Въпреки постоянните опровержения на служители от министерството на отбраната, продължава мълвата, че СПИН е генетично изменен вирус, който е бил преднамерено разработен с цел да унищожи хомосексуалистите и/или цветнокожите в САЩ и за да намали населението в третия свят.
На пръв поглед изглежда образец за параноя да обвиняваме военните в конспирация и ликвидиране на граждани в собствената им страна, и дори някои техни групи. Както и да е, голяма част от военнослужещите може и да не знаят за подобен заговор в техните среди, докато шепа свързани помежду си предатели на ключови постове могат да използват армията под маската на секретни операции. И косвените улики сега са непълно неопровержими, сочейки че СПИН вирусът е бил изкуствено създаден, и внедрен на няколко различни места по приблизително едно и също време под формата на ваксинителни програми, и може би чрез замърсяване на кръвни банки.
Според слух от 1969 год., дивизии на министерството на отбраната за биологична война (BW) подават молба да бъдат финансирани за разви- тие чрез генетично комбиниране на нова болест, която едновременно ще преодолява и съсипва имунната система на жертвата. “В следващите 5-10 години навярно ще бъде възможно да направим нов инфектиращ микроорганизъм, който ще се различава по важни признаци от всеки друг предизвикващ зараза организъм. Най-важните от тях ще бъдат, че той ще бъде неподатлив на имунологични и терапевтични методи за лечение, чрез които хората искат за развият относителна свобода от заразните болести.” (Виж “По-висша форма на убиване: Секретната история на химичната и биологичната война” от Р. Харис и Дж.Паксман, стр. 266)
СПИН се появява в споменатият срок, и има точно същите характеристики. През 1972 год., Световната здравна организация публикува следния план: “Нужно беше да бъде направен опит, за да се установи дали вирусите могат фактически да упражняват избирателни ефекти върху имунните функции, например ... въздействие на функциите на Т-левкоцитите като противоположни на функциите на В-клетките. Също трябва да бъде изследвана възможността за намаляване отговора на имунната система срещу самия вирус, ако повече или по-малко той избирателно засяга клетките, реагиращи срещу вирусни антигени.” (Бюлетин на Световната здравна организация, част 47, стр. 257-274). Това са медицинските описания на функциите на СПИН вируса.
Разпространението на СПИН в Африка съвпада по места с програма на Световната здравна организация за ваксинация срещу едра шарка в сре- дата на 70-те. Около 14 хил. жители на о. Хаити, тогава в Централна Африка заради мисия на ОН, били също ваксинирани в тази кампания. Персоналът, извършващ ваксинациите, може би изобщо не е подозирал, че ваксината е нещо различно от това, което им е било казано.
Остър отличителен белег на СПИН е това, че той е етно-селективен. Нивото на зараза е двойно по-високо сред чернокожите, латиноамериканците и индианците, отколкото при белите, и смъртта настъпва два или три пъти по-бързо. Освен това над 80% от децата, заразени със СПИН, и над 90% от бебетата, болни по рождение, са от тези малцинства. “Етни- чески оръжия”, които да засегнат определени расови групи много по-тежко от останалите, е била дългогодишна цел на американските BW. (Харис и Паксман, стр. 265)
Сегашните разходи на американската администрация за изследвания, свързани с биологичната война, са се увеличи с 500%, главно в областта на генетичното създаване на нови заразни организми.
“Откриването” на СПИН вируса беше обявено от д-р Робърт Гало от Националния институт по рак, който е на територията на форт Детрик, Мериленд, основно съоръжение на американската армия за разработване на биологични оръжия. В действителност, вирусът на СПИН прилича и действа много повече като кръстоска между вирус по воловете, причиняващ левкемия, и вирус по овцете (разлагащ мозъка), култивирани в човешка клетка, отколкото който и да е вирус от HTLV групата.
