Бейкърсвилд щат Калифорния, на 01 юли 1947 година Ричард Ренкен, летец ветеран, каскадьор наблюдавал полета на кръгли обекта, летящи със скорост 50 мили в час, подредени във формата на буквата " V".Същото видяла и някаква жена от същия град.След това, вечерта в сряда на 02 юли 1947 година, около 21.50 часа г-н и г-жа Денуам видяли ярко светещ овален летящ обект, оставящ след себи си червена светлина и лятящ, на северозапад от Розуел - щат Ню Мексико.
Фермерът Уйлям Мак Брейзъл чул точно по същото време мощен взрив.На следващия ден - четвъртък 03 юли, той заедно със седемгодишния Тимъти Проктър - син на съседи, забелязали на пасищетоо във фермата "леки метални парчета", които били разпръснати безразборно върху не малка площ.
Оказало се, че обектът, видян от семейство Денуам е катастрофирал в ранчото на фермера Брейзъл, след като преди това експлоадирал във въздуха през нощта на 02 юли 1947 година, поради лоши метеорологични условия и магнитни бури.
След като взел няколко парчета за да ги покаже на съседите си, в неделя на 06 юли 1947 г. Брейзъл отнесъл странните парчета в градчето Розуел, отстоящо на около 130 км. от фермата му и ги показал на шерифа Джордж Уилкокс, който направо се изумил от това, което видял, защото парчетата не се подлагали на никакви деформации, дори при удар с чук, а освен това, по някои от тях имало странни йероглифи.
От своя страна Уилкокс веднага се свързал с командващия елитната база на американските ВВС полковник Бланчалд, където по това време били разположени стратегическите бомбардировачи "В - 29", можещи да носят ядрено оръжие.
Бланчард, след като внимателно разгледал парчетата веднага назначил специална група от офицери начело с майор Джес Марсъл - шеф на разузнавателния отдел към базата и капитан Шеридън Кавит от контраразузнаването.
На 07 юли сутринта фермерът Брейзъл отвел групата в своето имение, където намерили още метални отломъци, а на около две мили от мястото с отломъците бил намерен и корабът, частично забил се в земята, около който разпръснати лежали четирите мъртви тела на екипажа, за които по-късно е направено предположението, че са се катапултирали само миг преди катастрофата.Гледката била покъртителна.Телата на пилотите били облечени в еластични сребристи комбинезони и изглеждали ужасно, защото не приличали на хората.Те заедно с останките на кораба били натоварени на два камиона и откарани в базата още същата вечер.
На 08 юли полковник Бланчард изпраща специализирано подразделение от военни полицаи, които отцепили целия район около фермата и веднага изпратил съобщение до щаба на 8-ма армия във Форт Уорт - Тексас.
Същата сутрин полковникът разпоредил на пресрелизинга към базата да пусне за местната преса следното съобщение:
"...Многобройните слухове за летящите дискове вчера станаха реалност: разузнавателната служба на 509 -та група бомбардировачи към 8-ма въздушна армия от базата в Розуел успя да се сдобие с един диск благодарение на сътрудничеството на местен фермер и шерифа на окръг Чавес. Летящият обект се е приземил върху територията на едно ранчо близо до Розуел миналата седмица. Тъй като не разполатгал с телефон, фермерът е съхранил диска, докато се свърже с шерифа, който на свой ред е информирал майр Джес Ей Марсъл от разузнавателната служба към 509 -та група бомбардировали.Веднага са били предприети съответните мерки и дискът бил прибран от фермата.След инспекция във въздушната база в Розуел, той бил предаден в последствие от маойр Марсъл на висшестоящите власти....."
/ Ясно е, че изявлението е направено под отзвука на съобщенията свързани с Кенет Арнолд /.
Съобщението е било предоставено от пресрелизинга на военната база по обяд - 08 юли 1947 г. на две радиостанции и два всекидневника в градчето Розуел, това е пълният му текст, взет от вестник "Сан Франциско Хроникъл".
Същата вечер генерал Рамей - командващ 8-ма въздушна армия разположил "останките"-? в своя кабинет и свикал веднага пресконференция за да опровергае разпространеното вече съобщение, защото според генерал Томас Дю Боз, който по това време бил полковник и началник щаб на 8-ма въздушна армия, от Вашингтон спешно позвънил генерал Мак Малън, който разпоредил на генерал Рамей случаят да бъде веднага потулен.
