефизически, така че да не пречат на житейския ви път в това Въплъщение. Спомените стоят на ниво есенция заедно с вас, но не са достъпни при нормални обстоятелства. Тези спомени, които стоят при „есенцията“ могат обаче и да са значителна част от задвижващата ви сила в този живот в зависимост от това какво сте дошли да постигнете.

След това се изисква да изберете подходяща времева точка за раждане, със съответните генетични, природни, социални, политически и икономически модели, които предварително сте калкулирали, че ще спомогнат да реализирате целите си (от вашата гледна точка, в която се намирате преди въплъщението всичко това се вижда много ясно въпреки наличието на много променливи, които могат да спънат оригиналната цел; понякога може да се наложи да предприемете действия, които да ви върнат обратно на първоначално зададения курс). Тъй като има много същества, които търсят изживявания свързани с инкарниране (както и много, които пък искат да ги избегнат на всяка цена), много често набелязаната входна точка към физическия живот бива изпусната. Все едно да скочите с бънджи, но без въже.

Бам! Излизате от тръбата и сте на светло. Вече не сте в ЕСТЕСТВЕНОТО си състояние и неочаквано откривате, че физическото тяло има драстични ограничения. Известно време прекарвате като си играете с играчки и други странни израстъци, над които се опитвате да придобиете контрол преди те да вземат контрол над вас (това се случва по-късно когато „телесното съзнание“ се налага максимално в обществото). Във вашето естествено състояние енергията просто се е вливала във вас, а сега имате това непреодолимо желание да консумирате хранителни вещества за тялото. И всичко това сред една какофония от сензорно претоварване, генетично програмирани нагони (а по-късно и бушуващи хормони) генетично (а по-късно и културно) програмирани модели на отговор, които се превръщат в навици и генетични спомени от всички, които са имали нещо общо с ДНК-моделите, от които се състои тялото ви, болка и удоволствие, сексуална стимулация и пораждани от тялото емоционални комплекси. Какво бънжди само!

Тъй като очевидно сте заседнали в тялото ставате субект на различни механизми за учене. Първичното заучаване се постига когато се фокусирате над нещо. Това върху, което не сте фокусиран докато сте фокусиран над нещо друго, е пътят за втория начин на учене. Третата форма на входяща информация се случва, когато вашето тяло спи и се озовавате в кратка нефункционална празнота. Вероятно през една значителна част от живота ви вашето внимание е мотивирано от цикъла удоволствие/болка. След това отивате на „училище“.

Училището е процес на не-образователно програмиране наблягащо на нискоразредни повтарящи се изживявания и физически стимули, които водят до неестествена ситуация центрирана около познание, манипулация и контрол над физическата материя и нискоразредни енергийни системи, които налагат „imprint-и“ на оцеляване и социална его-ориентация, както и модели на ВЯРВАНЕ, които не са базирани на действителен опит, което води до вторичен психологически нагон в обществото да търси „къде е истината“. Училищният процес също така елиминира всякакви останали следи от контакт с паметта на есенцията и знанието за вашият истински произход и идентичност. След това се интегрирате в „обществото“.

Обществото е мястото, където личността е моделирана да се идентифицира с тялото и след това с егото и да натрупа емоционални привързаности, които могат да бъдат изразени само във време-пространствена реалност. По този начин се формира натрапчива нужда да се завърнете (след физическата си смърт) във време-пространствения континиум (което става първо чрез засядане в долните нива на астралните пръстени) само за да си задоволите нуждата („да си върнете дълговете“, „да си довършите къщата“ и т.н). „Човешкото“ съществуване може да бъде пристрастяващо. Вашият оригинален генетичен стремеж за оцеляване бива изменен чрез културно програмиране, което води до изкривени модели, които са фокусирани върху защита на тялото (къде ми е оръжието?), поддръжка на тялото (какъв е този нов парфюм?) сексуалност и размножаване и нуждата да „защитите това което притежавате“ за да подпомогнете тялото. Сексът като креативен акт е изменен до степен при която се получават ирационални и рестриктивни „привързаности“ и „обвързвания“ базирани на културни идеали, които са в действителност непостижими. Но... не са ви казали това.

Фокусът над всичко това е допълнително подсилен (особено ако тялото ви има различен цвят от този на останалите около вас) от културния внос на опиатна дрога, алкохол и други субстанции, които да държат осъзнатостта ви притъпена към долните три структурни зони на мозъка както и финансово да поддържате културни и икономически структури базирани на его, идоли, сигурност, усещане и власт. Никоя от тях няма нищо общо с това КОЙ в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ сте и ЗАЩО сте тук... което води до търсения за „смисъла на живота“. Креативната енергия идваща от есенцията и която се манифестира чрез емоциите е допълнително културно изкривена до степен в която ИЗТОЧНИКЪТ е забравен (има ли БОГ?), подтиснат или отхвърлен, което води до хаотична смесица от погрешно насочена енергия, която трансформира „човека“ в сложна единица базираща преценката си на базата на реакции вместо да бъде творчески насочена. Този фокус промотира психологически проекции и копия като истинска репрезентация на „реалността“. Сигурни ли сте че искате да дойдете на Земята?

Как да не бъдете прихванати от пръстените при излизане

Как може да се отървете от това да не бъдете хванати от пръстените, когато напуснете тялото си? Трябва да осъзнаете, че вие не сте вашето тяло и че емоционалните привързаности се отнасят САМО до време-пространствената реалност. Запазете любовта и се освободете от сексуалните привързаности. Не се закрепостявайте с продължителна емоция към никакви ваши физически действия или действия на други същества и направете усилие да приведете себе си към ВЕЧНОТО СЕГА. Физическите обекти съществуват в рамките на времето и пространството, за да се ИЗПОЛЗВАТ, а не притежават. В действителност ние не притежаваме нищо нито пък никой – дори тялото, което ползваме е назаем. Складирайте паметта, изживяванията и мъдростта и оставете емоциите свързани с тези изживявания зад вас. Вие сте отговорни за резултатите от вашите действия в рамките на време-пространството. Наслаждавайте се на космическия хумор в живота си. Идентифицирайте емоционалните енергийни окови в базираните на удоволствие/болка-шаблони на паметта и се стремете да ги отстранявате. Максимизирайте периодите си на сън и третия начин за учене, за да си дадете почивка от мисловните шаблони на лявото полукълбо и „физическата“ входяща информация. Свободната Воля като активна операционна концепция в човешкото време-пространствено съществуване е доста ограничена поради различни влияния и лесно може да бъде манипулирана докато не се свържете с есенцията, КОЯТО В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ СТЕ и която не е свързана с време-пространствените събития. Зрелостта се равнява на това колко от илюзиите сте успели да осъзнаете и отстраните целенасочено... произвеждайки мъдрост. Ако не можете да овладеете изживяването ще го повторите, или негови вариации докато успеете.

Из Матрицата IV

Компилация и превод: Alien

Линк към оригиналната статия: http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/381-2011-12-09-14-54-42.html

Източник: http://www.parallelreality-bg.com/

Цитати от книгата "Телевизионна Мрежа" (написана по филма "Network" - 1976г.)

"....Хауърд Бийл:Не е нужно да ви казвам, че състояноето на нещата е плачевно.На всеки ми е известно, че работите вървят на зле. Депресия. Хората са безработни или се страхуват, че ще загубят работата си. Доларът не струва нищо; банки фалират;продавачите държат зареден пистолет под тезгяха; по улиците вилнеят банди и нийде никой не може да се намери, който да каже какво да се стори. Не се вижда краят. Знаем, че въздухът, който дишаме е отровен;знаем, че храната, която купуваме е негодна за ядене, а седим и си гледаме телевизия и слушаме някой репортер да ни съобщава, че днес е имало петнадесет убийства и шестдесет и три жестоки престъпления, сякаш точно така трябва да бъде. Всички знаем, че положението е катастрофално. Даже по-лошо от катастрофално. Всички са побъркани. Като че ли всяко живо същество е полудяло. Ние вече не излизаме. Седим си вкъщи и постепенно светът, в който живеем, се смалява и едничкото, за което молим, е да ни оставят на мира поне в домовете ни. Дайте си ми моя телевизор, тостера, сешоара и мйте си ми радиалки и аз няма да надигам глас; само ме оставете на мира! Само че аз няма да ви оставя на мира. Искам да се разгневите. Не ви карам да вдигате бунт. Не искам да протестирате. Не искам да пишете до избрания от вас президент. Защото не бих могъл да ви посъветвам какво да пишете. Нямам представа какво да правим с депресията и с инфлацията, с военния бюджет, с нарастващата престъпност по улиците. Единственото, което знам, е , че най-напред трябва да се разгневите. Вие трябва да кажете: "По дяволите, аз съм човешко същество! Животът ми има стойност!" Искам да станете от местата си и да отидете до прозореца. Още сега! Искам да отидете до прозореца, да го отворите, да подадете глава навън и да изкрещите. Искам да крещите: "Вбесен съм и повече няма да търпя!"
....Бийл: Станете от местата си. приближете се до прозореца. Отворете го. Подайте глава навън и крещете. Не спирайте да крещите.
.....Бийл: Първо трябва да се разгневите. и когато сте натрупали достатъчно ярост....
.....Бийл: Нещата трябва да се променят. Докато не се разгневите, промяна няма да настъпи. Вие трябва да се разгневите! Приближете се до прозореца....
.....Бийл:...подайте глава и изкрещете. Искам да крещите: Вбесен съм и вече няма да търпя!"


