Мъже в Черно - MIB

The Men In Black(MIB)

В много по-интересната съвременна легенда мъжете в черно са изметта на вселената.Т.е. те са лошите момчета ,гадняри,друг свят на измамници изпратени от правителство на конспиратори.

(Интересното и малко объркващо нещо в случая е , че в холивудския вариант този мит мъжете в черно са добри момчета , въпреки че са част от елитна ксенофобска тайна полиция , не по-различна от нацистките СС.Очевидно през 90-те в Холивуд е доста популярна идеята да се арестуват дегенерирали чужденци само поради факта,че те бълват обилни количества чуждоземна ендоплазма).

В днешни времена мъжете в черно по някакъв начин се асоциират с проявите на НЛО. Съгласно най-популярния сценарий те се появяват на сцената след като там е било някакво НЛО , за да сплашат свидетелите с изключително странно и доста често заплашително поведение.Облечени в черни костюми , които не са им по мярка или са твърде старомодни ,класическите МЧ доста често се движат по двойки или тройки (но често са и сами).Транспортните им средства са разнообразни.Определено им се нрави да кръстосват из паранормалните гета в черни лимузини,но също са известни и с това , че летят с „обикновен” микробус ,а напоследък се появяват и с многофункционалното , конспираторско превозно средство –черен хеликоптер.

Въпреки готиния имидж ,МЧ доста често подкрепят идеята „Изберете Американското” избирайки старовремски кадилак от 50-те,който въпреки достатъчно смразяващия си вид изглежда като токущо произведен.

Свидетели,които разказват за среща с МЧ често ги описват като „изглеждащи като чуждоземци с доста екзотични черти;сякаш не са оттук”. Те са „ориенталски” или „индийски” тип и имат кожа със силен загар,въпреки че понякога кожата им е изключително бледа .Описват очите им като странно изпъкнали ,изцъкнали сякаш имат проблем със щитовидната жлеза.Носовете и брадичките им обикновенно са щтръкнали а скулите им са разположени доста високо на лицето.Въпреки,че някои са високи и слаби с естествено дълги пръсти,има и други,които са ниски и тромави.Може да имат а може и да нямат нокти. Поведението им е като на чужденци и варира от дразнещо непостоянно до явно шантаво.

При една от случките на един мъж в черно ,който явно страда от богатата на кислород атмосфера в Западна Вирджиния и му дават желиран кислород,който той се опитва да изпие като безалкохолно.В друга ситуация един от МЧ направо се вцепенява при вида на странен инструмент познат ни като обикновена земна химикалка , но след като я открадва и тръгва да бяга получава странни спазми.

Те обикновенно говорят странен английски , със силен чуждоземен акцент ; понякога дори намекват за телепатия с факта ,че почти не мърдат устните си когато общуват. В други случаи те говорят като „машини”.Винаги обаче , когато стане дума за МЧ подтекста е „ние не сме оттук”.

Книгата,която представя съвременните МЧ на света е изпълнено с енергия малко томче , с най-доброто измисляно някога заглавие „Те знаеха твърде много за летящите чинии”.Написана през 1957г от агент по продажба на театрални билети и „специалист” по летящи чинии Грей Баркър , книгата е просто малко произведение на изкуството в жанра на „гаражната” уфология.Баркър се вживява в ролята на самообучил се Фокс Мълдър ,изследвал доста доклади за летящи чинии и разни чудовища в родния си щат Западна Вирджиния преди да срещне Албърт К.Бендър – ексцентрик от Кънектикът , който токущо бил сформирал група с амбициозното название Международно Бюро по Летящите Чинии (МБЛЧ).Бендър моли Баркър да организира клон на бюрото в Западна Вирджиния и да изпълнява функциите на „главен разследващ”. Но първоначалния ентусиазъм за разследване на летящи чинии бързо се стопява у Бендер след като е посетен от трима „мъже в черни костюми”.В началото той предполага ,че това били правителствени агенти ,които го заплашили ,защото „Бях попаднал на нещо , което явно не трябваше да знам”.

По-късно Бендер,представя инсинуацията , че тези мъже е възможно да са с извънземен произход.Хроникьора Бракър,който знаел как по най-добрия начин да представи ужасните истории допълнително вдига напрежението до небесата.Цялата история на „Те знаеха твърде много за летящите чинии „ е посветена на спекулацията за заплашителната непроницаемост на тези костюмирани завоеватели.