Генералът спешно извикал сержант Ървинг Нютън от метеорологичната служба за да "идентифицира" "останките".Сержантът "установил", че те са "от метеорологичен балон от типа "Роуин", защото "миришели на синтетичен каучук" - материалът, от който са правени балоните.
Опровержението е остро, унизително и особено критично за офицерите от военно-въздушната база в Розуел.То веднага е публикувано във всички вестници, с което възбудените духове били укротени, а военните, пуснали първото съобщение са подложени на унижение и присмех.
Отначало генерал Рами предполагал , че катастрофиралият кораб "бил съветски самолет или ново неизвестно оръжие на противника".
"Експертизата" на останките от кораба е направена спешно, защото " от най-високо ниво" вече са били отдадени специалните заповеди и инструкции как трябва да се действа по-нататък, защото собственикът на местното радио в Розуел вече бил принуден да не "дава никаква информация" отностно инцидента Трябвало да се твърди, че местните военни са "взели метеорологичен балон за летяща чиния".
/ Случаят е отработен по класически военен образец /.
По-късно останките от кораба заедно с мъртвите тела на извънземните са откарани с транспортен военен самолет във Военно въздушна база "Райт Патерсън" за изследване.Там се намирал най-развития научно-технически изследователски център на САЩ по това време.
Обектът най-щателно е изследван от авиоконструктора Бил Макдоналдс, който констатирал, че "корабът е произведен по извънземна технология".
По случая Макдоналдс дава следното обяснение:
"...На мен ми беше позволено да се срещна с полковника от разузнавателния отдел Френ Кауфман, който се занимавал със съставянето на рисунките на обекта след аварията, във времето, когато на сутринта на 05 юли 1947 година били събрани отломките на кораба.Той вероятно е третият в йерархията на началниците на Разузнавателното управление, който вероятно е бил на мястото на катастрофата, където също бил и полковникът от разузнаването Бланшар, майор Марсел и редица други офицери от базата, включително началника на военната полиция Маршалл, който ръководел операцията по търсенето.
След многото часове, проведени с полковник Кауфман по изучаване на показанията, дадени от очевидците, се отдаде да си съставим представа как е изглеждало това транспортно средство.
Полковникът ми показа още влажните фотографии и свойте рисунки, оригиналът, на които той изпратил веднага в Пентагона.Корабът на неговата рисунка много приличал на съвременен самолет - шпионин.Той изгледаше като миниатюрна версия на самолет " SR - 71 Black bird", конструиран в края на 60-те години.
Към рисунката се прилагаше най-подробно описание, което е направено от офицера от военно-въздушната база "Райт Патерсън".Този офицер по-късно през 1952 година се занимаваше с шифри и неговите задължения бяха да зашифрира всички инженерни разчети, направени в по-късните стадии от изучаването на обекта, който в последствие беше поставен в бетонова шахта на пускова ядрена установка, която по-късно залегна в основата на легендата за "Хангар - 18".Тази шахта беше съвършено секретна и за това в нея беше поставен този обект....."
Из книгата на Стамен Стаменов: "Събуди се Човечество".
Нещо голямо и сребристо на цвят се понася с клатене надолу и се забива в прахоляка на пустинята със страхотен трясък. Общо взето, това са безпорните факти. Датата е 2 юли 1947 година.
Интересът, който правителството незабавно проявява към... каквото там е било, също е документиран черно на бяло. Въздушните сили изпращат екип за събиране на отломките. Едно от парчетата метал, докарани за изследване във въздушната база "Райт-Патерсън" в Дейтън, Охайо, е с дължина около метър и двадесет. Генерал Роджър Рейми, който отговаря за операцията, нарежда на хората си да не дават информация на пресата. Но преди да издаде тази заповед, офицерът от пресцентъра на базата пуска съобщение, в което се казва, че катастрофиралият обект е "летящ диск". Новината стига до една радиостанция в Албъкърки. В момента, когато върви репортажът, се получава депеша от ФБР: "На вниманиета на Албъкърки, прекратете предаването. Повтаряме, прекратете предаването.Въпросът засяга националната сигурност на страната. Прекратете придаването. Не се изключвайте..."
Ден по-късно въздушните сили дават пресконференция и обясняват, че разбилото се при Розуел летящо устройство е аеростат.
