Пирамиди

Пирамидата (от гръцки: πυραμίς) е сграда или съоръжение, чиято форма наподобява геометричното тяло пирамида - горните повърхности са до известна степен подобни на триъгълници и се събират в една точка. Основите на пирамидите могат да бъдат триъгълни, четириъгълни или многоъгълни, като най-често срещана е квадратната основа с четири триъгълни горни стени.

Когато по-голямата част от масата е концентрирана близо до основите, формата на пирамидите се доближава до идеалната форма на еднаква якост, т.е. напреженията от тежестта на конструкцията биха се разпределили равномерно в целия обем на конструкцията. Този факт дава възможност на много древни цивилизации да изграждат устойчиви монументални паметници без добро познаване на механиката.

В продължение на хиляди години най-големите строителни конструкции в света са пирамиди – първо Червената пирамида, а след това Хеопсовата пирамида, и двете в Египет. Хеопсовата пирамида е и единственото от Седемте чудеса на света, оцеляло до наши дни, а остава все още и най-високата пирамида в света. Пирамидата с най-голям обем е Голямата пирамида в Чолула в Мексико.


Месопотамия
Предполага се, че първите подобни на пирамиди съоръжения, са строени в Месопотамия. Те се наричат зикурати и изглежда са боядисвани с ярки бои. Тъй като са строени от кирпич, както много месопотамски паметници, днес са запазени малко останки от зикурати.

Египет

Най-известните пирамиди в света са тези, строени в Древен Египет – огромни съоръжения от тухли и камък, някои от които са сред най-големите конструкции в света. Строителството на пирамиди в Египет достига своя апогей около 2575-2150 година пр.н.е. Към 2008 година в Египет са известни 138 пирамиди. Египтяните покриват стените на пирамидите с полиран бял варовик, съдържащ голямо количество морски вкаменелости,[4] но голяма част от това покритие е паднало или е използвано за строителството на нови сгради.

Хеопсовата пирамида е най-голямата в Египет и една от най-големите в света. Площта на основата ѝ е 52 600 m². До построяването на Кьолнската катедрала през 1311 година тя е най-високата конструкция в света. Хеопсовата пирамида е едно от Седемте чудеса на света и единственото от тях, оцеляло до наши дни.

Нубия

Въпреки че пирамидите обикновено се свързват с Египет, в Нубия, днес на територията на Судан, има 220 пирамиди, най-големият брой такива паметници в една държава.[5] Те са концентрирани в три археологически обекта и са строени за гробници на владетелите и владетелките на Напата и Мерое.[6] Макар и повлияни от египетските, нубийските пирамиди се отличават от тях. Те са значително по-малки и с по-стръмни стени. В Нубия пирамиди се строят до около 300 година от н.е.
 

Китай

В Китай има повече от 100 пирамиди. Всички китайски пирамиди служат за гробници. Първият император, който е погребан в пирамида е първия император от династията Чин.

Франция

През римския период са били построени много пирамиди във Франция, но единствената оцеляла до днес се намира във Фаликон във Френската Ривиера. Тя е построена над Пещерата на прилепите. Построена е от малки, неправилни по форма камъни, но е частично разрушена. Въпреки, че много от горната част на пирамидата липсва, долната ѝ част е много добре запазена.

Точният произход и цел на пирамидата е все още неизвестна, но се предполага че е била построена от римски легионери, изповядващи египетски религиозни култове.

Индия

В Индия има много пирамиди направени от гранит, направени по време на Империята Чола, много от които са още в религиозна употреба. Примери за такива храмове пирамиди са Храмът на Брихадишвара в Танджавур, Храмът в Гангаиконда Чолапурам и Храмът на Айраватешвара в Дарасурам. Но най-голямата такава пирамида е в Шрирангам, Тамил Наду.
 

Американски пирамиди

Всички такива народи са строили пирамидите си главно с религиозни цели.

Ацтеки


Ацтеките са народ с богата митология и културно наследство, доминирали централно Мексико по време на 14, 15 и 16 век. Столицата била Теночтитлан — днешния Мексико сити. Ацтекската архитектура много приличала на маянската. Едни от най-известните пирамиди, строени от ацтеките са: Великата Пирамида в Теночтитлан, висока 60 метра, пирамидите при Малиналко и тези при Темпло Майор.
Мая

Маите са започнали да строят церемониални сгради преди приблизително 3000 години. Много от тези пирамиди са свързани с определено майско божество. Маянските пирамиди имат много различни форми, в зависимост от периода им на строене и функцията им. Едни от най-известните пирамиди са: пирамидите при Алтун Ха, пирамидите при Каракол, Комалкалко, Копан, Чичен Ица – където е имало най-много пирамиди, Ел Мирадор, Ла Данта – което е и името на най-голямата маянска пирамида (храм), която е висока 79 метра и достига до 2 800 000 м3; също много известни са и пирамидите при Ел Тигре, Лос Монос, Паленке, Тикал и Уксмал. Най-големите пирамиди в Теночтитлан са пирамидите на слънцето и луната; Пирамидата на Слънцето е най-голямата пирамида в Америка след Великата Пирамида на Чоула. Пирамидата на Луната се намира на края на Улицата на Мъртвите.

Тарасканци

Известни са със строенето на пирамиди със Т-оформени стъпала. Най-известната пирамида, строено от тях е пирамидата при Цинцунтан.