"....Бийл: Едуард Джордж Ръди почина днес! Едуард Джордж Ръди беше председател на управителния съвет на Юнайтед Броудкастинг Систъмс - компанията, чието притежание е тази телевизионна мрежа. Той почина в единадесет часа тази сутрин от сърдечен удар. Ах, горко ни! Ние сме в беда! Почина един богат дребен човечец с побеляла коса - че какво общо има това с цената на ориза, а? Защо горко ни? Защото вие и още шестдесет и два милиона американци ме гледате сега - ето защо! Защото по-малко от три процента от вас четат книги! Защото по-малко от петнадесет процента от вас четат вестници! Защото единствената истина, която познавате, идва от този екран! Защото има едно цяло поколение, Което не знае нищо друго, освен този екран! Екранът е евангелието им! екранът е последното откровение! Екранът може да издигне и да смаже президенти, папим и мимнистър-председатели! Този екран е най-страховитата проклета сила в целия безбожен свят! И горко ни, ако някога попадне в нечии безбожни ръце! Ето защо горко ни, че Едуард Джордж Ръди си отиде. Тази компания сега е в ръцете на Американската комуникационна корпорация. Имаме си нов председател на управителния съвет - един човек на име Франк Хакет, който сега седи в кабинета на мистър Ръди, на двадесетия етаж. А когато една от най-мощните корпорации в света контролира най-внушителната пропагандна сила в същия този безбожен свят, кой знае какви лайна ще ни пробутат вместо истина! Ето защо - чуйте ме! Телевизията не е истината! Телевизията е дяволски парк за забавления - това е телевизията! Телевизията е цирк, карнавал пътуваща трупа акробати, певци и танцьори, фокусници изроди, укротители на лъвове и футболисти. Ние убиваме скуката! Ако търсиш истината - обърни се към бога, към своя гуру, към себе си, защото това е единственото място, където можеш да откриеш правдивата истина! Човече, от нас никога не ще получиш истина. Ние казваме това, което искаш да чуеш. Ние страхотно лъжем! Ще ти кажем че Коджак винаги хваща убиеца, че никой в къщата на Арчи Банкър не се разболява от рак. и без значение пред какви трудности е изправен героят - не се притеснявай - погледни си часовника - в края на серията той ще спечели. Ще чуеш това, което искаш, ако ще и да е пълни фъшкии. Защото ние търгуваме с
илюзии! Нищо от видяното не е истина! Но вие, хора - всички вие ден след ден, нощ след нощ, от всяка възраст, раса, с всевъзможни убеждения - вие седите там и гледате! Ние сме целият ви кръгозор! И вие започвате да на илюзиите, които ви предлагаме. Започвате да си мислите, че телевизията - това е действителността, а илюзията - вашият живот. Действате така, както ви наредят на екрана. Вие се обличате, както ви показва екранът, вие се храните с каквото видите на екрана, вие отглеждате децата си, както ви съветва екранът. Маниаци, та това е масова психоза! В името на бога, вие сте истината! Ние сме
илюзията! Затова изключете проклетия апарат! Изключете го още сега! Изключете го и не го пускайте! Веднага, още сега, по средата на това изречение!"


"......Бийл: Аз, разбира се говоря за дехуманизацията. Това е лоша дума - дехуманизация; също като империализъм, военно-индустриален комплекс, големия бизнес. Ние трябва
да се противопоставим на дехуманизацията. Бог мие свидетел - от осем месеца аз появявам пред вас и от осем месеца крещя това: Ние трябва да се борим с дехуманизацията на духа. Аз постоянно ви повтарям хубави думи, като справедливост и братство, човешка гордост, състрадание, благоприличие и обикновено човешко съчувствие. В същност всички ние знаем, че това са глупости. Мисълта ми е - огледайте се наоколо. Дойде верме да се запитаме - наистина ли дехуманизацията е толкова лоша дума? Защото добра или лоша тя е налице. Ние неумолимо се движим към още по-пълна дехуманизация, създаден от сили на притегляне, много по мощни от колкото може да ни го побере мозъкът. И не само ние се движим, а и целият свят.
Ние просто сме най-напредналата нация и пристигаме първи. Останалата част от странните на света едва се сдържат, за да не ни последват. Целият свят се превръща в хуманоиди - същества, които приличат на хора но не са. Ние се превръщаме в масово произведени, програмирани, свързани с проводници, безчувствени неща, способни само да произвеждат и да консумират други масово произведени неща, всички те ненужни и безполезни като нас. Това, в общи линии, е космичното състояние на нещата.
Схванете ли това, разберете ли пълната безмисленост и безцелност на човешкото съществуване, тогава Вселената става подредена и разбираема. Ние вече не сме индустриализирано общество, ние дори не сме постиндустриално или технократско общество. Ние сме сега корпоративно общество, корпоративен свят, корпоративна Вселена. Този свят е една безбрежна космология от малки корпорации, които обикалят в орбита около по-големи корпорации, които, от своя страна, се въртят около гигантските корпорации и тази безкрайна вечна космология е проектирана специално за производство и консумация на безполезни неща."

Черни Дупки

Черните дупки

...ядрената сила, която поддържа неутрониума може да окаже съпротива на достатъчно голям гравитационен натиск, който може да накара да колапсират обикновените атоми и даже електронния флуид. Затова неутрониумът издържа теглото на маси над границата на Чандрасекар. Но ядрената сила все пак не е безкрайно голяма. Дори и неутрониумът не може да издържи теглото на една безкрайно нарастваща маса... Какво става тогава?... През 1959г., когато Опънхаймър разработвал теорията на неутронните звезди, той отчел тази възможност. Опънхаймър считал, че ако колапсиращата звезда е достатъчно масивна, тя може да се свие с такава сила, че дори неутроните ще потънат надолу под действието на падащото вещество – дори ядрените сили няма да издържат и ще се подчинят на гравитацията.

Критичната повратна точка се явява при маса 3,2 пъти по-голяма от слънчевата... Ако колапсиращата маса надвишава 3,2 пъти слънчевата, то тя не може да спре колапса си нито до стадий на образуване на бяло джудже, нито до стадий на образуване на неутронна звезда – тя трябва да продължи да се свива по-нататък. Нещо повече, всяка звезда от главната последователност с маса над 20 слънчеви маси не може да се освободи от достатъчно маса дори и чрез взрив на свръхнова и не достига стадия на бяло джудже или неутронна звезда. Тя трябва да продължи да се свива до точка. Следователно всяка звезда от спектрален клас О с изчерпването на ядреното й гориво, окончателната победа на гравитацията е сигурна... Какво ще стане, когато гравитацията победи окончателно и дори неутрониумът се предаде? Какво ще стане при по-нататъшното свиване на неутронната звезда?... Повърхностната гравитация на неутронната звезда постепенно нараства, същото става и със скоростта на избягване... Ако веществото на неутронната звезда продължи да се свива, а повърхностната гравитация става по-голяма, то неизбежно ще се стигне до състояние, при което скоростта на избягване ще стане равна на скоростта на светлината. Радиусът на свиващото се тяло, при което това се случва се нарича радиус на Шварцшилд, а нулевата точка в центъра се нарича сингулярност на Шварцшилд. Върху един такъв свръхколапсирал обект могат да падат най-различни неща, но те не могат да бъдат изхвърлени обратно от него... Свръхколапсиралият обект действа не просто като дупка, а като черна дупка, тъй като той не може да излъчва нито светлина, нито каквото и да е друго излъчване. (Забележка: Доколкото си спомням, по-късно беше доказано, че черните дупки излъчват рентгенови лъчи; Eon). Това е причината описаният обект да се нарича черна дупка.Следователно само един обект, който е стабилен във вечността, и този обект е черната дупка. И тогава в края на краищата в едно много отдалечено бъдеще – ако предположим, че нещата винаги ще се развиват по този начин, по който изглежда се развиват сега – можем да направим извода, че Вселената ще представлява само една единствена черна дупка, която е погълнала всичко. Цялата Вселена ще колапсира... а може би всичко не е така просто... Например според теорията на Айнщайн увеличаването на интензитета на гравитационното поле води до забавяне на хода на времето. Именно по тези причини, ако наблюдаваме нещо, което пада върху черна дупка, ще забележим, че то се движи все по-бавно и по-бавно, приближавайки радиуса на Шварцшилд, че то дори започва да пълзи и достигайки този радиус спира. В резултат ние не можем да наблюдаваме абсолютно нищо, което е попаднало под радиуса на Шварцшилд...”

Ходове на дървояди, бели дупки и квазари

...през 1964г. американският физик Робърт Хенри Дике изтъква в своята теория, че ако Големият взрив е станал преди 15 милиарда години, то той би трябвало да остави следи забележими дори и днес на разстояние 15 милиарда светлинни години. И тъй като Големият взрив е видим на разстояние 15 милиарда светлинни години във всички посоки, микровълните могат да дойдат отвсякъде във вид на фоново излъчване. През 1965г. двама учени от лабораториите Бел-Арно Пензиас и Робърт Уилсън – доказаха съществуването на слабо фоново излъчване със същите характеристики, които Дике беше предсказал. Големият взрив беше детектиран... още по-странно от начина за извличане на енергия от черната дупка е, че според анализа на Кер е възможен някакъв нов край за веществото, попаднало в черната дупка. Този нов край бе предвиден от Айнщайн и неговия автор Розен. Веществото, което се натрупва във въртящата се черна дупка теоретично може да се измъкне отново някъде другаде. Вероятно преносът на вещество може да се извършва на огромни разстояния – милиони или милиарди светлинни години – за малък период от време. Такива преноси не могат да стават по обикновен начин, тъй като ни е известно, че в космическото пространство скоростта на светлината е горна граница за скоростта на всеки обект с маса. За да се пренесе масата на разстояние милиони или милиарди светлинни години по обикновен начин ще са необходими милиони или милиарди светлинни години. Следователно трябва да се предположи, че преносът става през тунели или мостове, които казано стриктно, нямат времевите характеристики на познатата Вселена. Тези проходи понякога се наричат тунели на Айнщайн-Розен (има хипотези, които казват, че в черните дупки и гореспоменатите проходи не важат познатите ни физични закони) или образно казано – ходове на дървояди. Ако масата премине през ход на дървояд и след милиарди светлинни години се появи внезапно отново в обикновеното пространство, отдалечено на милиард светлинни години, то нещо трябва да уравновеси този гигантски скок в разстоянието. Видимо това невъзможно бързо преминаване през пространството се балансира чрез компенсационно преминаване през времето, така че материята ще се появи не сега, а преди един милиард светлинни години. С изплуването на веществото в другия край на хода на дървояда то внезапно се разширява и се превръща отново в обикновена материя, блясвайки от енергията, която излъчва в този момент, това е енергията, която така да се каже е била уловена в черната дупка. Това, което сякаш изплува на повърхността в обикновеното пространство се нарича бяла дупка – концепция развита през за пръв път през 1964г. Ако всичко това наистина е така, то бели дупки или поне някои от тях трябва да могат да се детектират. Естествено това зависи от големината на бялата дупка и от разстоянието, на което се намира тя от нас. Има ли някакви следи от съществуването на такива бели дупки? Възможно е такива следи да има... През 1960г. зоните, в които бяха намерени компактни радиоизточници, бяха изследвани от американския астроном Алън Рекс Съндидж и се оказа, че във всички тези зони се намира нещо приличащо на слаба звезда... тези обекти само наподобяват по външен вид звезди и в крайна сметка започнаха да ги наричат квази-звезди (т.е. звездоподобни), радиоизточници. През 1964г. Хонг Ичю съкрати думата до квазар... спектри на квазарите бяха получени през 1960г. но картината на линиите в тях беше напълно неразгадаема – сякаш квазарите са съставени от субстанция, напълно чужда на познатите ни елементи във вселената, но през 1963г. американският астроном от холандски произход Мартен Шмидт реши загадката. Линиите щяха да изглеждат напълно нормално, ако бяха в ултравиолетовия обхват на спектъра. Появяването им във видимия диапазон на електромагнитното излъчване означаваше, че те са много отместени към по-големите дължини на вълните. Най-простото обяснение беше предположението, че квазарите са много далеч от нас... оказа се, че квазарите са отдалечени от нас на милиарди светлинни години. Един от тях OQ 172... квазарът 3С 273 е 5 пъти по-ярък от нашата Галактика, а светимостта на някои квазари е над 100 пъти по-голяма от тази на една средна галактика... Това съчетание от много малки размери и огромна светимост показва, че квазарите са обекти, напълно различни от всичко, което познаваме... и наистина е възможно да има някаква връзка между черните дупки и квазарите. Руският астроном Игор Новиков и израелският астроном Ювал Ниеман предполагат, че квазарите са гигантски бели дупки, които се намират в другия край на ходовете на дървояди, които ги свързват с гигантски черни дупки, намиращи се някъде далеч във Вселената. През 1943г. студентът Карл Сифърт специализант по астрономия наблюдавал специален вид галактики наречени сега галактики на Сифърт или сифъртови галактики... тогава ние смятаме, че тази галактика е квазар, така, че силно отдалечените квазари могат да представляват просто много големи и силно активни ядра на сифъртови галактики с огромна светимост. Нека сега разгледаме ядрото на една сифъртова галактика – много компактно, много горещо и много активно. Една от сифъртовите галактики NGC 4151, има може би 10 млрд. звезди в ядрото си чиито диаметър е само 12 светлинни години. Точно такива условия способстват за образуването на черни дупки. А фактът, че в даден обем от пространството съществуват благоприятни условия за образуване на черни дупки, означава, че има също така благоприятни условия и за появата на бели дупки. Можем да си представим, че тук и там във Вселената се образували черни дупки и всяка от тях предизвикванарушаване на гладката тъкан на пространството... Може би съществуват множество бели дупки с различни размери, всяка една свързана със съответната си черна дупка, но ние ще виждаме само тези от тях, чийто размери са гигантски. Възможно е ако се вземат предвид всички двойки черни и бели дупки, да се окаже, че ходовете на дървояди, които ги свързват кръстосват доста нагъсто Вселената... така че един космически кораб може да се възползва от тези ходове и да изминава огромни разстояния в Космоса само за миг... как на теория ходовете на дървоядите могат да повлияят върху миналото и бъдещето на Вселената? Дори ако Вселената е разширяваща се възможно ли е това разширяване да се уравновеси от пренасянето на веществото през ходовете на дървоядите в миналото? Естествено, понеже десетките квазари, които детектираме се намират на милиарди светлинни години от нас, ние ги виждаме такива каквито са били преди милиарди светлинни години назад в миналото. Нещо повече, те стават все повече на още по-големи разстояния и още по-назад във времето. Ако квазарите бяха равномерно разпределени във Вселената, то трябваше да има няколкостотин по-близки и по-ярки квазари от най-близкия и най-ярък квазар в момента 3С 273. Добре може би тогава в края на краищата имаме една вечна Вселена в някакъв друг смисъл, някакъв тип непрекъснато създаване на материя? Може би Вселената се разширява вече безброй еони, фактически през цялата вечност, без да може да отиде отвъд сегашното ниво, тъй като ходовете на дървоядите образуват затворен кръг, изпращайки веществото назад към по-уплътненото минало, за да се започне отново повсеместно разширяване. Дали Вселената не е била никога в свръхплътно състояние и дали въобще някога е имал Голям взрив? Дали не смятаме, че е имало Голям взрив само защото ни е известно разширяването й (от Еон: по-късно бе намерено друго доказателство за Големия взрив – реликтовото излъчване), което може да е половината от цикъла, преживян от галактиките. Може би просто не знаем нищо за веществото, което се промъква обратно през ходовете на дървоядите. Но ако големият взрив не е съществувал, как ще обясним фоновото излъчване, което е ехо от него? Може ли това излъчване да е продукт на обратният поток материя в далечното минало?...”