Сагата за НЛО всъщност започва няколко дни преди това, когато Кенет Арнолд, бизнасмен и любител летец, преследва ескадрила от девет "подскачащи, придвижващи се зигзагобразно" летящи обекта с частния се самолет. Според описанието му имат формата на чиния. Находчив шегобиец от бюрото на АП* използва фразата "летящи чинии" в телеграфна депеша и оттам тя завинаги навлиза в английския език. Въздушните сили твърдят, че Арнолд е преследвал "миражи".
Получените от 1947 г. насам сведения за НЛО са безбройни. НЛО са заснети на снимки и филми - и в статично положение, и в движение. Изникват неочаквано навсякъде из света, дори и в Космоса. Има съобщения за астронавти от НАСА, че са забелязали странни обекти.Шон Мортън, посветил се на НЛО писател и съавтор на " Хилядолетният фактор", отбелязва, че по някаква причина направените он НАСА снимки на "тъмната страна" на Луната са засекретени.
Лесно е да се развенчае митът, че НЛО се явяват само на участниците в седенки за белене на царевица и обитателите на каравани. Един кратък преглед на написаното за НЛО показва, че летци от различни държави редовно преследват неидентифицирани "мигащи точки".
На 23 ноември 1953 година изтребител "Ф-89" преследва НЛО над езерото Сюпириър. Според наблюдаващите го на радарния екран оператори по някое време двете пулсиращи точки се сливат и изчезват. Реактивният самолет и пилотът му, лейтенант Феликс Монкла, изчезват безследно. По неизвестни причини в папките на въздушните сили за това изчезване има само две страници. Едната е от книга, в която се отрича съществуването на НЛО.
Въпреки всичко Розуел - за интересуващите се от НЛО тази дума е достатъчна - е епохално събитие в прекритието им, защото очевидно историята с катастрофата е потулена. Тя не се споменава никъде в "Синята книга" на военновъздушните сили, където са включени всички доклади за НЛО, минали през техническите служби, заедно с различните "научн обяснения". "Синята книга" се смята за еквивалент на доклада "Уорън" - псевдоразследване, чиято цел е да прикрие истинските факти. Липсата на всякакви сведения за случилото се в Розуел доказва, че тук наистина се крие нещо.
Някои могат да опишат цялата работа като невероятна с аргумента, че космически кораб, способен да лети из небесата твърд и конструиран да издържи на тежките условия на междузвездното пътуване, едва ли би се
разбил като най-обикновена "Чесна". Но не трябва да забравяме "Majestic 12". Много от уфолозите са убедени, че такава комисия има.
Твърди се, че комисията, състояща се от дванадесет изтъкнати представители на военните, разузнаването и науката, е имала за задача да проучи и открие епохално събитие в историята на човечеството - контакта с извънземни. Макар и мъртви.
Според доклада на "MJ 12", изготвен "за сведение" на Дуайт Айзенхауер още преди встъпването му в длъжност кат президент, четири "извънземни биологични същества" или ИБС, са открити на около три километра от мястото на катастрофата. Някои твърдят, че две от тях са били още живи и едното е оказало съпротива. Смята се, че труповете на извънземните са запазени и
се пазят в Лос Аламос, Ню Мексико.
Но има един прблем с доклада на "Majestic 12" - единственото сигурно доказателство, че комисията все пак е провела някаква среща. Може би това също е номер. Някои от хората, които могат да потвърдят автентичността на документа, не го е сторил.
Единственият друг официален документ, в който се споменава "MJ 12", е анализ на заснети на филм НЛО от ноември1980 год., направен от военновъздушните сили. От него става ясно, че правителството "все още проявява интерес" към срещите с НЛО, които се проучват в "най-дълбока тайна".
Този документ както и докладът на "MJ 12" са нещо твърде хубаво, за да бъдат истина - решаващото доказателство, което всяка конспиративна теория търси, но не намира. Представете си, че както си рови в досиетата на ЦРУ за Джон Ф. Кенеди, някой езследовател внезапно попадне на записка, в която пише: "Убийството на президента е планирано за 11/22/63, Далас. След консултация с ФБР директорът препоръчва кръстосен огън от три точки." Би било странно, нали?
Истинска или не, "MJ 12" дава повод за много легенди и версии, според които тя все още съществува и работи по прекриването на НЛО, без разлика дали става въпрос за отвличане от извънземни или катастрофа на две летящи чинии. Според "самоубилия се" журналист Дани Касоларо "MJ 12" е едно от пипалата на невидимия "Октопод" на правиделството. Според други версии тя е натоварена да сътрудничи и да преговаря с представителите на извънземната раса сред нас.