Според Бейкър,изследователи на НЛО от Австралия и Нова Зеландия също били „приканени” да мълчат от нагли гости в черни костюми.Един такъв изследовател заявява , че е получил телефонно обаждане от глас звучащ като машина,който казал:”Предупреждавам те да спреш да се бъркаш в неща , които не те засягат” и после явно за да се убеди , че от другата страна на линията са схванали посланието ,гласът завършил с „Аз съм ........от друга планета”.Според баркър странния феномен скоро ескалира и вече се намесват и полтъргайст ,както и посещения от „невидими същества” обути във видими мокасинени пантофки.

Както Баркър бързо осъзнава ,Бендер и неговото обкръжение не са първите влезли в контакт с НЛО-свързани мъже в черно.През 1947г Харолд А.Дал –пристанищен патрул прави един от най-ранните в съвременната история доклади за забелязана летяща чиния близо до остров Маури,Вашингтон.Дал и 15 годишния му син забелязали 6 метални обекта с формата на диск с диаметър около 30 метра да се реят над Puget Sound .Един от тези обекти явно имал някакви технически проблеми изхвърлил голямо количество течна метална шлака.Горещите остатъци се изсипали върху лодката на Дал , наранявайки сина му и убивайки кучето му ,след което обекта е отлетял нанякъде. Завършека на „Случката на остров Маури” както била наречена е това , което заинтригувало Баркър.Според Дал на следващата сутрин мъж в черен костюм е застанал срещу него в местен ресторант и разказал в подробности какво точно се е случило при инцидента предния ден.След това мъжът заплашил Дал , че ще има жестоки последици върху него и семейството му ако разкаже на някой за този инцидент.Но Дал бил непоколебим и случката излязла наяве.След това историята става още по-мрачна , след по-късното признание на Дал , че целия сценарий е бил измама .

В последствие баркър убеждава Бендер да даде публичност на цялата история по „сплашването”.Като резузлтат през 1962г се появява книгата „Летящите чинии и тримата мъже” написана главно от Бендер , но със сериозна редакция от страна на Баркър.За беда книгата на Бендер , която трябвало да каже пълната истина се оказала едно разочарование.

След като вече е осъществил телепатичен контакт с мъжете от летящата чиния от своята спалня(мислено е предал в космоса съобщението „вечен мир”) по-късно Бендер се среща лице в лице с трима МЧ. Те са облечени в черни дрехи като духовници и с шапки стил Homburg (Homburg -мека шапка-бел.прев) . Според Бендер” очите и на тримата внезапно светнали като крушки .......Сякаш прогаряли душата му” .Историята накратко е следната : МЧ обявили , че са гости от планетата "Kazik" изпратени с тайна мисия да откраднат морска вода от Земята .Това е меко казано ирония от страна на една напреднала извънземна раса , тъй като е смешна причината , която те изтъкнали , когато му обяснили защо ще му се доверят. „Един ден ти ще пишеш за всичко това , но ние сме убедени ,че никой няма да ти повярва , ти обаче ще бъдеш много по-мъдър от всички останали на вашата планета”.

Разбира се възможно е и да има някаква частица истина в основата на фантастичната история на Бендер.В качеството си на шеф на страховито звучащото „Международно Бюро по Летящите Чинии „ може наистина да е бил посещаван от правителствени агенти любопитни да разберат какви точно са тези доклади за летящи чинии и оттам нататък лесно впечатляващие се Бендер да е отприщил фантазията си.

Целия проблем с легендата за МЧ ,е че самият Бендер е прекалено заплетен в мислите си.Баркър умира през 1985г но неотдавна негови приятели заявяват , че той е бил непоправим шегаджия.

Всъщност , може наистина да се окаже , че той е един от великите шегаджии на 20-ти век.Според негов приятел и колега в разследването на МЧ Джон Кийл , Баркър е оставил богата колекция от забавни случки и НЛО измислици , които сега са част от литературата свързана с летящите чинии .Той проправил пътя на огромен брой измислици през 80-те.

В послеслова на своята книга The Mothman Prophesies , Кийл твърди , че Баркър е съчинил историята за „Хангар 18” –предполагаем строгосекретен склад на военновъздушните сили за съхранение на летящи чинии и тела на извънземни в долината Райт-Патерсън в Охайо.Кийл също заявява , че отново Баркър е изфабрикувал историята за военновъздушната база Едуардс ( в която той посочва имената на свои приятели в качеството им на свидетели , както и името на президента Айзенхауер).Тези два „сапунени мехура” според Кийл служат като основа на MJ-12 и Roswell, New Mexico,катастрофирали летящи чинии,които привличат вниманието на много любители на НЛО през 80-те.(„Аз бих добавил и 90-те. И ако Кийл се окаже прав ,явно днешните уфолози приемат историите за MJ-12 и Roswell за непоклатима истина имат доста нестабилна почва под краката си”).