Началото, краят, Вселената

...когато за първи път бе изказано предположението за съществуването на космическото яйце, имало се е предвид това, което сега наричаме неутронна звезда. Проблемът е в това, че космическото яйце съдържайки масата на цялата Вселена (равна на масата на 100 000 000 000 галактики) е прекалено голямо, за да бъде неутронна звезда. Ако наистина в вярно, че всеки обект с маса 3,2 пъти по-голяма от слънчевата образува черна дупка, тогава космическото яйце ще е най-голямата възможна черна дупка. Как тогава то се е взривило и е породило големия взрив? Черните дупки не се взривяват. Да предположим, че пред нас е една свиващата се Вселена, която по време на свиването си образува черни дупки с различна големина. Черните дупки могат, разбира се да изхвърлят част от своята маса през ходовете на дървояди, като по този начин противодействат на свиването, но тази маса няма да е достатъчна, за да се спре свиването на Вселаната. Със свиването на Вселената черните дупки нарастват за сметка на веществото, което е извън тях и все по-често и по-често те се сблъскват и сливат. В края на краищата всички черни дупки се сливат в едно и образуват космическото яйце. То губи веществото си много бързо през свързания с него ход на дървояд като образува на другия му край най-голямата възможна бяла дупка. Именно бялата дупка на космическото яйце е породила големия взрив, който е създал нашата разширяваща се Вселена. Това е еднакво добро обяснение независимо дали Вселената е отворена или затворена, дали космическото яйце се е зародило само веднъж или многократно... Така съществуват и два противоположни вида материя. Електрона се уравновесява от антиелектрона или позитрона. Когато електронът и позитронът се срещнат, двете частици се анихилират в резултат на този процес изобщо не остава маса. Тя се превръща в енергия под формата на гама лъчи. По същия начин при взаимодействието на протон и антипротон масата им се превръща в енергия. Същото се отнася и за неутрона и антинеутрона. Съществува веществото изградено от протони, неутрони и електрони, и антивещество изградено от антипротони, антинеутрони и антиелектрони. В този случай всяко произволно взето количество нормално вещество, взаимодействащо с равно количество антивещество ще анихилира и при това масата ще се превърне изцяло в гама лъчи. Обратно от излъчване може да се образува вещество, но никога само от един вид частици. На всеки образуван електрон се пада и новопоявил се антиелектрон, на всеки протон – антипротон, на всеки неутрон – антинеутрон. Или казано накратно, когато излъчването се превръща във вещество винаги се образува и същото количество антивещество. Но ако това е така, къде тогава е антивеществото, което би трябвало да се е зародило с обикновеното вещество на Вселената? Сигурно е, че Земята е изградена от вещество с изключение на малките количества антивещество, образувани изкуствено в лабораториите, и на следите от антиматерия в космическите лъчи. Фактически цялата слънчева система, както и галактиката, част от която сме ние, е изградена от обикновено вещество. Къде е антивеществото? Вероятно съществуват галактики образувани изцяло от него. Вероятно е възможно да съществуват галактики и антигалактики, които поради общото разширяване на Вселената не могат да влизат никога в контакт една с друга и да анихилират. Както веществото образува черни дупки, така и антивеществото ще образува античерни дупки. Тези два вида черни дупки са еднакви по всяко отношение, само че са образувани от противоположни видове материя. Ако Вселената в миналото е била в състояние на непрекъснато свиване, черните и античерните дупки са могли да се образуват още по-лесно. В процеса на свиване се уваличава вероятността две черни дупки с противоположна природа да се сблъскат и да последва анихилация с огромна сила. При окончателното сливане на материята от двата вида анихилацията е най-мощна. Тогава ще изчезне цялата маса на Вселената, а с нея и гравитационното поле, което поддържа черната дупка, а следователно и космическото яйце образувано от това вещество. На негово място ще се появи огромна по своята мощ радиация, която ще се разпространява разширявайки се навън. Това ще бъде Големият взрив. Известно време след Големия взрив енергията на излъчването вследствие на разширението няма да се толкова интензивна и ще се ускори до състояние, в което може да се образува вещество и антивещество. Някакъв неизвестен засега механизъм разделя галактиктичните единици от двата вида материя една от друга, после той престава да работи и разширяващата се вселена добива вида, който има сега... да предположим, че цялата маса на Вселената е 2,5 пъти повече, отколкото тя изглежда на астрономите. В такъв случай черната дупка, образувана от цялото вещество на вселената ще има диаметър 25 000 000 000 и той ще е равен приблизително на диаметъра на Вселената, в която живеем (доколкото я познаваме). Тогава е напълно възможно цялата Вселена да представлява сама по себе си черна дупка (както предполага физикът Кип Торн). Ако това е така, вероятно Вселената винаги е била черна дупка и винаги ще бъде такава. Тогава ние живеем в черна дупка и ако искаме да знаем какви са условията в нея, трябва просто да се огледаме наоколо. Можем да си представим, че когато Вселената колапсира, първоначално се образуват произволен брой относително малки по размери черни дупки (черни дупки вътре в черна дупка!). Накрая през последните няколко секунди на финалния катастрофален колапс, когато всички черни дупки колапсират до една единствена космическа черна дупка, радиусът на Шварцшилд нараства до размерите на известната ни Вселена. И тогава може би вътре в Шварцшилдовия радиус се появява възможност за взрив. Възможно е когато радиусът на Шварцшилд достигне милиарди светлинни години, да протече експлозия в същия миг да се зароди космическото яйце и точно това да е Големият взрив. Ако това е така, ние бихме могли да твърдим независимо от сегашното състояние на нашите познания, че Вселената не може да бъде никога отворена, понеже тя не може да спре по някакъв начин до този радиус и тогава Вселената неизбежно ще започне отново да се свива, повтаряйки отново и отново този цикъл. (Някои смятат, че при всеки Голям взрив винаги се заражда напълно различна от предишната разширяваща се Вселена с различни природни закони). Възможно ли е тогава всичко, което виждаме около нас да е част от невъобразимо бавен цикъл (десетки милиарди години свиване и десетки милиарди години разширяване) на една черна дупка с размерите на цялата вселена? Може ли ако по някакъв начин се отделим от нашата вселена и наблюдаваме отстрани, да се окаже така, че съществуват много черни дупки с рзлична големина – може би безкрай много – и всички те се разширяват и свиват всяка със свой собствен ритъм? И ние сме в една от тях – и чрез фантазията на мисълта, от нашето място, по-малко от прашинка, бродещо в дълбините на една от тези Вселени, ние бихме могли да си съставим една въображаема картина за съществуването и поведението на всички тези вселени...”

Айзък Азимов Гравитационната гибел на Вселената

Уроборос

Уроборос (на латиница Uroboros, Ouroboros) е широко разпространен из различни култури архаичен мотив – змия, захапала опашката си (понякога също един или два дракона). Произходът на символa се губи в древността.

Уроборос е символ на безкрайността, на вечния кръговрат и единството на противоположностите (като светло/тъмно или активен/пасивен). Змията, захапала опашката си символизира, че на всеки край съответства ново начало във вечно повторение, че приключването на даден път или процес означава ново начало. Освен символиката за вечно самообновяващата се змия, заключените в кръг животни носят силна метафора за цикличното повторение – кръговрата на годишните времена, преходността на света и новото му сътворение, смъртта и раждането, вечността.".

В символиката на алхимията, Уроборос е символът на затворен и циклично протичащ процес на преобразуване на материята, състоящ се в нагряване, изпарение, охлаждане и кондензация на течност, чрез което субстанциите трябва да се свържат. При това, често затворената в кръг змия се заменя с две същества, свързани чрез устите и опашките си, като горното същество символизира течността (летящ дракон).