Теочтитланци

Теочтитланците са цивилизация, съществувала от 300 пр.н.е. до 500 г. от н.е., обитавала голяма част от Мексико. Цивилизацията на Теочтитланците рухнала през 550 г. от н.е. Най-известните теочтитлански пирамиди са пирамидите при Теочтитлан, при Ксочикало и при Тула.

Наскоро беше открита пирамида при Пуебла, която се оказва най-голямата пирамида строена в света и разкопките по нея още не са завършили.

Северна Америка

Много общества в Северна Америка строили големи подобни на пирамиди сгради, които приличали на могили. Най-известната такава сграда е тази при Монкс Маунд в Каокия, чиято основа е по-голяма от тази на Великата Пирамида в Гиза. Въпреки че функцията на тези конструкции още не е известна, археолозите смятат, че са играли важна роля в религиозните обичаи на местните народи.

Рим

Към края на 1 век пр. н.е. е била построена Пирамидата на Цестий, която е висока 27 метра, която съществува и до днес край Порта Сан Паоло на хълма Авентин. Друга пирамида на име Мета Ромули е била построена в Агер Ватиканус, но била унищожена през 15 век.

Гърция

Намерени са основи на пирамиди, които най-вероятно са били използвани като храмове.

Средновековна Европа

Много пирамиди били използвани при християнската архитектура по време на феодалната ера. Такава сграда е например катедралата Сан Салвадор в Овиедо, Испания.

                                  Египетски пирамиди

Египетските пирамиди са древни архитектурни структури с форма на пирамида и разположени в Египет. Към 2008 са открити 138 египетски пирамиди. Повечето от тях са построени като гробници на фараоните и техните съпруги по време на Старото царство и Средното царство.

Най-ранните известни египетски пирамиди са открити в Сакара (Saqqara), северозападно от Мемфис. Най-стара от тях е пирамидата на Джосер (строена от 2630 до 2611 г. пр.н.е.) по време на Третата династия. Тази пирамида и околният комплекс са дело на архитекта Имхотеп и се считат общо взето за най-старите монументални структури от облицован камък.

Най-прочути са пирамидите от некропола в Гиза, в покрайнините на Кайро. Няколко от тях са сред най-големите сгради, строени някога. Най-голямата от тях е Хеопсовата пирамида в Гиза.
История

След 2600 г. пр.н.е. в Египет били построени много пирамиди. В строителството им участвали хиляди роби. Учените не са установили причината, поради която гробниците на фараоните имат пирамидална форма. Огромните им размери и съотношението между отделните елементи навеждат на мисълта, че те са били съобразявани с математическите и астрономическите познания на египтяните. Пирамидите били свидетелство за почитта към боговете, но същевременно чрез тях фараоните оставяли в историята траен знак за своето съществуване и могъщество.


Най-известни от „Египетските пирамиди“ са трите пирамиди на Хеопс, Хефрен и Микерин. Те не са разположени в права линия. Архитект и главен надзирател на строежа е Хемон, роднина на Хуфу. Пирамидите се намират на западния бряг на Нил, в Мемфиския некропол. Древните египтяни са вярвали, че това е земята на смъртта, защото на запад залязва Слънцето. Техните домове са се издигали на източния бряг на реката.

Най-голяма е пирамидата на Хеопс (с височина 147m. и дължина на всяка от четирите страни 230,4m.), която е почти изцяло запазена. Липсват ѝ мраморната облицовка и върхът. Варовикът на пирамидата е разграбен, за да се построи Кайро. Пирамидата на Хефрен е по-малка, а тази на Микерин Менкаур е съвсем скромна. От трите пирамиди само тази на Хефрен все още има частично запазена оригиналната си мраморна облицовка. Те са построени от големи каменни блокове, тежащи средно около 2 тона. Счита се, че е била построена за период от 20 години и строежът ѝ е завършен през 2580 г. пр.н.е.




                       Еволюция на египетските пирамиди

Алтернативно виждане за еволюцията на пирамидите, подкрепящо теорията, че те са построени доста по-рано, отколкото твърди официалната наука. Изследва се развитието на египетските пирамиди от различни периоди с техните характерни особености. Изглежда Пирамидите в Гиза са прототип за всички останали египетски пирамиди...

Според консервативните учени трите пирамиди са построени по време на Четвъртата династия от трима фараони - Хуфу (гр. - Хеопс), Хафра ( гр. - Хефрен) и Менкаура (гр. - Микерин). Нека проследим какво се е случило и в какъв ред.

Предполагаме, че първи построява своята пирамида Хуфу. Хафра, който последвал Хуфу на трона, би следвало да изгради пирамида, по-висока от тази на предшественика му. Да направи друго би да бъде по-низш, подчинен на владетеля преди него. Освен това никой владетел не би искал хората му да мислят, че техният фараон е по-слаб и има по-малка подкрепа от боговете от владетеля преди него.

Менкаура бил следващият владетел на египетският трон. Като последен от тримата той би трябвало да построи най-толямата от всички пирамиди поради същите причини, но вместо това той построил пирамида, висока само една трета от другите две.