Досега най-тайното нещо в този случай с “епруветки” е самият СПИН вирус. Ако е възможно това чудовище да се развие естествено, то щеше да го е сторило още преди векове и покосило голяма част от човечеството за това време. Понастоящем други форми на живот щяха да управляват планетата. (което явно не се е случило)
Изучването на ваксина против хепатит Б през 1978 год. се явява с опре- делена цел да разпространи заразата в Ню Йорк Сити. Тестовите протоколи изрично упоменават, че само не-моногамните мъже и хомосексуалистите получават различна ваксина от хетеросексуалните. Поне 25-50% от хората с първите документирани случаи на СПИН през 1981 год. са били ваксинирани и против хепатит Б през 1978год. До 1984 год. 64% от ваксинираните имат СПИН, а днешните цифри за нивото на инфекцията сред тях се пазят в министерството на правосъдието и са “недостъпни”.
Епидемията от СПИН конкретно се появява за пръв път в три американски града с “организирани общности на хомосексуалисти” преди да бъде отбелязана някъде другаде, дори в Хаити или Африка, така че епидемологично е невъзможно някоя от тези страни да бъде изходна точка за заразата в САЩ.
Друга насока за това, че СПИН има няколко изходни точки, е че до пов- торното появяване на болестта след 14 месеца тя изобщо не би могла да ликвидира толкова много хора, ако допуснем само малък брой първоначални случаи в края на 70-те.
Преди да отхвърлите възможността за участието на част от американ- ската армия в геноцида, имайте предвид, че стотици високопоставени нацисти бяха назначени на ключови позиции в американската военна и разузнавателна върхушка след Втората световна война. Задачите на американската армия тогава бяха преориентирането от разбиване на нацистите към “унищожаване” на комунистите на всяка цена, и засилването на военния контрол върху икономиката и решенията относно външната политика. (виж – “Проектът Кламер” от Кларънс Лесби, и “Гелен: Шпионинът на столетието” от Е.Х.Куукридж). Няма доказателства тези нацисти да са изоставяли своите дългосрочни цели на завоевания и геноцид, само защото са сменили страната си. Фашизмът беше и е международен феномен.
Колкото и да е, не е същото, ако това беше пълно обръщане от предишната военна политика на САЩ. Хитлер претендираше да е получил своето вдъхновение за “финалното решение” (окончателната заповед за избиването на евреите – бел. пр.) от изтребването на индианците в САЩ. В такъв смисъл първият пример за бактериологична война е бил в САЩ през 1763 год., когато няколко европейски заселници подаряват на индианците одеяла, заразени с дребна шарка, предизвикала много смъртни случаи.
Една насока за истинските цели на американската армия относно BW беше внасянето на цялото японско поделение за бактериологична война (#731) след Втората световна война. Тези хора убиха над 300 военно-пленници, включително много американци, в експерименти с разновидност на гризли (вид газ – бел. пр.), но въпреки това получиха пълна амнистия и постове в американската армия срещу споделянето на постиженията си със своите американски колеги.
Имайте предвид също безчувственото отношение на високопоставени военни към ветерани, пострадали от вторичните резултати от излагането им на /Agent Orange/ и радиация от опити с ядрени оръжия.
В действителност, от края на Втората световна война над 200 ескпери- ментални BW теста са били извършени над цивилното население и военния персонал в САЩ. Един пример за това беше опитът със разпръскването между 20-26 септември 1950 год. на bacillus globigi and syraceus maracezens на повече от 117 квадратни мили в областта около Сан Франциско, предизвикал сред много жители зараза, подобна на пневмония. Семейството на един възрастен мъж, умрял при експеримента, съдили правителството, но неуспешно. До днес syraceus е главната причина за смъртта на възрастните хора в областта на Сан Франциско. Друг случай беше общият BW експеримент на армията и ЦРУ през 1955 год., все още поверителен, в който пазена досега в тайна бактерия беше разпространена в региона на Тампа Бей, Флорида, и тя причини драстично увеличение на заразата с магарешка кашлица (коклюш), включително и дванадесет смъртни случая. Трети пример беше изпуска- нето на бактерия навсякъде в системата на метрото в Ню Йорк между 7-20 юли 1966 год., ръководено от Дивизията за специални случаи на американската армия. Поради огромния брой застрашени хора, които е практически невъзможно да бъдат идентифицирани, нека да оставим доказателствата и специфичните здравословни проблеми, пряк резултат от този експеримент.