Символ е също така на философския камък, който би трябвало да се състои от един безценен материал и от един - без стойност.

Уроборосът може да бъде представен и като тороид с непрекъснато намаляващ диаметър

Михаел Енде (Michael Ende) използва символът на уроборос в своята “Die unendliche Geschichte” – “Безкрайна история”.

Крис Картър (Chris Carter) използва символът като знак за хилядолетие.

Според Дийтхард Щелцл (Diethard Stelzl) в Древния Египет този символ е обозначавал вечния(!) живот и възраждането.

Свастика

Свастиката е известна от древността. Този символ се среща в културата Мохенджо-Даро, процъфтявала през VIII в. пр.Хр. по бреговете на река Инд. Свастиката е открита и върху глинени съдове, изработени през V в.пр.Хр. на територията на съвременен Ирак. В североизточна Африка археолозите, изучаващи царството на Мероз (II-III век пр.Хр.), са намерили погребална стела, върху която е изобразена жена, влизаща в задгробния свят. Върху дрехата й има свастика.

Думата свастика се е родила от съчетаването на две санскритски думи "су" - "прекрасен, добър" и "асти" - "съм" и е пожелаване на добро. "Су асти!" - "Да бъде добре!", "Бъди щастлив!". И досега в Индия се рисува свастика навсякъде: на вратите на храмовете, във всяко жилище, върху тъканите, в които се завиват свещените текстове, върху погребалните покрови. Нанасянето на този знак означава нещо много сходно с кръстния знак, който християните правят, например изпращайки някого на път, за да му пожелаят късмет и Божията закрила.

Има две форми на свастиката - права и обратна, завъртяна наляво и завъртяна надясно. Те символизират мъжкото и женското начало, небесната и земната сила, изгряващото пролетно слънце и залязващото есенно слънце. Свидетелства, че обратната свастика е женски символ, могат да бъдат намерени върху изображенията на Артемида и Астарта, където тя е изобразена върху триъгълника на вулвата. В Китай разнопосочните свастики се използват за Ин и Ян: ориентирана по часовниковата стрелка свастика - е силата Ян, а обратно - силата Ин.

Свастиката символзира кръговрата на битието, годишния цикъл, вечното движение в света. Във Вавилон и Египет свастиката е била символ на слънцето и в религиозните представи на древните, като соларен символ е била свързана с такива понятия като живот, плодородие, късмет.

В индуизма тя е въплъщение на вечния живот, на прераждането, "кръговрата на сансара", движенията от микрокосмоса към макрокосмоса. Нещо повече, лявата и дясната свастики съответно въплъщават богинята Кали-Майя (Луната) и бога Ганеши (Слънцето).

В китайския будизъм свастиката се нарича "мандзи" и се смята за символ на съвършенството и олицетворение на Закона на Буда, комуто е подвластно всяко живо същество. Вертикалната черта сочи връзката между Небето и Земята, хоризонталната - вечната борба на противоположностите Ин и Ян. Напречните черти, насочени наляво, олицетворяват мекота, състрадание, доброта, насочени надясно - твърдост, постоянство, разум и сила. Мандзи е емблема на манастира Шао Лин, както и на други подобни центрове. Много привърженици на източните бойни изкуства носят върху своите кимона именно символа мандзи, като знак за чистотата на техните помисли.

Свастиката символизира "натрупването на щастливите символи на Десетте хиляди сили". Самото начертаване на свастика е ранна форма на иероглифа "фан", означаващ четирите граници на космоса и земята. Използвана като рамка, означава "ан-цзъ" - Десет Хиляди Неща или последователности, т.е. без начало и без край, безкрайно обновление на живота, вечност. Свастиката символизира съвършенство, движение, съответствие на закона, дълголетие, благословение, добро предначертание, добри пожелания. Светлосинята свастика означава безграничното съвършенство на Небето, червената - безпределното съвършенство на добродетелното сърце на Буда, жълтата - безкрайното процъфтяване, зелената - безкрайното съвършенство в природата. Във всички времена свастиката в Китай е символизирала числото 10 000.

Със свастика се обозначават енергийните центрове на човека - чакрите. Съществува свещена рисунка на стъпалото на Буда, която се използва като карта за масаж - свастики означават особените точки, върху които въздействат майсторите на източния масаж.

Съществат множество тълкувания на смисъла на свастиката - въртящо се Слънце, Слънце, което пръска лъчи, слънчева колесница, полюс и въртенето на звездите около него, четирите посоки на света, четири ветрове, четири годишни времена, вихрово движение, въртящ се свят, центр, съзидателна сила в действие, зараждането на циклите, въртенето на колелото на сансара.

Или ето още едно съчетание - кръст, съчетание на дух и материя (вертикална и хоризонтална линии) и четирите ъгъла на квадрат, над който в кръг се движи Слънцето, превръщайки ги в кръг, т.е. Слънцето окръгля квадрата, прави го кръг.

Свастиката олицетворява човека с двете му ръце и два крака, съединението на мъжкото и женското начало, динамичното и статичното, подвижното и неподвижното, хармонията и равновесието, двете взаимнодопълващи се фази на движение, центробежно и центростремително, вдишване и издишване, отдалечаване от центъра и връщане към него, начало и край.

Преди хиляди години свастиката е била използвана като символ на лабиринта и като графичен образ, заедно със спиралата тя се среща във всички части на земята. Освен лабиринт, свастиката символизира вода в движение, мълния, съчетаваща два Z-образни символа, две горящи факли и тяхното кръгово движение, кабалистичния Алеф, символа на първобитното движение на Великото Дихание, завъртащо хаоса в центъра на сътворението.

Мъже в Черно - MIB

The Men In Black(MIB)

В много по-интересната съвременна легенда мъжете в черно са изметта на вселената.Т.е. те са лошите момчета ,гадняри,друг свят на измамници изпратени от правителство на конспиратори.

(Интересното и малко объркващо нещо в случая е , че в холивудския вариант този мит мъжете в черно са добри момчета , въпреки че са част от елитна ксенофобска тайна полиция , не по-различна от нацистките СС.Очевидно през 90-те в Холивуд е доста популярна идеята да се арестуват дегенерирали чужденци само поради факта,че те бълват обилни количества чуждоземна ендоплазма).

В днешни времена мъжете в черно по някакъв начин се асоциират с проявите на НЛО. Съгласно най-популярния сценарий те се появяват на сцената след като там е било някакво НЛО , за да сплашат свидетелите с изключително странно и доста често заплашително поведение.Облечени в черни костюми , които не са им по мярка или са твърде старомодни ,класическите МЧ доста често се движат по двойки или тройки (но често са и сами).Транспортните им средства са разнообразни.Определено им се нрави да кръстосват из паранормалните гета в черни лимузини,но също са известни и с това , че летят с „обикновен” микробус ,а напоследък се появяват и с многофункционалното , конспираторско превозно средство –черен хеликоптер.

Въпреки готиния имидж ,МЧ доста често подкрепят идеята „Изберете Американското” избирайки старовремски кадилак от 50-те,който въпреки достатъчно смразяващия си вид изглежда като токущо произведен.

Свидетели,които разказват за среща с МЧ често ги описват като „изглеждащи като чуждоземци с доста екзотични черти;сякаш не са оттук”. Те са „ориенталски” или „индийски” тип и имат кожа със силен загар,въпреки че понякога кожата им е изключително бледа .Описват очите им като странно изпъкнали ,изцъкнали сякаш имат проблем със щитовидната жлеза.Носовете и брадичките им обикновенно са щтръкнали а скулите им са разположени доста високо на лицето.Въпреки,че някои са високи и слаби с естествено дълги пръсти,има и други,които са ниски и тромави.Може да имат а може и да нямат нокти. Поведението им е като на чужденци и варира от дразнещо непостоянно до явно шантаво.

При една от случките на един мъж в черно ,който явно страда от богатата на кислород атмосфера в Западна Вирджиния и му дават желиран кислород,който той се опитва да изпие като безалкохолно.В друга ситуация един от МЧ направо се вцепенява при вида на странен инструмент познат ни като обикновена земна химикалка , но след като я открадва и тръгва да бяга получава странни спазми.

Те обикновенно говорят странен английски , със силен чуждоземен акцент ; понякога дори намекват за телепатия с факта ,че почти не мърдат устните си когато общуват. В други случаи те говорят като „машини”.Винаги обаче , когато стане дума за МЧ подтекста е „ние не сме оттук”.

Книгата,която представя съвременните МЧ на света е изпълнено с енергия малко томче , с най-доброто измисляно някога заглавие „Те знаеха твърде много за летящите чинии”.Написана през 1957г от агент по продажба на театрални билети и „специалист” по летящи чинии Грей Баркър , книгата е просто малко произведение на изкуството в жанра на „гаражната” уфология.Баркър се вживява в ролята на самообучил се Фокс Мълдър ,изследвал доста доклади за летящи чинии и разни чудовища в родния си щат Западна Вирджиния преди да срещне Албърт К.Бендър – ексцентрик от Кънектикът , който токущо бил сформирал група с амбициозното название Международно Бюро по Летящите Чинии (МБЛЧ).Бендър моли Баркър да организира клон на бюрото в Западна Вирджиния и да изпълнява функциите на „главен разследващ”. Но първоначалния ентусиазъм за разследване на летящи чинии бързо се стопява у Бендер след като е посетен от трима „мъже в черни костюми”.В началото той предполага ,че това били правителствени агенти ,които го заплашили ,защото „Бях попаднал на нещо , което явно не трябваше да знам”.

По-късно Бендер,представя инсинуацията , че тези мъже е възможно да са с извънземен произход.Хроникьора Бракър,който знаел как по най-добрия начин да представи ужасните истории допълнително вдига напрежението до небесата.Цялата история на „Те знаеха твърде много за летящите чинии „ е посветена на спекулацията за заплашителната непроницаемост на тези костюмирани завоеватели.

Според Бейкър,изследователи на НЛО от Австралия и Нова Зеландия също били „приканени” да мълчат от нагли гости в черни костюми.Един такъв изследовател заявява , че е получил телефонно обаждане от глас звучащ като машина,който казал:”Предупреждавам те да спреш да се бъркаш в неща , които не те засягат” и после явно за да се убеди , че от другата страна на линията са схванали посланието ,гласът завършил с „Аз съм ........от друга планета”.Според баркър странния феномен скоро ескалира и вече се намесват и полтъргайст ,както и посещения от „невидими същества” обути във видими мокасинени пантофки.