Излиза, че пирамидите в Гиза са построено точно обратно на всички очаквания: първо Хуфу построява най-голямата, после Хефрен - малко по-малка и накрая Микерин, чиято пирамида е само една трета от височината на другите две. Това показва, че има нещо фундаментално, което е сгрешено в традиционната теория. Пълната противоположност на това, което се предполага, че е станало, с това, което очакваме да стане, ни навежда на една единствена мисъл - пирамидите са били построени преди възникването на египетската цивилизация.

Нека предположим, че пирамидите вече са съществували и тримата владетели просто са посочвали монументите, намиращи се на тяхна територия, за своя собственост, правели са ремонти по тях и са построили общо шестте по-малки пирамиди около трите големи, за тях и техните семейства. Точно тази история е описана в стелата на Хуфу. Какво би се случило по този сценарий?

Владетелите от предните династии почитали монументите като храмове на боговете и нямали силата и могъществото да обявят пирамидите за свои. Хуфу, първият от тримата могъщи владетели, е обявил най-голямата пирамида за своя. Хефре, неговият наследник, избрал следващата по големина, а за Менкаура, последният владетел, останала най-малката пирамида. Така тримата владетели се сдобиват с паметници, всеки по реда си.

Според консервативните учени египетските пирамиди представляват най-големите постижения в египетските строежи на пирамиди от третата до тринадесетата династия ( 2700 - 1800г). Обаче ако пирамидите са били построени преди 12.000 години, то те трябва да са служели като модел, който египтяните нееднократно се опитвали до копират. Ако приемем датирането на пирамидите от 10.000г пр. хр., много от загадките и несъответствията, обграждащи монументите, ще изчезнат.

Консервативните учени подкрепят тезата, че египетските пирамиди са се развивали по пътя на еволюцията. Всъщност, през първата и втората династии, фараоните са били погребвани в мастаби, правоъгълни структури с леко наклонени навътре стени, построени върху подземни камери. Това, което озадачава археолозите, е че всеки от първите владетели на Египет имал не по една, а по две мастаби, съответно по една в Абидос и Закара. Едната от тях служела като сенотаф (паметник, празна гробница на погребан другаде човек). Причината за тази ранна практика все още не е известна.

От древните източници знаем, че египтяните са знаели за съществуването на известния вход на Голямата пирамида. Те оставили свидетелства,под формата на сажди от факли и графити по стените, за това колко навътре са били проникнали - до слизащата шахта и подземната камера. Другите две пирамиди също имат проходи и празни камери дълбоко под основите си. Дали първите фараони, знаейки за тези подземни камери и проходи, не са имитирали в своите втори мастаби празните помещения, смятайки че те имат някакво специално значение? Дали не смятали, че правейки гробниците си подобни на храмовете на божествата, се приближават до тях по някакъв начин?

Фараонът Джосер от третата династия (около 2780 пр. хр.) започнал строеж на мастаба, както и своите предшественици, но решил да отиде по-надалече. Той построил още две по-малки мастби върху първата и като резултат се получила пирамида на шест стъпала. Развитието на тази интересна структура показва, че Джосер е искал да наподоби нещо определено. Пирамидата прилича на Шумерски зигурат или "свещенна планина", с изключение на това, че пирамидата на Джосер нямала светилище на върха и имала система от вътрешни тунели и камери. Единствените структри близки до тази пирамида са пирамидите в Гиза.

Забележителното е, че Джосер продължава да имитира пирамидите, като оставя гробницата си празна. В пирамидата всъщност е намерен крак от мумия, но начинът на увиване показва, че тя е от далеч по-късен период. Общо шестдесет мумии са намерени във и около пирамидата на Джосер, но всички са били поне от 1500г. по-късно от Третата династия.

Фараонът след Джосер, Секхемкет, също се опитал да построи пирамида, но изглежда, че тя никога не била завършена и днес е купчина развалини. Въпреки всичко, археолозите намират алабастров саркофаг в шахтите под земята. Той също бил празен.

Най-амбициозният градител на пирамиди от Третата династия бил Снофру. Той построил общо три монумента и има основания да смятаме, че той се е опитал да копира трите пирамиди от Гиза. Той бил доста близо до целта си, тъй като неговата пирамида съдържала 2/3 от камъните на Голямата пирамида и покривала 90 процента от площта на й. При строежа на пирамидата е допусната грешка. Първоначалният ъгъл се е оказал твърде голям и инженерите, опитвайни се да спасят проекта променили рязко ъгъла на пирамидата. Тази грешка се дължи вероятно на факта, че нямайки достъп до тавана на главната камера на Голямата пирамида (който е уникален, направен да издържа и разпределя масата на хилядите тонове камъни отгоре), инженерите на Снофру не са могли да направят неговата камера достатъчно издържлива. Друга разлика между пирамидите е, че каменоделската работа, извършена от Джосер е много груба, сравнена с тази, извършена на платото в Гиза.

Снофру е последният владетел от Третата династия, а първият фараон от Четвъртата династия е Хуфу. Излиза, че египетските архитекти и инженери изведнъж са преодоляли всички пречки и трудности при конструкцията на пирамиди и направили пирамидите в Гиза. Но монументите в Гиза все още се извисяват величествено, показвайки ясно, че нямат нищо общо с другите египетски пирамиди.

Първо, единствено пирамидите в Гиза имат шахти и камери толкова високо над земята. Всички останали имат подземни камери или камери, разположени съвсем близо до основите. Тези камери са копия на най-долнат камера, открита от египтяните. Другите пирамиди нямат камери високо над земята, защото не са знаели за съществуването на такива в пирамидите от Гиза.