Въпреки лоялността на по-голямата част от американския военен персонал към държавата, несъмнено има военни служители с много различни намерения, и те са окупирали достатъчно високи постове, за да наложат своите цели на военните програми и да се оправдаят с тях досега.
Първото подробно обвинение за СПИН като BW оръжие е публикувано във вестник “Патриот” в Ню Делхи, Индия, на 04 Юли 1984 год. Трудно е да се каже докъде щяха да стигнат разследващите тази история индийски журналисти, ако не бяха отклонени от целта си от две сериозни вътрешни са страната злополуки: убийството на Индира Ганди на 31 октомври и “инцидента” в завода на Бхопал Юниън Карбид, при който загинаха неколкостотин и бяха ранени над 200000 души на 03 декември.
Съветската преса повдигна въпроса през октомври 1985 год., улеснявай- ки говорителите на министерството на отбраната на САЩ да отхвърлят обвиненията като “съветска пропаганда”, дори когато много други страни ги повдигнаха. Съветите неотдавна оттеглиха обвиненията си, в духа на новото американско-руско сътрудничество.
Разновидност на СПИН-BW теорията, която е популярна в “недостовер- ните” публикации, е че СПИН е бил разработен в съветските лаборатории за употреба срещу САЩ. Очевидният проблем на тази идея е, че жертвите, избрани от съветската BW атака, щяха да бъдат анти-комунисти, а не малцинства или хомосексуалисти, които са в повечето случаи към левицата. Хората, най-застрашени от СПИН в САЩ, всъщност са главно най-омразните елементи на крайните консерватори. Във всеки случай, прекалено просто е да приемем, че една страна, САЩ или СССР, ръководи тази кампания срещу другата. Въпреки че ще бъдат прикрити в предполагаем конфликт между нациите, истинските виновници са мулти-национални фашисти и от двете “страни”, все още решени на намаляване на масовата популация и на световно господство.
Друг мотив е старият принцип “разделяй и владей”; СПИН носи страх и недоверие между хората и ги прогонва от свързането им един с друг на основното ниво на сексулност. Той действа като бариера на опитите за културно възраждане в посока мир, любов и съдействие. От студентите, анкетирани миналата година с въпроса в кое десетилетие биха искали да са израснали, 90% избраха 60-те години. Последното нещо, което про-военните фашисти искат е друго “поколение на любовта”, особено ако то е политически по-опитно, отколкото предишното. Както изглежда, хомосексуалистите бяха главната цел в САЩ, защото техните сексуални навици щяха да помогнат за много бързото разпространение на болестта, и защото беше правилно предположено, че много малко не-хомосексуални граждани ще обърнат особено внимание през първите години на епидемията. Също, петното “болест при хомосексуалистите” щеше да пречи на разумните анализи и дискусии за СПИН. Имайте предвид, че хомосексуалистите бяха между първите ликвидирани в нацистка Германия, преди евреите и другите малцинства, така още че по-малко граждани ще възразят.
Подробностите как точно СПИН е бил получен, масово култивиран, и разпространен чрез включването му във ваксинителни програми са достъпни, но са доста сложни. Извън обсега на този репортаж е да представя бърз курс по вирусология, епидемология, генно инженерство и военните стратегии на международните фашисти. Читателите се насърчават да проучат сведения, изложени тук, и да изискват пълно разследване. Тези държавни служители, които наистина са замесени под прикритие, ще бъдат разкрити по тяхното бездейстие, когато бъдат подложени на разследване.
Трудно е да се изправиш срещу злото, особено по абсурдния критерий, който имаме. Ако вие не приемате за нормално присъствието на хора, които мислят, че единствената им надежда за спасение е избиването на две трети от всички други раси, и тяхната способност да го направят, то тогава вие наложително трябва да направите нещо по въпроса.
ДЖУДИ УОЛ
Няма коментари:
Публикуване на коментар