Както Баркър бързо осъзнава ,Бендер и неговото обкръжение не са първите влезли в контакт с НЛО-свързани мъже в черно.През 1947г Харолд А.Дал –пристанищен патрул прави един от най-ранните в съвременната история доклади за забелязана летяща чиния близо до остров Маури,Вашингтон.Дал и 15 годишния му син забелязали 6 метални обекта с формата на диск с диаметър около 30 метра да се реят над Puget Sound .Един от тези обекти явно имал някакви технически проблеми изхвърлил голямо количество течна метална шлака.Горещите остатъци се изсипали върху лодката на Дал , наранявайки сина му и убивайки кучето му ,след което обекта е отлетял нанякъде. Завършека на „Случката на остров Маури” както била наречена е това , което заинтригувало Баркър.Според Дал на следващата сутрин мъж в черен костюм е застанал срещу него в местен ресторант и разказал в подробности какво точно се е случило при инцидента предния ден.След това мъжът заплашил Дал , че ще има жестоки последици върху него и семейството му ако разкаже на някой за този инцидент.Но Дал бил непоколебим и случката излязла наяве.След това историята става още по-мрачна , след по-късното признание на Дал , че целия сценарий е бил измама .

В последствие баркър убеждава Бендер да даде публичност на цялата история по „сплашването”.Като резузлтат през 1962г се появява книгата „Летящите чинии и тримата мъже” написана главно от Бендер , но със сериозна редакция от страна на Баркър.За беда книгата на Бендер , която трябвало да каже пълната истина се оказала едно разочарование.

След като вече е осъществил телепатичен контакт с мъжете от летящата чиния от своята спалня(мислено е предал в космоса съобщението „вечен мир”) по-късно Бендер се среща лице в лице с трима МЧ. Те са облечени в черни дрехи като духовници и с шапки стил Homburg (Homburg -мека шапка-бел.прев) . Според Бендер” очите и на тримата внезапно светнали като крушки .......Сякаш прогаряли душата му” .Историята накратко е следната : МЧ обявили , че са гости от планетата "Kazik" изпратени с тайна мисия да откраднат морска вода от Земята .Това е меко казано ирония от страна на една напреднала извънземна раса , тъй като е смешна причината , която те изтъкнали , когато му обяснили защо ще му се доверят. „Един ден ти ще пишеш за всичко това , но ние сме убедени ,че никой няма да ти повярва , ти обаче ще бъдеш много по-мъдър от всички останали на вашата планета”.

Разбира се възможно е и да има някаква частица истина в основата на фантастичната история на Бендер.В качеството си на шеф на страховито звучащото „Международно Бюро по Летящите Чинии „ може наистина да е бил посещаван от правителствени агенти любопитни да разберат какви точно са тези доклади за летящи чинии и оттам нататък лесно впечатляващие се Бендер да е отприщил фантазията си.

Целия проблем с легендата за МЧ ,е че самият Бендер е прекалено заплетен в мислите си.Баркър умира през 1985г но неотдавна негови приятели заявяват , че той е бил непоправим шегаджия.

Всъщност , може наистина да се окаже , че той е един от великите шегаджии на 20-ти век.Според негов приятел и колега в разследването на МЧ Джон Кийл , Баркър е оставил богата колекция от забавни случки и НЛО измислици , които сега са част от литературата свързана с летящите чинии .Той проправил пътя на огромен брой измислици през 80-те.

В послеслова на своята книга The Mothman Prophesies , Кийл твърди , че Баркър е съчинил историята за „Хангар 18” –предполагаем строгосекретен склад на военновъздушните сили за съхранение на летящи чинии и тела на извънземни в долината Райт-Патерсън в Охайо.Кийл също заявява , че отново Баркър е изфабрикувал историята за военновъздушната база Едуардс ( в която той посочва имената на свои приятели в качеството им на свидетели , както и името на президента Айзенхауер).Тези два „сапунени мехура” според Кийл служат като основа на MJ-12 и Roswell, New Mexico,катастрофирали летящи чинии,които привличат вниманието на много любители на НЛО през 80-те.(„Аз бих добавил и 90-те. И ако Кийл се окаже прав ,явно днешните уфолози приемат историите за MJ-12 и Roswell за непоклатима истина имат доста нестабилна почва под краката си”).

Друг бивш съмишленик на Баркър, Lonzo Dove, разказва на конспираторския хроникьор Джим Кийт ,че мистериозните мъже на Бендър ,не са никой друг а самият Баркър дегизиран с двама свои приятели.Според Дав това била една груба шега на гърба на Бендър.

Друг приятел на Баркър-изследователя на НЛО Jim Moseley казва на Кийт,че „ в началото Баркър приемал насериозно Бендър.По-късно той осъзнава,че Бендър или не е с всичкия си или лъже и тогава загубил доверието си към него.Това се случило през първите две години 1955 и 1956 , след което Баркър просто се забавлявал и правел пари”.

Цялото това нещо е като предисловие към голямата вълна на контакти с МЧ.В рамките на период от една година,през 1966 и 1967г , град Пойнт Плезънт в Западна Вирджиния е залят от серия паранормални събития отнасящи се все до наблюдения на същество подобно на човек с крила получило прозвището "the Mothman”.Интересното е , че Грей Баркър , който е от Западна Вирджиния неколкократно се появява в периферията на събитията в Пойнт Плезънт през тази година , което ни дава достатъчна причина да се съмняваме,че самият той има пръст в цялата работа.Но всички тези странни неща предполагат намесата и на други агенции,били те паранормални или не.

Хрониките на Джон Кийл представени в книгата превърнала се в класика The Mothman Prophesies предизвикват истерия.Безпомощни граждани изправяли се лице в лице с червеноокия човек-птица или имали възможността да зърнат „светлинките” , които били завладели през тази година Пойнт Плезънт често били навестявани от МЧ след това.

През ноември 1966г малко преди Mothman да започне да се появява за първи път , морякът Woodrow Derenberger забелязъл НЛО „ с формата на горната част на използваните навремето газени лампи , светещо от двете страни”.Необичайното летателно средство се приземило на магистралата пред Derenberger и го принудило рязко да натисне спирачките.Мъж висок около 1,80м , с тъмна кожа излязъл от странното превозно средство и се приближил към колата на Derenberger.Посетителят ухилено поздравил моряка и го ззговорил без да мърда устните си.Името му било "Indrid Cold" и той бил пристигнал от „не толкова могъща” колкото САЩ.

След краткия разговор Колд се върнал в летателното средство , което излетяло в нощното небе.Скоро след това Derenberger започнал да получава заплашителни телефонни обаждания предупреждаващи го да не говори за тази среща и обаждания , при които се чували само някакви странни електронни звуци.(друг вид начин за сплашване от страна на МЧ). Derenberger твърди,че човека от космоса продължил да осъществява контакти с него на живо или чрез телепатия.Колд бил от планетата Lanulos „ в галактиката Ganymede” . Derenberger се превърнал в местна знаменитост , а историята му започнала да избледнява с течение на времето .В последствие морякът бил отведен в Бразилия , а от там на планетата Lanulos .

По горе-долу същото време,когато Деренбергер направил първия си контакт с Колд други хора от района на Пойнт Плезънт се натъквали на мистериозни чужденци в костюми.Сякаш на всеки ъгъл имало МЧ и черни седани.

След като наблюдавала НЛО в задния двор на къщата си , Мери Хайр – репортер за вестник в Пойнт Плезънт имала щастието да бъде посетена от странни гости носещи обувки с дебели подметки.Тя често била следена от голяма,черна кола,която отпрашвала нанякъде , щом хората в нея усетели че са забелязани.

Веднъж двама ниски мъже носещи черни шлифери повикали Хайр от офиса й.Според нея те изглеждали почти като близнаци , с тъмна кожа и „ориенталски” черти.Единият казал:”Какво ще направиш ако някой ти нареди да спреш да пишеш за летящи чинии?”По-късно същия ден я посетил друг мъж облечен в черно и приличащ на азиатец. Имал ненормално дълги пръсти на ръцете и говорел с непознат акцент.Представил се като Джак Браун – изследовател на НЛО , след което казал:”Какво би-какво би направила – ако някой ти заповяда-ти заповяда да спреш?Да спреш да публикуваш истории за НЛО?”Той казал,че тя не познава другите двама мъже,но заявил че е приятел на Грей Баркър.

Явно същит този Джак Браун е посетил още няколко други жители на Пойнт Плезънт през следващия ден.в това число и една жена,която вече била виждала Mothman.Той отново споменал името на Грей Баркър и добавил,че е приятел също и с Мери Хайр и Джон Кийл.

След като наблюдавал сферично НЛО с „четири” крака за кацане и монтирана на дъното перка,Джоунс съобщил за това в полицията.на следващата сутрин някой бил пъхнал бележка под вратата му написана на ръка с главни печатни букви:”Знаем какво си видял и знаем,че си разказал за това.По-добре дръж устата си затворена”. Няколко дни по-късно по същия начин получил втора бележка.тя била написана на парче картон,което било подписано в ъглите и гласяла :”Няма да има друго предупреждение”.

Седмица по-късно Джоунс видял мъж да стои на мястото където по-рано видял НЛО-то.”Имал силен загар или просто лицето му било много изчервено,разказва Джоунс,изглеждаше нормално,носеше палто и синя шапка-нещо като униформа предполагам.Забелязах,че държи кутия в ръката си. Кругла кутия като часовник а от нея излизала някаква жица,която мъжът държал в другата си ръка.”

Други хора,които били виждали НЛО и Mothman също получавали странни телефонни обаждания,като в слушалката чували или електронни шумове или гласове,които описвали като „метални” или „машиноподобни”,говорещи на някакъв чужд език.

МЧ заплашвали и 18-годишната Кони Карпентър,която се натъкнала към Mothman прибирайки се в къщи с колата след като ходила на църква.джак браун се появил пред дома й с познатия му номер включващ познанството му с Грей Баркър и Мери Хайр. Един ден докато Кони отивала на училище до нея спрял черен буик,модел 1949.Шофьорът , млад , двайсетина годишен , добре облечен мъж се пресегнал и я сграбчил опитвайки се да я вкара в колата.Кони избягала,но на следващата сутрин някой пъхнал под вратата й бележка написана с молив:”Внимавай момиче , мога да те хвана.”

Големите неприятности в Пойнт Плезънт обаче тепърва предстояли.В книгата “Предсказанията на Mothman” се споменава жена от Лонг Айлънд наречена „Джейн” , която получила от МЧ предупреждение предвиждащо голяма катастрофа.След като видяла отблизо пронизващ светлинен лъч в гората докато шофирала към дома си,Джейн получила телефонно обаждане от подобен на машина глас,който й дал инструкции да отиде в местната библиотека и да намери точно определена книга.Според разказа на Кийл , Джейн изпълнила инструкциите и след като открила книгата прочела стр.42.Гледайки страницата буквите започнали ту да се смаляват ту да се уголемяват.После се появило „посланието” информиращо я , че ще й бъдат дадени поредица от предсказания.

Прогнозите били доставяни от ухилен „хаваец” с дръпнати като на азиатец очи,носещ сив костюм и возещ се на задната седалка на чисто нов,лъскав кадилак.Представил се с името Апол.

Кийл , с когото Джейн се свързала бил информиран за всяко ново предсказание.Според Кийл много от предсказанията на Апол за катастрофиращи самолети се сбъднали точно като по график.Но Апол не сбъркал в прогнозите за това,че” Папата ще бъде прободен смъртоносно с нож по ужасен начин” и че „Антихриста ще се надигне от Израел”.