Второ, единствено трите пирамиди от Гиза са ориентирани точно по посоките на света, което показва високо развита наука (само компас не би свършил работа, тъй като има разлика между магнитния и географския северен полюс).

Трето, само пирамидите в Гиза са построени с такава точност, комбинирана с употребата на огромни каменни блокове, което позволява достигането на този гигантски размер. Във втората и третата пирамида блоковете са по-малки и не толкова точно поставени, но въпреки това те се разлечават достатъчно от останалите египетски пирамиди, за да поставим в категорията на Голямата пирамида.

Четвърто, монументите от Гиза са построени по съвсем различен дизайн от другите пирамиди. Уилиам Фикс в своята "Одисеята на пирамидите" пише: "Тъй като другите пирамиди са изградени от много по-малки блокове, те са построени като редици от блокове с множество втрешни опорни стени, които дават сцепление между камъните и пряват конструкцията стабилна. Пирамидите от Гиза нямат вътрешни стени. Самите размери на блоковете дават необходимата стабилност. Тези характеристики разкриват отлично майсторство и загатват за по-висока техническа култура от приложената при строежите на другите египетски пирамиди.

На пето място, за разлика от всички други пирамиди построени преди и след предполагаемата дата 2700г, никоя от пирамидите в Гиза не съдържа религиозни знаци или картини в камерите си ( вече обяснихме защо надписите в Голямата пирамида са фалшификати).

Според консервативните учени пирамидите в Гиза са построени като гробници за тримата фараони от Четвърта династия. Въпреки това не са открити никакви тела или останки от мумии в пирамидите. Камепата на фараона в Голямата пирамида е открита напълно празна, с изключение на една каменна кутия, която също била празна. В камерата на Белцони, под втората пирамида, също била открита празна каменна кутия. През 1878 е открит саркофаг с мумия в третата пирамида. Въпреки че саркофагът и мумията потънали при пътуването си по море към Британския музей, ние имаме парчета от нея, които обаче, датирани с радиовъглероден анализ, се оказват от 500 до 0 г. пр. хр.

Става все по-ясно, че тримат фараони, за които се смята, че са построили пирамидите, просто са ги обявили за своя собственост, отказвайки се от опитите да копират структурите, както фараоните преди тях. Има няколко по-малки пирамиди около големите три, които вероятно са построени от фараоните, но днес те са само руини заради некачествената им конструкция. Според древните стели и легенди фараоните само са извършили поправителни работи по пирамидите, но не са имали нищо общо с тяхното построяване.

Менкаура (Микерин), е последният владетел от Четвъртата династия. Според историците, с началото на Петата династия, египтяните се върнали към своите стари груби, неточни и неефективни методи и дизайн, които се виждат и в пирамидите преди Четвъртата династия. Първият фараон от Петата династия, Шепескаф, не построил нищо повече от мастаба за своя гробница. Владетелят след него, Узеркаф, построил своята пирамида толкова некачствено, че днес тя представлява само купчина камъни и развалини. Следващите трима фараони също направили опит да си построят три пирамиди в Абу Сир, отново копирайки Гиза, но просто нямало как да достигнат големината на трите пирамиди в Гиза и днес техните пирамиди също са купчини развалини. Същото се повтаря и през Шестата и Тринадесетата династия, след което строежите на пирамиди спират. Общо 23 по-големи пирамиди били издигнати след Четвъртата династия, но всяка от тях е построена необмислено, с малко грижа за точността и използвайки много по-малки блокове, които не били повече от грубо оформени квадратни камъни. С право можем да попитаме: ако трите пирамиди в Гиза са построени през Четвъртата династия, какво е станало след това с напредналите знания и умения на египтяните, защо те не са използвали при нито една от по-късните се пирамиди?

Улиам Фикс заключва: "Многото основни разлики между трите пирамиди в Гиза и останалите египетски паметници показват, че те не пасват на предлаганата хронология за династически Египет.Но ако те не са от династически Египет , тогава единствената възможна посока, в която може да преместим времето на построяването им е назад, в миналото."

В действителност пирамидите в Гиза не са част от еволюционното развитие на египетските пирамиди. Те са съществували от самото начало, мотивацията и влиянието им подбуждат строежа на пирамиди по поречието на Нил през династически Египет.

Серия от любопитни факти и съвпадения за пирамидите
 

Прочетете, някои от тях са изумителни - сриването на пирамидите, разстоянието от земята до луната...

"Сриването" на пирамидите
Пирамидата на Микерин може да изглежда най-невзрачна, но в един момент от своята история достойно е защитила пирамидната чест. През 1215 г. всемогъщият халиф Малек ал Азиз Отман стигнал до Гиза и издал ексцентричната заповед всички пирамиди да бъдат изравнени със земята. Огромна работна сила под командването на самия халиф се нахвърлила срещу най-малката - пирамидата на Микерин. Няколко месеца продължила неравната битка на работници и войници срещу тежките каменни блокове. Усилията им се провалили, защото не успели дори видимо да наранят повърхността й. Халифът бил принуден да се откаже от безумната си заповед.