Друг бивш съмишленик на Баркър, Lonzo Dove, разказва на конспираторския хроникьор Джим Кийт ,че мистериозните мъже на Бендър ,не са никой друг а самият Баркър дегизиран с двама свои приятели.Според Дав това била една груба шега на гърба на Бендър.

Друг приятел на Баркър-изследователя на НЛО Jim Moseley казва на Кийт,че „ в началото Баркър приемал насериозно Бендър.По-късно той осъзнава,че Бендър или не е с всичкия си или лъже и тогава загубил доверието си към него.Това се случило през първите две години 1955 и 1956 , след което Баркър просто се забавлявал и правел пари”.

Цялото това нещо е като предисловие към голямата вълна на контакти с МЧ.В рамките на период от една година,през 1966 и 1967г , град Пойнт Плезънт в Западна Вирджиния е залят от серия паранормални събития отнасящи се все до наблюдения на същество подобно на човек с крила получило прозвището "the Mothman”.Интересното е , че Грей Баркър , който е от Западна Вирджиния неколкократно се появява в периферията на събитията в Пойнт Плезънт през тази година , което ни дава достатъчна причина да се съмняваме,че самият той има пръст в цялата работа.Но всички тези странни неща предполагат намесата и на други агенции,били те паранормални или не.

Хрониките на Джон Кийл представени в книгата превърнала се в класика The Mothman Prophesies предизвикват истерия.Безпомощни граждани изправяли се лице в лице с червеноокия човек-птица или имали възможността да зърнат „светлинките” , които били завладели през тази година Пойнт Плезънт често били навестявани от МЧ след това.

През ноември 1966г малко преди Mothman да започне да се появява за първи път , морякът Woodrow Derenberger забелязъл НЛО „ с формата на горната част на използваните навремето газени лампи , светещо от двете страни”.Необичайното летателно средство се приземило на магистралата пред Derenberger и го принудило рязко да натисне спирачките.Мъж висок около 1,80м , с тъмна кожа излязъл от странното превозно средство и се приближил към колата на Derenberger.Посетителят ухилено поздравил моряка и го ззговорил без да мърда устните си.Името му било "Indrid Cold" и той бил пристигнал от „не толкова могъща” колкото САЩ.

След краткия разговор Колд се върнал в летателното средство , което излетяло в нощното небе.Скоро след това Derenberger започнал да получава заплашителни телефонни обаждания предупреждаващи го да не говори за тази среща и обаждания , при които се чували само някакви странни електронни звуци.(друг вид начин за сплашване от страна на МЧ). Derenberger твърди,че човека от космоса продължил да осъществява контакти с него на живо или чрез телепатия.Колд бил от планетата Lanulos „ в галактиката Ganymede” . Derenberger се превърнал в местна знаменитост , а историята му започнала да избледнява с течение на времето .В последствие морякът бил отведен в Бразилия , а от там на планетата Lanulos .

По горе-долу същото време,когато Деренбергер направил първия си контакт с Колд други хора от района на Пойнт Плезънт се натъквали на мистериозни чужденци в костюми.Сякаш на всеки ъгъл имало МЧ и черни седани.

След като наблюдавала НЛО в задния двор на къщата си , Мери Хайр – репортер за вестник в Пойнт Плезънт имала щастието да бъде посетена от странни гости носещи обувки с дебели подметки.Тя често била следена от голяма,черна кола,която отпрашвала нанякъде , щом хората в нея усетели че са забелязани.

Веднъж двама ниски мъже носещи черни шлифери повикали Хайр от офиса й.Според нея те изглеждали почти като близнаци , с тъмна кожа и „ориенталски” черти.Единият казал:”Какво ще направиш ако някой ти нареди да спреш да пишеш за летящи чинии?”По-късно същия ден я посетил друг мъж облечен в черно и приличащ на азиатец. Имал ненормално дълги пръсти на ръцете и говорел с непознат акцент.Представил се като Джак Браун – изследовател на НЛО , след което казал:”Какво би-какво би направила – ако някой ти заповяда-ти заповяда да спреш?Да спреш да публикуваш истории за НЛО?”Той казал,че тя не познава другите двама мъже,но заявил че е приятел на Грей Баркър.