Когато Кийл подлага Джейн на хипноза тя си спомня за още доста предсказания ,които Апол бил направил , включително убийството на Робърт Ф.Кенеди и трагедията от 15 декември в Пойнт Плезънт.На тази дата в града се сринал 200 метровия мост Силвър Бридж , при което загинали 46 души.Не се знае дали тези неща наистина са се случили,но се получило страхотно четиво.(Голямо холивудско студио планира да направи сценарий по книгата).Грей Баркър е на сцената като хроникьор на събитията,но вероятно ги доукрасява и това кара нашата параноична антенка да настръхва.

В интервю на Джим Кийт , Кийл признава , че Баркър стои зад някои отвличанията в Пойнт Плезънт.”Той правеше по-голямата част от глупостите по телефона , като това лично съм проследил.”Кийт отбелязва :”Случайност ли е факта,че срещите с Mothman и всички други предизвикващи параноя събития са се случили в Западна Вирджиния-родния щат на Баркър?”

Напълно възможно е Баркър да е имал съмишленици,които му помагали в изготвянето и представянето на специалните ефекти в Пойнт Плезънт.

Area 51 Alien Interview

Anunnaki - Don't watch this film

Отвличания и Регресивна Хипноза

Бъд Хопкинс, изследовател на отвличания, представя един забележителен доклад за случай, който изглежда е най-добре документираната среща с извънземни в света. Действието се развива на 30 ноември 1989 г. в Манхатън, Ню Йорк, където една жена съобщава, че е била отвлечена от спалнята си от няколко дребни същества. След като прелита като птица високо над улиците, тя е въведена в един космически кораб и подложена на медицинско изследване. Свидетелката Линда Наполитано си спомня съвсем съзнателно случката и я съобщава на Хопкинс, който продължава проучването с помощта на хипноза. Жената вече била описала няколко свои преживявания пред изследователя по-рано през същата година, след като прочела една от неговите книги. Така че Хопкинс и свидетелката вече си сътрудничат на професионална основа, когато става най-важната й среща с извънземните.

Същевременно с Хопкинс се свързват двама охранители от службата за контрол върху прилагането на закона, които твърдят, че през въпросната нощ били на улицата и видели някаква жена да излита от апартамент на висок етаж и да влиза в кораба. Без да знаят, че Хопкинс вече е във връзка с Линда, те му съобщават, че могат да посочат дома й и да го заведат при нея. Сведенията на свидетелите съвпадат'много точно.

След това Хопкинс получава потвърждение и от други, както изглежда, независими наблюдатели на един мост над река Ийст. Той продължава да изследва случая, защото чувства, че той може би е най-важният в историята на извънземните отвличания. Но има проблеми. Изследователят не бил в състояние да разпита лично двамата полицейски охранители. По-къс-но те съобщават, че са съпровождали политическа личност от висок ранг, свързана с Обединените нации, към въртолетното летище и че цялото събитие може да е било инсценирано във връзка с тази личност. Затова сведението се оспорва с аргумента, че ако личност с подобно положение е била свидетел на пособен случай, присъствието на извънземни би било доказано и прикриването му - прекратено. Някои изследователи заявяват, че въпросната личност е бившият генерален секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр, но това не е потвърдено нито от Куеляр, нито от Хопкинс.

За жалост, от въртолетното летище отричат да е имало полети през същата нощ. Службата за „световни водещи личности" настоява, че Генералният секретар е бил в леглото си вкъщи. Опитите да се намерят други очевидци от жилищната сграда или от оживения офис на един вестник точно отсреща не довеждат до резултат, съгласно направено независимо изследване, публикувано от друга изследователска група. Така най-обещаващият от случаите не успява да събере повече солидни сведения в своя подкрепа.

Въпреки това има конкурентен случай, който ни е съобщен само два дни по-къс-но, и е изследван задълбочено от Питър Хъф. На 1 декември 1987 г. един бивш полицай заявява, че се разхождал из Илкли Мур, Западен Йоркшир, точно преди разсъмване, за да снима пейзажа, когато видял малко зелено същество, което му правело знаци. Той се затичал след него и успял не само да съзре как едно летателно средство с форма на диск се устремява към небето, но и да направи цветна снимка на съществото .

Случаят е подплатен и с физическо доказателство - иглата на компаса (както свидетелят твърди) сменила полярността си. Тя и фотографията по-късно са анализирани от професионални изследователски екипи - от университета в Манчестър и от лаборатории на „Кодак". Свидетелят изпитал и добре известната загуба на промеждутък от време от около часи три-четвърти и след основно проучване на случая е подложен на регресионна хипноза от психолога Джим Сингьлтьн с надеждата да се открие повече информация. В резултат се появява свързан спомен за отвличане и Сингьлтьн потвърждава, че очевидецът описва истинско преживяване.

Този поразителен случай е първото в света отвличане от извънземни, при което жертвата успешно е фотографирала похитителя. Но на снимката личи само една зеленикава фигура, висока 1,37 м. Никакъв анализ не може да установи дали това е чучело, костюмирано дете, или истински извънземен.

Регресивна хипноза

След този случай започват да. постъпват още подобни съобщения от целия свят. До 1987 г. са записани около петстотин -над 50% са от САЩ. Въпреки сходните подробности в общото изложение, скептиците бързат да отхвърлят сведенията. Те обръщат внимание на реалните проблеми при регресионната хипноза.

Експериментите показват, че хипнозата може да стимулира паметта относно такива въпроси, като например с кого пациентът е седял в класната стая като дете, но също толкова лесно тя е в състояние да задейства фантазията. Известно е, че под въздействие на регресията хората стават много по-възприемчиви към подсещания и вну-шениия от страна на хипнотизатора. Някои тестове показват дори, че се развива напълно фалшива памет за събитие, което никога не се е случвало, просто защото хипнотизаторът по време на регресионния експеримент навежда пациента на мисълта, че то се е случило.

В един от случаите на пациентите се внушава, че са чули изстрел от пушка -по време на хипнозата умело ги убеждават в това. След като излизат от хипнозата, пациентите настояват, че са чули изстрел. После им пускат запис с първоначалния разговор, проведен часове преди това, в който те твърдо настояват, че не чуват нищо.

Сведения за подобни експерименти са причина свидетелствата от очевидци на нещастни случаи или на криминално деяние, получени чрез регресионна хипноза, да не се приемат в съда, въпреки големите надежди, възлагани първоначално на този метод.

Изследователи като авиационният журналист Филип Клас, предполагат, че историите за отвличане от извънземни се пораждат от подсъзнателното очакване както на изследователите, така и на очевидците. Очевидците вярват в НЛО, смятат, че са видели такъв обект, приемат, че този НЛО е бил извънземен и когато ги въведат в „извънземния апарат" чрез умело насочване, стигат до извода, че са се срещнали с неговия екипаж. След като историята на Бети и Варни Хил се разпространява по света, първоначално в книгата на Фулър и през 1975 г. като телевизионен филм, озаглавен „Инцидент с НЛО", всеки вече е добре запознат с формата, под която може да протече едно отвличане. Подсъзнанието е в състояние с готовност да направи останалото и да породи фантазия в това специфично състояние на съзнанието - регре-сионната хипноза.

За да демонстрира това, калифорнийският професор по английски език Алвин Лоусън използва студенти доброволци, които не знаят нищо за НЛО. Той ги моли да вземат участие в експерименти по регресионна хипноза, проведени с участието на д-р Уилям Маккол. Подбрана е серия от насочващи въпроси, които да се вписват в рамката на едно действително отвличане. След това предлагат на пациентите да фантазират на тема отвличане. Само осем сту денти взимат участие, но експериментът впоследствие е цитиран широко от учени-те-скептици като доказателство, че всички случаи на отвличане биха могли да са игра на въображението.

Всъщност описаният експеримент търпи сериозна критика. Фантастичните разкази неизбежно наподобяват действителни истории, защото възможностите за фантазиране са строго структурирани от задаваните въпроси, а те се основават на предполагаеми действителни отвличания. Но дори и при тези предпоставки се наблюдава широко разнообразие в описанието на извънземните, някои от които нямат прецедент в истинските истории за отвличания. При това нито един от студентите не изразява емоция и не остава дори със смътното усещане, че срещата действително се е състояла.

За спонтанно описваните случаи на отвличане важи точно обратното. Емоционалният отклик често пъти е твърде силен до такава степен, че един от очевидците получава дори епилептичен припадък по време на регресията. Лекарите са принудени да прекратят следващите сеанси, когато пулсът и кръвното му налягане достигат опасни нива. Без съмнение, по време на регресията очевидецът преживява отново едно истинско усещане.

Психолозите са съставили няколко подробни характеристики на отвлечените. Поне в един от случаите психоложката, работила „на сляпо" - била помолена да коментира характери сред група хора с убеждението, че прави медицински преглед за професионално ориентиране. Проучванията установили, че очевидците притежават интелигентност над средната и не показват никаква следа от психоза. Даже след като й била съобщена истината за подбора, който направила на хората, психоложката потвърдила мнението си.

Действително, някои проучвания на психолозите показват, че в емоционален план най-близък е паралелът с жертвите от изнасилване. Отвлечените искрено се чувстват физически и духовно накърнени, независимо от реалността зад описанията.

Експеримент 1

Д-р Томас Булард е фолклорист от университета в Индиана. Той се заинтересува от историите за отвличане, когато осъзнава, че те може да са образци на съвременен фолклор. Булард започва огромен изследователски проект с цел да докаже тази идея. Статистически тя се основава върху повече от четиристотин внимателно изследвани случая. През 1992 г. той осъвременява проучването, за да включи близо осемстотин случая.

Незабавно изпъкват някои съществени факти. Около 40% от случаите дават резултат без прибягване към регресионна хипноза, като няма забележима разлика между данните, получени по този път, и останалите. Вследствие на това изследователят стига до заключението, че макар регресионната техника да добавя известна доза фантазия към някои подробности от историята и би могла да компрометира отделни случаи, фактите съществено подкрепят възгледа, че явлението „отвличане от извънземни" не е резултат единствено от хипнотично състояние. То просто прилича на матово стъкло, през което се наблюдава едно съвсем истинско явление.

Булард отбелязва също една странна особеност при случаите, която нарича „амнезия на входа". В научно-фантастич-ните филми моментът, в който жертвата попада на борда на космическия кораб от извънземните похитители, често пъти силно се подчертава. Съответната сцена е много драматична и хората с живо въображение усещат, колко е важно да се покажат проблясващи светлини и плъзгащи се врати, както във филми като »На-шественици от. Марс" И „Близки срещи от трети вид" на Стивън Спилбърг, вдъхновен от разкази за НЛО. Във всички разкази за действителни отвличания обаче, моментът на влизане в НЛО липсва. Очевидците нямат спомен - нито съзнателен, нито предизвикан по-къснр под хипноза, как точно е влязъл в извънземния апарат. Те просто „прескачат" към момента, в който се събуждат в една странна стая.