Входът на Голямата пирамида

Входът на Голямата пирамида е бил обзаведен с масивна "въртяща" се каменна врата. Изглежда, че този вид "врати", предназначени за каменна маскировка на вход, са били нещо като семеен монопол, защото се срещат само в още две пирамиди: на Снефру и Хуни, съответно бащата и дядото на Хуфу. Подвижната "врата" представлява масивен блок от двайсетина тона, който бил толкова добре балансиран, че можел да се отвори с минимална сила. Но само отвътре. Отвън дори не се забелязвал. Затворен, той пасвал идеално с другите блокове и било невъзможно да се заподозре, че там има вход.

Каменните блокове и цимента

Каменните блокове, използвани за строежа на пирамидите, ще стигнат и ще останат за 30 небостъргачи като Емпайър стейт билдинг в Ню Йорк, за толкова катедрали и черкви, колкото са построени в Англия от началото на новата ера, за стена, която да се проточи от единия край на САЩ до другия и обратно. Пирамидата била покрита с грамадни бели облицовъчни блокове от варовик, при това така идеално паснати, че било невъзможно да се вкара игла между тях. Слепването е осъществено с някакъв мистериозен цимент. Съставът му е известен, но въпреки модерните технологии не се получава същият продукт. За разлика от обикновения мрамор, който се износва, полираният варовик и този дяволски цимент с времето стават все по-твърди и по-здрави.

 Саркофагът

Саркофагът е една от по-големите мистерии на пирамидата. Изработен е от цял гранитен блок, но не е докаран от Асуан както другите и според специалисти няма нито африкански, нито европейски произход. Някои допускат, че е от американския континент, други го свързват с Атлантида. Пак специалисти казват, че изрязването на блока е възможно с 3-метров стоманен трион със сапфирени зъби. Анализ с микроскоп показал, че в гранита е дълбано с бургия, притежаваща диамантено острие и пробивна сила от два тона. Малко неудобно се получава, като знаем, че египтяните не са познавали желязото, а за бургии да не говорим. Във всеки случай египтолози и археолози са категорични: в този саркофаг е бил погребан Хуфу и точка. Традиционните учени досега не са успели да обяснят защо саркофагът изглежда така нефараонски, защо по него няма обичайните украси и йероглифни надписи. Човек ще си помисли, че фараонът се е мушнал в саркофага някак инкогнито. Наистина той се славел с много лошо име приживе, бил жесток и тираничен, но пък е написал една много мъдра книга, която се оказва изчезнала. Факт е обаче, че въпреки лошата му репутация Хуфу е бил третиран като божество и от последвалите го фараони и жреци. Но защо хем са го обожавали, хем са го натикали в такъв странен саркофаг? И къде му е капакът? Или е бил без капак? Не вярвам жреци и близки да направят такъв пропуск. Някои египтолози обясняват всичко с проклетите крадци. Но как се измъква погребална плоча, по-голяма от тунела, през който се влиза в камерата? И саркофагът е по-голям с цели 2,5 см от същия тунел. Явно саркофагът и капакът му са били инсталирани в камерата по време на строителството на самата пирамида, и то дълги години преди завършването й. А това вероятно означава и преди смъртта на фараона.

Египетските династии

Съществува любопитен факт: пред широката публика египтолози и археолози демонстрират пълно единодушие по отношение на династиите на египетските фараони. В същото време помежду си спорят почти за всеки детайл. Обикновено всички се позовават на жреца Мането (или Манетон), живял през III в. пр. н. е. при царуването на Птолемей II. Жрецът Мането е оставил един доста дълъг списък на египетските династии, но египтолозите признават само фараоните, които започват с Менес. А преди него? Манетовият списък съдържа и други периоди: 350 години на хаос преди Менес, предшестван от 3650 години царстване на династия от 30 полубогове, а преди тях две династии на богове, които династвали 13 870 години. Ако съберем годините на всички тези периоди, ще трябва да се върнем доста назад във времето - преди потопа и преди много други неща.


Височината на Голямата пирамида (146.59м) е почти равна на 1/1 милиард. от разстоянито от Земята да Слънцето (147 милиарда м.)

Бактериите, открити в камерата на фараона в Голямата пирамида, са били абсолютно непознати на Земята преди отварянето на камерата!


                         Кога са построени Пирамидите?

Древните легенди и най-новите научни изследвания започват да се допълват като стигат до един и същ извод: пирамидите не са построени от египтяните и датират от доста време преди развитието на египетската цивилизация...


Древни исторически източници

Никой от древните исторически източници (освен Херодот, "бащата на лъжите"), не споменава пирамидите като построени от египтяните. В никой египетски текст, а ние знаем, че египтяните са правели много подробни отчети и статистики, няма информация за построяването на такива величествени, грандиозни паметници - пирамидите в Гиза ( трите големи пирамиди ). Фараонът, построил подобни монументи, не би пропуснал да увековечи името си в самия монумент или около него. Както вече разбрахме, надписите в една от камерите на Голямата пирамида са фалшификати, а в другите пирамиди не са открити никакви надписи. На единствената стела, която свързва Хуфу с монументите, е ясно упоменато, че той само е извършил някои поправителни работи.