Явно същит този Джак Браун е посетил още няколко други жители на Пойнт Плезънт през следващия ден.в това число и една жена,която вече била виждала Mothman.Той отново споменал името на Грей Баркър и добавил,че е приятел също и с Мери Хайр и Джон Кийл.

След като наблюдавал сферично НЛО с „четири” крака за кацане и монтирана на дъното перка,Джоунс съобщил за това в полицията.на следващата сутрин някой бил пъхнал бележка под вратата му написана на ръка с главни печатни букви:”Знаем какво си видял и знаем,че си разказал за това.По-добре дръж устата си затворена”. Няколко дни по-късно по същия начин получил втора бележка.тя била написана на парче картон,което било подписано в ъглите и гласяла :”Няма да има друго предупреждение”.

Седмица по-късно Джоунс видял мъж да стои на мястото където по-рано видял НЛО-то.”Имал силен загар или просто лицето му било много изчервено,разказва Джоунс,изглеждаше нормално,носеше палто и синя шапка-нещо като униформа предполагам.Забелязах,че държи кутия в ръката си. Кругла кутия като часовник а от нея излизала някаква жица,която мъжът държал в другата си ръка.”

Други хора,които били виждали НЛО и Mothman също получавали странни телефонни обаждания,като в слушалката чували или електронни шумове или гласове,които описвали като „метални” или „машиноподобни”,говорещи на някакъв чужд език.

МЧ заплашвали и 18-годишната Кони Карпентър,която се натъкнала към Mothman прибирайки се в къщи с колата след като ходила на църква.джак браун се появил пред дома й с познатия му номер включващ познанството му с Грей Баркър и Мери Хайр. Един ден докато Кони отивала на училище до нея спрял черен буик,модел 1949.Шофьорът , млад , двайсетина годишен , добре облечен мъж се пресегнал и я сграбчил опитвайки се да я вкара в колата.Кони избягала,но на следващата сутрин някой пъхнал под вратата й бележка написана с молив:”Внимавай момиче , мога да те хвана.”

Големите неприятности в Пойнт Плезънт обаче тепърва предстояли.В книгата “Предсказанията на Mothman” се споменава жена от Лонг Айлънд наречена „Джейн” , която получила от МЧ предупреждение предвиждащо голяма катастрофа.След като видяла отблизо пронизващ светлинен лъч в гората докато шофирала към дома си,Джейн получила телефонно обаждане от подобен на машина глас,който й дал инструкции да отиде в местната библиотека и да намери точно определена книга.Според разказа на Кийл , Джейн изпълнила инструкциите и след като открила книгата прочела стр.42.Гледайки страницата буквите започнали ту да се смаляват ту да се уголемяват.После се появило „посланието” информиращо я , че ще й бъдат дадени поредица от предсказания.

Прогнозите били доставяни от ухилен „хаваец” с дръпнати като на азиатец очи,носещ сив костюм и возещ се на задната седалка на чисто нов,лъскав кадилак.Представил се с името Апол.

Кийл , с когото Джейн се свързала бил информиран за всяко ново предсказание.Според Кийл много от предсказанията на Апол за катастрофиращи самолети се сбъднали точно като по график.Но Апол не сбъркал в прогнозите за това,че” Папата ще бъде прободен смъртоносно с нож по ужасен начин” и че „Антихриста ще се надигне от Израел”.

Когато Кийл подлага Джейн на хипноза тя си спомня за още доста предсказания ,които Апол бил направил , включително убийството на Робърт Ф.Кенеди и трагедията от 15 декември в Пойнт Плезънт.На тази дата в града се сринал 200 метровия мост Силвър Бридж , при което загинали 46 души.Не се знае дали тези неща наистина са се случили,но се получило страхотно четиво.(Голямо холивудско студио планира да направи сценарий по книгата).Грей Баркър е на сцената като хроникьор на събитията,но вероятно ги доукрасява и това кара нашата параноична антенка да настръхва.

В интервю на Джим Кийт , Кийл признава , че Баркър стои зад някои отвличанията в Пойнт Плезънт.”Той правеше по-голямата част от глупостите по телефона , като това лично съм проследил.”Кийт отбелязва :”Случайност ли е факта,че срещите с Mothman и всички други предизвикващи параноя събития са се случили в Западна Вирджиния-родния щат на Баркър?”

Напълно възможно е Баркър да е имал съмишленици,които му помагали в изготвянето и представянето на специалните ефекти в Пойнт Плезънт.