С цел да провери това и да потвърди или отрече експеримента за въображаемо отвличане на Лоусън-Маккол, Джени Ран-дълс прилага нехипнотична техника върху двадесет доброволци във Великобритания в началото на 1987 г. Те са помолени да фантазират на тема отвличане, точно както студентите в Калифорния, но въпросите не са конкретизирани. От доброволеца се иска да опише единствено как се озовава в НЛО и после да разкаже подробно за случилото се.

Десетина доброволците са запознати предварително с проучванията за НЛО. Другите участници имали само повърхностна представа - от вестници или телевизия. Резултатите са зашеметяващи. Доброволците с познания за НЛО описват случаи, които много приличат на истински отвличания (често без спомен за влизането в апарата и срещи със същества, подобни на описаните от други случаи). Това не е неочаквано. Поразяващото е, че разказите на доброволците с ограничени познанияза НЛО много се различават. Повечетоописват как точно влизат в НЛО и дават сведения за типове извънземни същества, както и за методите и мотивите им, които съвършено не приличат на разказите за действителните отвличания от извънземни. До голяма степен те са изградени по образец от научно-фан-тастичните филми.

Може би най-обезпокоителният аспект на сведенията за отвличане от извънземни е взаимната им съгласуваност, която вплита в едно тези случаи. Съобщения са събирани от цял свят, въпреки че 50% са все още от САЩ, където изследователите са особено пристрастени. И все пак, дори в страните, където темата не е широко обсъждана, като бившия СССР. описанията твърде приличат на онези, които се срещат навсякъде. Освен това навред по света в данните може да се проследи ясна историческа тенденция.

Случай 1

През октомври 1957 г. Антонио Вила Боа, помощен работник в бразилска ферма, разказва, че бил качен в
НЛО и разтрит с химикал, преди да бъде изнасилен от извънземна женска с огнени коси, която виела като
куче. После съществото посочило корема си и след това нагоре към небето, сякаш обяснявало с жестове, че смята да роди бебето си в друг свят. Случаят е проучен от медицинска група скоро след това, но не е разгласяван в продължение на години като прекалено фантастичен дори за да бъде докладван на уфо-лозите. Но той е документиран преди Бе-ти Хил да разкаже за направения й тест за бременност по време на отвличането в Белите планини. Действително Барни Хил описва използвана върху него техника, по-късно идентифицирана като непознатото тогава медицинско извличане на семенна течност. По това време случаят на Вила Боа дори не е публикуван в Бразилия и в този смисъл е независимо потвърждение.

Случай 2

През годините в случаите на отвличане доминират елементи на генетично изучаване, съвкупление и сексуално възпроизводство. При един неясен, но интригуващ случай от Венецуела през август 1965 г. Е осъществен контакт с твърде уважаван гинеколог, на когото високи, русокоси и синеоки „хуманоидни" същества казали: „Ние сме тук да изучаваме психиката на човеците, за да ги адаптираме към нашия биологичен вид. Ние изучаваме възможността за взаимно размножаване с вас, за да създадем един нов вид".

Случай 3

През май 1968 г. млада жена от щата Ню Йорк трябвало да бъде подложена на едногодишна интензивна терапия от гинеколог, когато менструацията й прекъсва след някакво преживяване. Тя живо си спомняла как странни същества взимат от нея яйцеклетки, като обясняват, че се опитват да направят хибридно бебе от човешки и извънземни клетки.

Случай 4

През 1973 г., преди новината за този случай да има възможност да стигне до нея, друга жена в Съмърсет, Англия, разказва за подобни проби, взимани от нея, като после била изнасилена от висок „ху-маноид". Тя се чувствала сексуално осквернена.

Извънземни бебета

Първото отвличане във Великобритания е изследвано през 1977 г., но се случва през октомври 1974 г. Петчленно семейство - двама възрастни и три деца -се връща след гостуване при роднини, когато на пътя им се изпречва преграда от странна зелена мъгла разпростряла се над шосето близо до дома им в Ейвли, Есекс. Колата навлиза в мъглата, пътниците усещат раз друсване и сякаш след секунди излизат от облака. В действителност, когато пристигат у дома си след още 2 км път, се оказва, че за повече от час и половина от живота си просто нямат никакъв спомен.

През следващите месеци в членовете на семейството настъпват редица забележителни промени. Те стават вегетарианци, започват усилено да се интересуват от околната среда и откриват, че сънуват едни и същи страховити сънища. В тези сънища всеки вижда малко космато същество с ужасяващи очи. В края на краищата д-р Ленърд Уайл-дър хипнотизира двамата родители и те заедно съставят невероятно подробен отчет за преживяното пред експертите по НЛО

Анди Колинс и Бари Кинг. Двамата очевидци разказват, че са били на борда на НЛО, който очевидно бил скрит под зелената димна завеса. Те описват как цялата кола била „засмукана" на борда на обекта. След това изпаднали в състояние, при което напуснали телата си и започнали да кръжат из вътрешността на обекта с усещането, че телата им са все още в колата. Били подложени на медицинско изследване от дребни космати създания, под надзора на по-високи, човекоподобни същества в сребристо облекло.

След това бащата бил разведен из „машинното отделение" с подробно обяснение как работи корабът. Показали им и холографски снимки на една опустошена планета, за която извънземните твърдели, че е тяхната. Те не искали подобен упадък да настъпи и на Земята и възнамерявали да ни помогнат да го предотвратим. Човечеството било генетичен експеримент, заложен от тях в този свят преди хилядолетия и оттогава те непрекъсното ни наблюдавали. Те заявили, че хора са отвличани, за да се провеждат наблюдения на населението. Извънземните искали да променят света по-скоро чрез скрито, отколкото чрез пряко вмешателство. Решението да поправим нещата трябвало да произлиза от самите нас.

В средата на осемдесетте години Бъд Хопкинс, известен нюйоркски художник и изследовател на отвличания, започва да публикува събрани в продължение на години данни, в които бил убеден, че никой няма да повярва. Те описват необичайни твърдения, направени от млади жени.

Пострадалите твърдят, че са били отвлечени, изнасилени и по-късно повторно отвлечени, като този път
развиващият се зародиш е извлечен от утробата им и бременността - прекъсната. Някои заявяват, че по-късно им е показано сполучливо хибридно бебе, „гледано" от извънземните в собствената им среда, което било свръхинтелигент-но. Много от тези отвлечени жени след това започват да описват тлар. по-късно „мечти за мъдри бебета", първоначално отхвърляни като фантазии.

Забележително е, че докато Хопкинс разсъждава дали да публикува това зашеметяващо разкритие в сведенията, подобен материал вече се разпространява по света. Една жителка на Чешир, Англия, има среща с извънземни през лятото на 1979 г. и на 16 септември съобщава, че е сънувала как износва странно на вид и изключително интелигентно дете.

Случай 1

На 26 декември действително бременната жената от този случай неочаквано изчезва. През април 1980 г. в Пудасярви, Финландия, е отвлечена друга жена, изследвана и информирана откровено от своите похитители, че се нуждаят от нейната помощ, защото "ние не можем да раждаме свои собствени деца".

Случай 2

След 1980 г. зачестяват съобщения за отвличане на млади жени, предимно на възраст от 18 до 35 години. Около 65% от очевидците попадат в тази група. В трите случая, когато отвлечените са били над репродукционна, в спомените им се забелязва недвусмислено елемент на отхвърляне. На един потърпевш от Мъжки пол похитителите заявили: „Твърде сте стар и без необходимата твърдост за нашите цели".

Днес в САЩ е на път да приключи едно основно медицинско проучване със солидни сведения, които могат веднъж завинаги да обяснят случаите на. изчезнал зародиш. Засега липсва физическо доказателство, но някои лекари са убедени, че косвените доказателства са толкова силни, че е само въпрос на време явлението „отвличане" да престане да бъде обект на спорове.

Случай 3

Прочутият Масачузетски технологичен институт (МТИ) е разположен от двете страни на река Чарлс в Бостън. През юни 1992 г. той е домакин (но не и организатор) на най-важното събиране на изследователите на извънземни отвличания, на което светът изобщо е бил свидетел. С финансова подкрепа, с удобствата предоставени от световноизвестния университет, и принципите и стандартите на един традиционен научен
симпозиум, пет много запълнени дни са посветени на повече от сто подробни доклада от специално поканени участници. Това са психиатри, социални работници, професионални проучватели на отвличания и най-голямата група отвлечени, които изобщо някога са се oе събирали с такава цел. Намерението е да се оцени всеки отделен аспект от загадката, от първоначалното й откриване до методите, с които да се помогне на жертвата да се справи с последствията. Това е направено в овладяна обстановка, освободена от спекулации и публичност, които привличат конференциите по НЛО.

Публикуваните материали от събитието имат за цел да станат изчерпателен наръчник за нарастващия брой професионалисти, които обръщат внимание на тези въпроси. Джени Рандълс бе сред делегатите, които имаха щастието да бъдат поканени. Психиатрите представят статия след статия, правейки обзор на резултатите от проучванията на психологическия профил на отвлечените. Всички тестове установяват, че очевидците са изключително стабилни хора, искрени и без детекти-рани халюцинации и психопатични разстройства.

Проведени са няколко теста по така наречената хипотеза „склонност към фантазии"; предложена от някои психолози. Според нея отвлечените биха могли да са част от малка група хора (до 5% от населението), които притежават вътрешен живот с толкова богата фантазия, че израстват със съществено нарушена способност да различават истинските събития от въображаемите. Всеки от трите независими теста опровергава хипотезата и австралийският изследовател Кийт Бастърфилд, един от нейните основните защитници официално я оттегля от спора.

Специалистите в областта на синдрома „стрес след травма" демонстрират също, че психологическият профил на отвлечените съответства на особеностите на жертвите в други действителни случаи на физическо малтретиране. Това подкрепя твърдението, че тези хора вярват реалността на преживяното от тях отвличане.

Случаите на отвличане в САЩ биха могли да се сравнят с проучванията, проведени във Великобритания, Австралия, Бразилия и Скандинавия. В доклад на Джени Рандълс са посочени новите теми, очертали се при британските данни. Въз основа на тях са обособени два ключови фактора Установено е, че отвлечените имат богата зрителна фантазия и необикновени спомени от много ранна възраст -една година и по-малко. Може би това са жизненоважни обстоятелства.

Много хора гледат повърхностно на историите за отвличане от извънземни и предполагат, че те представляват контакт с пришълци от космоса. Но това не е напълно доказан факт и мнозина търсят алтернативни решения. Tърсенето на психологическо обяснение не е изоставено и след като се установява, че отвлечените очевидно са нормални хора. Всеки човек би могъл да има необичайни духовни преживявания, без изобщо да е психически нестабилен или болен. Но все още не е открит механизъм, обясняващ отвличанията задоволително за психолозите, които са изследвали данните за случаите. Все пак, налице са някои насочващи факти, които предполагат, че известните досега случаи са рожба на въображението на жертвите. Например, налице е един социален модел на „извънземните", който се проявява предимно в случаите, регистрирани преди 1987 г.