За сметка на това, почти всички източници посочват, че пирамидите са творение от "Епохата на Боговете", която е свършила хиляди години преди египтяните. Отново и отново, от римския Марцелинос до коптския Ал Масуди арабския Ибн Абд Алоким, древните легенди двърдят, че боговете построили пирамидите, за да запазят знанията на тяхната невероятна цивилизация от очакващия ги потоп, който довел до края на "Ерата на Боговете". В различни хронологии на легендарните владетели се твърди, че "Ерата на боговете е свършила най-късно през 10.000г пр. хр. Това е и времето, в което според Платон е станало разрушаването на Атлантида. Това е датата, когато според най-новите научни изследвания е имало огромни климатични, геологични и геомагнетични сътресения, съпроводени от големи масови измирания на биологични видове по цялата планета, с които се поставя границата между Ледниковата епоха и днешната ера.
Наводнения, ледници...

Геолозите, изследващи фосили от Египет, съобщават, че комбинираният ефект от топенето на ледниците и рязкото увеличаване на притока на Нил, предизвикали уголемяване на речното корито, като водата предизвикала ерозия на километри от сегашното корито на реката. В същото време Средиземно море също повишило нивата си поради топенето на северните ледници и цялостното повишаване на морското равнище. В резултат водите на Средиземно море наводнили за кратък период делтата на Нил. Това, според геолозите, са последните големи наводнения в историята на египетските фосили преди ректа да се установи на сегашното си ниво с относително малки наводнения. След като знаем тези факти се поражда въпросът - как да обясним съществуването на 14-футов (14фута = 4.34м) слой от седиментен нанос около основата на пирамидата, който съдържа много мидени черупки, както и фосилът на морска крава, всичките датирани с радиовъглероден анализ на 11.600г преди сегашно време с плюс-минус 300г.

Легендите и записките твърдят, че преди арабите да преместят външното покритие на пирамидите, на височина около половината пирамида, около 240 фута (74м), се забелязвали следи от вода. До това ниво (около 174м. над сегашното равнище) Нил не е достигала при никое наводнение след края на Ледниковата епоха. Средновековния арабски историк Ал Бируни отбелязва във своя трактат "Хронологията на Древните Народи" следното: "Следите от водата от потопа и ефекта на вълните върху стените все още се виждат върху пирамидите на височината на средата на Голямата пирамида, над която водата не се е качвала." Освен това, наблюденията, направени при отварянето на пирамидата за първи път, съобщават за намерени дебели около инч наслоявания от сол във вътрешността. Повечето от тази сол е естествено се по стените на шахтите, но химическите анализи показват още, че част от солта има минерално съдържание като морската сол. Фактите сочат, че при наводнението през 10.000г пр. хр. входовете са протекли и шахтите са се наводнили. После водата се изпарила, оставяйки солта по стените на шахтите. Солните наноси, съдържащи морска сол не стигат по-високо от средата на пирамидата.

Наводненията от преди 12.000 години са последните от такъв мащаб, че в резултат водата да достигне пирамидите, а пирамидте имат знаци, показващи, че водата се покачвала до средата на Голямата пирамида. Изводът е, че пирамидите са съществували преди тези събития, т. е. преди 10.000г пр. хр.

Прeз 1983-48, историкът Робърт Венке от Вашингтонския университет и президент на Американския изследователски център в Египет, получава разрешение да събере проби от няколко древни паметници, включитлно пирамидите и Сфинкса. Пробите съдържали частици от древни растения, насекоми, полен и други органични материали, които могат да бъдат подлагани на радиовъглероден анализ. Използвайки две различни лаборатории за радиовъглеродно датиране - американският Институт за изучаване на човека към Южния Методически университет и Физичният институт в Цюрих. Пробите предизвикали голямо объркване. Тези от голямата пирамида, направени в едната лаборатория, се различавали с няколко хиляди години от тези на втората лаборатория! Резултатът в Далас бил 3809г. пр. Хр., а датировката според Цюрих е 2869г. пр. Хр.След като били направени някои "корекции", било обявено, че пробите са датирани от 3100 до 2850г., което все пак е 400 години преди 2700г. пр. хр. Още по големи аномалии възникнали при датирането. Възрастта на пробите, взети от върха, била с хиляда години по-голяма!

Радиовъглеродният метод не може да се приеме като достоверен в случая, тъй като пробите са вземани от повърхности, изложени на външни влияния. Ако изобщо може да се приемат тези години, то те показват, че ремонтите са извършени дори по-рано, отколкото се приема от повечето учени.


                 Шахтите на Голямата пирамида в Гиза

Алтернативна теория за функцията на шахтите, разположени в сърцето на Голямата пирамида в Гиза. Единствено в тази пирамида шахтите стигат толкова високо...

Една от особеностите на Голямата пирамида е, че тя има шахти значително по-високо в тялото си, отколкото всички останали египетски пирамиди (фиг 3 отдолу). Шахтите, започващи от камерата на фараона били открити през 1610г, а тези от камерата на царицата - през 1872г.

Повечето учени смятат, че шахтите са били използвани за вентилация или са имали някакво религиозно значение. Вторите предполагат, че те са посочвали пътя на душата на фараона към звездите.

Има много причини обаче тези теории да бъдат отхвърлени.

Прокарването на шахтите през много редове блокове е била сложна инженерна задача. Ако са имали нужда от вентилация е можело просто да направят хоризонтални тунели, много по-лесно построими. Но защо изобщо ще има нужда от вентилация в камерата на фараона? Никоя друга пирамида не съдържа подобни шахти; дори работниците в изсечени в скали гробници са разчитали на въздуха, влизащ през входа. В действителност, работниците, строящи камерата, са се радвали на изобилие от въздух. По времето, когато те са вършели своята работа просто все още не е бил поставен таванът!