А може би "раси"? Джон Лиър, който твърди, че е бивш агент от разузнаването, в момента е един от най-големите привърженици на теорията за НЛО. Според него на правителството е известно, че съществува цяла коалиция от извънземни биологични същества, известна под името "Небесна дъга".
Извънземните раси варират от трите типа инсекто-хуманоидни, сиви и мършави същества с яйцевидни глави, които са заклети врагове но човечеството, до приятелски настроени русокоси, които приличат повече на земните хора, но въпреки, общо взето, добродушният си характер отказват да нарушават "всеобщия космически закон за намеса" и да ни спасят от злобните сиви. Списъкът вклчва косматите джуджета (названието не се нуждае от пояснение), както и мистериозните чернодрешковци.
За разлика от "MJ 12" съществуването на комисията "Робъртсън" е извън всякакво съмнение. Свикани от Централното разузнавателно управление през януари 1953г., учените от комисиятга изготвят доклад, останал засекретен до 1975 година.
Председателствена от някой си д-р Х.П. Робъртсън, комисията провежда петдневна тайна среща в Пентагона. Тя проучва случаите за срещи с НЛО, които изглеждат най-правдоподобни - и отхвърля всички до един.
Да се отрече съществуването на необясними или извънземни явления, свързани с НЛО, както прави комисията Робъртсън, едва ли е удобно прикритие, освен според някоя кръгова логика.Но комисията съвсем не се задоволява с развенчаването на митовете.Тя препоръчва на правителството да унищохи докладите за НЛО и да проведе "образователна" анти-НЛО програма.
"Образователната програма може да осъществи чрез средствата за масова информация - теливизионни предавания, филми и популярни статии", отбелязва в доклада си комисията на ЦРУ. По-нататък се предлага да бъдат ползвани услугите на "психолози, запознати с психологията на масите", които биха подпомогнали за разработване на програмата. Дори се вдига въпросът дали филмовата компания "Уолд Дисни" не биха се съгласили да произведе анимационни филми, опровергаващи съществуването на НЛО.
Препоръчва се на групите от ентусиазирани привърженици на теорията за НЛО да бъдат поставени под наблюдение поради "възможността да бъдат използвани за подривни цели".
Въпреки конспиративния си уклон разсъжденията на комисията "Робъртсън" не доказват, че правителството всъщност наистина има какво да крие, например дълбоко замръзени извънземни. Но от друга страна, те разкриват каква е реакцията на държавните институции към идеите, които според доклада на комисията представляват "заплаха за безпрепятственото функциониране на държавните правителствени органи", а това навява мрачни мисли.
От Идиот
Ако искате да раберете по-добре материалите от ZetaTalk моля прочетете тази Забележка.
Roswell е лудостта и гнева на United States. Той е знаменосецът на парада на всички онези, които маршируват в името на истината. Фактите са известни и тези известни факти отразяват почти напълно истината. Това е една истинска история. Това, което не е известно обаче, е че Roswell НЕ беше злополука. В онези времена, из целите United States, много групи от извънземни търсеха диалог с правителството на United States.
Ние избрахме United States поради тяхното лидерско положение в обществото на нациите. United States си пъхаха и си пъхат носа във всяка една дейност по земното кълбо. Ние знаехме, че можем да разчитаме на United States като на глашатай за всяко едно послание, което искат да изпратят извънземните. Само че както американското, така и някои други правителства не се поддаваха на контакт. Групите от извънземни контактуваха с отделни личности, но тези личности бяха третирани като заразени и никой не ги слушаше. Онова, което възпрепятстваше контакта, беше човешкото желание за контрол върху нещата.
Ето защо, за да позволим на хората от USA правителството да се отворят за нашите послания, ние им позволихме да получат контрол върху нещата. Няколко същества от различните извънземни цивилизации, които се опитваха за влязат в контакт с USA-правителство, решиха доброволно да се пожертват в името на целта. Те очакваха, че ще умрат. Планът беше да се остави един кораб да катастрофира и така да попадне в ръцете на хората. Това щеше да усили максимално чувството за контрол у хората, които в крайна сметка, бяха повечето военни. След като веднъж те можеха да почувстват, че ние сме уязвими, те щяха да прояват готовност да преговаряме. Така и стана.
От: www.zetatalk.com
Превод: Leo ©
Източник: xnet.bg & Eon's Web
Няма коментари:
Публикуване на коментар