Годината 1987 г. е водоразделна, защото тогава авторът на романи на ужасите Уитли Стрийбър, прочитайки за загадката на отвличанията от извънземни в една книга на Джени Рандълс, осъзнава, че странните, подобни на съновидения, преживявания в миналото му биха могли да се окажат истински спомени. Той се заема с разкриването им и ги описва в две автобиографични книги, озаглавени "Общуване" и "Трансформация". Милиони екземпляри са продадени по света, а по първата книга е създаден филм с участието на Кристофър Уолкън. Оттук нататък целият свят се запознава в най-голени подробности е явлението „отвличане" и особено с характерното описание на едно същество, известно на изследователите като „сивият", което, както подсказва името, е със сива кожа и нисък ръст, с несъразмерно голяма глава и големи очи. От 1987 г. то започва да доминира във всички разкази за отвличане из целия свят.

Все пaк, преди да се появи книгата на Стрийбър, извънземните сякаш забележимо се различават по физическата си външност в различните части на света. В Южна Америка по-често се говори за космати джуджета с агресивно поведение. Само в САЩ похитителите са дребни учени с яй-цеподобни глави. Във Великобритания и Северна Европа като че ли се подвизават високи русокоси същества с вид на норвежки богове и с доста по-цивилизовани маниери.

Защо е така? Някои изследователи предполагат, че множество извънземни раси посещават Земята. Други твърдят, че истинската причина е нашето собствено бъдеще и че формите представляват просто маскировка, възприета от пътешествениците във времето, за да прикрият истината, поради което може би са включени и някои елементи от днешните национални тенденции. Трети предполагат, че е прекалено голямо съответствието между културата на дадена нация и формата, която приемат случаите на отвличане там. Вериятно съществува психологическа причина за разнообразното възприемане и описание на извънземните пришълци. Смята се, че след широкото разпространение на книгите на Стрийбър се създава нов стереотип.

Ако някаква извънземна раса е в контакт с нас, разумът ни вериятно не е в състояние да осъзнае и се справи с този факт. Изучаването на примитивни островни или племенни култури показва, че когато за първи път представителите им срещнат „цивилизован" човек, те го възприемат в съответствие с образите, близки до техните представи и традиции - например, старинна поговорка, в която самолетът се оприличава с „голяма бяла птица". Разумът очевидно не разполага с друг начин за осмисляне на информация, с която не се е сблъсквал. Може би по подобен начин възприемаме извънземните в съответствие с нашите собствени очаквания и олицетворяваме неизвестното в образи от научната фантастика.

Последният възглед поне частично се потвърждава от д-р Ричард Грегъри, известен специалист по психология на възприятията. В „Ню Сайънтист" от 30 август 1962 г, много преди спорът около отвличанията да завладее вниманието на колегите му, той вече предупреждава: „Предположете, че би трябвало да се срещнем с нещо действително странно - да кажем нова форма на живот... бихме ли могли да я „видим", както подобава?"

Отвличането от извънземни се описва като най-голямата мистерия на космическия век, като непонятно психическо изплъзване от света или като първи контакт с друга интелигентна форма на живот. Никой не знае кое е правилното.

Хиляди хора от различни цивилизации и с различен начин на живот говорят за този забележителен феномен на космическо пиратство. Докато мнозина са обективни относно случилото се, някои отвлечени настояват, че са били използвани като опитни морски свинчета от учени от друг свят, Очевидно подобна концепция е приемлива за твърде малко хора.

Явлението изглежда свързано с мистерията НЛО, но все пак е със значително по-късна дата. Докато наблюдаването на странни светлини в небето може да се проследи хиляди години назад, отвличането от извънземни до голяма степен е продукт на космическия век. То започва в края на петдесетте години, но набира пълна скорост през осемдесетте. Все пак, сега е така широко разпространено и придобива такива обезпокоителни оттенъци, че психолозите, психиатрите, лекарите, социолозите и експерти те по НЛО, особено в САЩ, са обединили усилията си да разкрият истината. Дали отвличанията са субективно преживяване подобно на сън или фантазия, или в известен смисъл са обективно нашествие в живота на обикновените земни жители от всички възрасти?

Не един от изследователите е рискувал да бъде порицан професионално, подкрепяйки предположението, че истинският брой на отвлечените може да е огромен - възможно една значителна част от населението на Земята. Подобни твърдения широко се критикуват като истерия, докато не са публикувани неоспорими данни през 1992 г. Организацията „Роупър" провежда основно проучване в САЩ и установява, че не по-малко от четири милиона американци биха могли да се считат за жертви на отвличане от извънземни. Това съответства на близо един милион отвлечени във Великобритания - и на около 2% от населението на Земята.

Още по-обезпокоително е последващото твърдение, че само част от тези хора напъл но съзнават какво се е случило с тях. Някои изследователи се опитват да докажат с нарастваща увереност, че всеки може да стане жертва на извънземно отвличане, без да има спомен за преживяното.

От самото начало

Случай 1

През септември 1961 г. Бети и Барни Хил, социална работничка и пощенски служител, се връщат през нощта от почивка в Канада. След като се насочват на юг през скалистите Бели планини към дома си в Нова Англия, те забелязват светлинен обект в небето с форма на банан. За миг това нещо се приближава и на тях им се струва, че виждат същества, които ги наблюдават през прозорците. Съпрузите се прибират безпрепятствено вкъщи или поне така смятат по онова време.

В действителност, върху боята на колата им имало странни петна, а те самите необяснимо са закъснели с повече от час при пристигането си вкъщи. Малко след това и двамата започват да сънуват екзотични кошмари с извънземни лица и медицински изследвания. Тъй като не са в състояние да овладеят последвалия стрес, те се консултират с д-р Бенджамин Саймън, психиатър от Бостън, който им прилага продължителна терапия с регресионна хипноза.

Сънищата и фобиите на съпрузите са проследени в миналото до онова съдбоносно пътуване. Тъй като д-р Саймън предполага, че лекува случай на кошмарно са-мозаблуждение, а не работи с истински процеси в паметта, той позволява на поразителната история да се разгърне по време на терапевтичните сеанси. В края на краищата, съпрузите излагат една свързана история за това, как били спрени на пътя от „космически кораб", как били качени против волята си на борда от дребни хора с ориенталски очи и бели лица и как след това били подложени на физически изследвания, и изплашенa от една процедура, при която вкарвали игла през пъпа й. Съществата й казали, че това е тест за бременност. Няколко години по-късно подобна процедура е въведена в клиниките за извличане на проби от околоплодната течност на бременните жени. Тези проби след това се проверяват за синдром на Даун. Съществата също така многократно взимали проби от коса и кръв от двете жертви. В един момент дори им показали „карта", на която било показано родното място на извънземните в междузвездните търговски маршрути.

Тази история предизвиква сензация, когато през 1965 г. писателят Джон Фулър публикува подробности за нея. Астроном-ката Марджъри Фиш дори взима рисунките на звездната карта, направени от Вети Хил, и възпроизвежда това, което биха могли да представят. Налага се да използва информация, която не би могла да е известна на Бети Хил през 1961 г., но е на разположение няколко години по-късно по времето, когато Фиш провежда своето изследване. Резултатите показват, че извънземните населяват една планета около звездата ге(а геНсиИ.

Спорът във връзка с този случай още не е затихнал сред уфолозите. Скептиците твърдят, че космическият кораб на семейство Хил е илюзия, породена от планетата Юпитер, която тогава е светела много ярко в същата част от небето. Обаче по същото време местната въздушна база е регистриралас радара си някакъв обект. Те подчертават още, че психиатърът чувства убедеността на очевидците в твърденията им, но смята, че те са плод на обща халюцинация. Дори да е така, семейство Хил не е показвало дотогава други симптоми за някакъв вид психоза. Каквато и да е истината, този забележителен случай отваря шлюзовете. Следва стремителен поток от отвличания.

Към началото на седемдесетте години няколко психиатри в САЩ използват регресионна хипноза, за да върнат очевидеца обратно към озадачаващо преживяване във всички случаи, когато има индикация за загуба или липса на памет. Някои очевидци заслу жават пълно доверие, макар разказваните истории да се възприемат доста трудно.

Случай 2

Една нощ през декември 1967 г, патрулиращия полицай Хърб Шърмър обикаля с колата си пътищата на равнинната местност Ешланд, щата Небраска, когато се натъква на странен обект, който очевидно черпи мощност от електрическите жици край пътя. Облечени в сребристо същества го качват на борда и го подлагат на изследване, като му задават въпроси, а след това му обясняват как работи тяхната машина посредством магнитни полета.

Случай 3

Група учени от университета в Колорадо предприемат изследване, финансирано от правителството на САЩ. Те не откриват доказателства, че полицаят страда от някакви психическисмущения. Шефът на Шърмър потвърждава, че вярва в искреността на своя подчинен, а психиатърът д-р Лео Спринкъл, повикан от университета да прегледа очевидеца и да приложи рег-ресионна хипноза, също дава благоприятно становище. След това Спринкъл посвещава много години на изучаването на стотици други случаи на отвличане.

Случай 4

Подобно необикновено премеждие сполетява полицая Алън Годфри от Западен Йоркшир. По време на патрулна обиколка в ранна ноемврийска утрин на 1980 г. извън промишленото градче Тодмордън в Пенините той вижда въртящ се обект, който кръжи във въздуха точно над пътя. Подобно на Шърмър, Годфри си спомня съзнателно единствено вида на обекта и, когато по-късно възстановява събитията, отбелязва, че му се губят няколко минути. Преди да бъде приложена регресионна хипноза, той няма обяснение за губещия се интервал от време.

Годфри е подложен на регресия от лекари в престижен частен кабинет в Ман-честър. Те го карат отново да преживее ужаса от видеокамера, този път използвана от изследователя Хари Харис. Пациентът си спомня, че сноп светлина бил изстреляй от кръжащия обект и го лишил от съзнание. След това описва как бил пренесен в обекта и подложен на медицинско изследване върху дълга маса или легло от малки, подобни на роботи същества. Те, изглежда, били надзиравани от по-ви соко, „хуманоидно" същество, на име Йосеф. В стаята имало също едно голямо черно куче.

Няколко години след хипнозата Годфри разказва какво мисли за преживяното:

„Знам, че това, което видях на пътя през онази нощ, бе истинско. Що се отнася до това, което по-късно си спомних под въздействие на хипнозата, няма начин да преценя дали съм описвал действителни спомени или фантазии, основани на нещо, което съм чел". Има обаче една следа. Единият ботуш на полицая бил мистериозно сцепен, сякаш Годфри е влачен по земята. Проблемът е, че независимо от приликата между тези ранни случаи, съществата, които участват във всеки от тях, са различни, и нещата, които се случват с очевидците в НЛО, не съвпадат. Нещо повече, присъства елемент на сюрреализъм в построяването на разказите, като например срещата на Алън Годфри с голямото черно куче.