Когато през 1964г Александър Бъдуей и Вирджиния Тримбъл определят, че шахтите са насочени към звезди от съзвездието Орион, функцията на тунелите в Голямата пирамида изглежда ясна. Но душата на фараона не се нуждае от физически път към небето.

А ако египтяните са смятали, че е толкова важно да покажат пътя на душата на фараона, защо не са направили шахти в никоя от другите пирамиди в цял Египет?

Интерес буди намереният в голямата галерия радиоктивен пясък. Според учените той е причината за отклоненията в радиовъглеродното датиране, според което горната част но пирамидата е с около 1000 години по-нова от долната. Въпросът какво търси радиоактивния пясък в пирамидата остава без отговор.

Фактът, че Голямата пирамида е единствената с подобни шахти в Египет е проблематичен. Ако шахтите са били толкова важни за вентилация или като пътеки за душата на фараона, защо са "изпуснати" при други подобни строежи? Повече от ясно е, че строителите на пирамидата са положили доста труд за да направят тези шахти, но причината, поради която са го направили засега е загадка.


   

Защо Дейвид Айк не може да бъде "отстранен" ?

Причини да съществувате в човешко тяло на Земята

Земята не е единственото място във вселената, където има време-пространствена система на реалност, нито пък е единствената с такова ниво на вибрации, но животът тук (поради неговото естество и екстремните дуалности и полярности, които са замесени) представлява уникално предизвикателство за всяко същество, избрало подобна дестинация.

Въпросът „защо съм тук?“ се явява може би НАЙ-ГОЛЕМИЯ въпрос в живота на много хора и сам по себе си е доста сложен. Затова още в началото ще бъдат изброени някои конкретни причини:

1. Просто любопитство. Тези, които никога не са били въвлечени в изискващо съществуване, в което да управляват физическото си въплъщение го намират за предизвикателство.

2. Това е възможност да се експериментира в рамките на определен момент от историята на планетата.

3. Ограниченията, които са наложени спомагат да се концентрирате върху специфични аспекти на енергията, които са налични само при въплъщение (инкарнация).

4. Това означава интензивен процес на обучение, при който имаме форсиране на смесица от полярности, които доставят възможност за разбиране на замесените страни.

5. Това е възможност да се осъзнае и разбере едно въплъщение различно от това, с което сте свикнали.

6. Затвор.

За да разберете каква „напаст“ е да влезете в тяло в сравнение с това да сте без такова (като есенция) трябва да разберете, че когато нямате тяло, можете да отидете навсякъде, където пожелаете във вселената просто чрез мисъл и емоция. За да попаднете в ситуация като тази (да сте с физическо тяло) трябва да се съгласите, че линейното време „съществува“ (времето е сферично по природа при други нива), за да се сдобиете с първично „човешко“ съзнание. Вие трябва да възприемете, че съзнанието, което се изразява чрез „човешката“ психология и генетика е драстично ограничено. Също трябва да възприемете факта, че за да го направите, трябва да потиснете паметта си преди да се решите на стъпката и да забравите мисловните си процеси преди нея и на всички спомени от други изживявания, както физически, така и нефизически, така че да не пречат на житейския ви път в това Въплъщение. Спомените стоят на ниво есенция заедно с вас, но не са достъпни при нормални обстоятелства. Тези спомени, които стоят при „есенцията“ могат обаче и да са значителна част от задвижващата ви сила в този живот в зависимост от това какво сте дошли да постигнете.

След това се изисква да изберете подходяща времева точка за раждане, със съответните генетични, природни, социални, политически и икономически модели, които предварително сте калкулирали, че ще спомогнат да реализирате целите си (от вашата гледна точка, в която се намирате преди въплъщението всичко това се вижда много ясно въпреки наличието на много променливи, които могат да спънат оригиналната цел; понякога може да се наложи да предприемете действия, които да ви върнат обратно на първоначално зададения курс). Тъй като има много същества, които търсят изживявания свързани с инкарниране (както и много, които пък искат да ги избегнат на всяка цена), много често набелязаната входна точка към физическия живот бива изпусната. Все едно да скочите с бънджи, но без въже.

Бам! Излизате от тръбата и сте на светло. Вече не сте в ЕСТЕСТВЕНОТО си състояние и неочаквано откривате, че физическото тяло има драстични ограничения. Известно време прекарвате като си играете с играчки и други странни израстъци, над които се опитвате да придобиете контрол преди те да вземат контрол над вас (това се случва по-късно когато „телесното съзнание“ се налага максимално в обществото). Във вашето естествено състояние енергията просто се е вливала във вас, а сега имате това непреодолимо желание да консумирате хранителни вещества за тялото. И всичко това сред една какофония от сензорно претоварване, генетично програмирани нагони (а по-късно и бушуващи хормони) генетично (а по-късно и културно) програмирани модели на отговор, които се превръщат в навици и генетични спомени от всички, които са имали нещо общо с ДНК-моделите, от които се състои тялото ви, болка и удоволствие, сексуална стимулация и пораждани от тялото емоционални комплекси. Какво бънжди само!

Тъй като очевидно сте заседнали в тялото ставате субект на различни механизми за учене. Първичното заучаване се постига когато се фокусирате над нещо. Това върху, което не сте фокусиран докато сте фокусиран над нещо друго, е пътят за втория начин на учене. Третата форма на входяща информация се случва, когато вашето тяло спи и се озовавате в кратка нефункционална празнота. Вероятно през една значителна част от живота ви вашето внимание е мотивирано от цикъла удоволствие/болка. След това отивате на „училище“.

Училището е процес на не-образователно програмиране наблягащо на нискоразредни повтарящи се изживявания и физически стимули, които водят до неестествена ситуация центрирана около познание, манипулация и контрол над физическата материя и нискоразредни енергийни системи, които налагат „imprint-и“ на оцеляване и социална его-ориентация, както и модели на ВЯРВАНЕ, които не са базирани на действителен опит, което води до вторичен психологически нагон в обществото да търси „къде е истината“. Училищният процес също така елиминира всякакви останали следи от контакт с паметта на есенцията и знанието за вашият истински произход и идентичност. След това се интегрирате в „обществото“.

Обществото е мястото, където личността е моделирана да се идентифицира с тялото и след това с егото и да натрупа емоционални привързаности, които могат да бъдат изразени само във време-пространствена реалност. По този начин се формира натрапчива нужда да се завърнете (след физическата си смърт) във време-пространствения континиум (което става първо чрез засядане в долните нива на астралните пръстени) само за да си задоволите нуждата („да си върнете дълговете“, „да си довършите къщата“ и т.н). „Човешкото“ съществуване може да бъде пристрастяващо. Вашият оригинален генетичен стремеж за оцеляване бива изменен чрез културно програмиране, което води до изкривени модели, които са фокусирани върху защита на тялото (къде ми е оръжието?), поддръжка на тялото (какъв е този нов парфюм?) сексуалност и размножаване и нуждата да „защитите това което притежавате“ за да подпомогнете тялото. Сексът като креативен акт е изменен до степен при която се получават ирационални и рестриктивни „привързаности“ и „обвързвания“ базирани на културни идеали, които са в действителност непостижими. Но... не са ви казали това.

Фокусът над всичко това е допълнително подсилен (особено ако тялото ви има различен цвят от този на останалите около вас) от културния внос на опиатна дрога, алкохол и други субстанции, които да държат осъзнатостта ви притъпена към долните три структурни зони на мозъка както и финансово да поддържате културни и икономически структури базирани на его, идоли, сигурност, усещане и власт. Никоя от тях няма нищо общо с това КОЙ в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ сте и ЗАЩО сте тук... което води до търсения за „смисъла на живота“. Креативната енергия идваща от есенцията и която се манифестира чрез емоциите е допълнително културно изкривена до степен в която ИЗТОЧНИКЪТ е забравен (има ли БОГ?), подтиснат или отхвърлен, което води до хаотична смесица от погрешно насочена енергия, която трансформира „човека“ в сложна единица базираща преценката си на базата на реакции вместо да бъде творчески насочена. Този фокус промотира психологически проекции и копия като истинска репрезентация на „реалността“. Сигурни ли сте че искате да дойдете на Земята?

Как да не бъдете прихванати от пръстените при излизане

Как може да се отървете от това да не бъдете хванати от пръстените, когато напуснете тялото си? Трябва да осъзнаете, че вие не сте вашето тяло и че емоционалните привързаности се отнасят САМО до време-пространствената реалност. Запазете любовта и се освободете от сексуалните привързаности. Не се закрепостявайте с продължителна емоция към никакви ваши физически действия или действия на други същества и направете усилие да приведете себе си към ВЕЧНОТО СЕГА. Физическите обекти съществуват в рамките на времето и пространството, за да се ИЗПОЛЗВАТ, а не притежават. В действителност ние не притежаваме нищо нито пък никой – дори тялото, което ползваме е назаем. Складирайте паметта, изживяванията и мъдростта и оставете емоциите свързани с тези изживявания зад вас. Вие сте отговорни за резултатите от вашите действия в рамките на време-пространството. Наслаждавайте се на космическия хумор в живота си. Идентифицирайте емоционалните енергийни окови в базираните на удоволствие/болка-шаблони на паметта и се стремете да ги отстранявате. Максимизирайте периодите си на сън и третия начин за учене, за да си дадете почивка от мисловните шаблони на лявото полукълбо и „физическата“ входяща информация. Свободната Воля като активна операционна концепция в човешкото време-пространствено съществуване е доста ограничена поради различни влияния и лесно може да бъде манипулирана докато не се свържете с есенцията, КОЯТО В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ СТЕ и която не е свързана с време-пространствените събития. Зрелостта се равнява на това колко от илюзиите сте успели да осъзнаете и отстраните целенасочено... произвеждайки мъдрост. Ако не можете да овладеете изживяването ще го повторите, или негови вариации докато успеете.

Из Матрицата IV

Компилация и превод: Alien

Линк към оригиналната статия: http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/381-2011-12-09-14-54-42.html

Източник: http://www.parallelreality-bg.com/

Цитати от книгата "Телевизионна Мрежа" (написана по филма "Network" - 1976г.)

"....Хауърд Бийл:Не е нужно да ви казвам, че състояноето на нещата е плачевно.На всеки ми е известно, че работите вървят на зле. Депресия. Хората са безработни или се страхуват, че ще загубят работата си. Доларът не струва нищо; банки фалират;продавачите държат зареден пистолет под тезгяха; по улиците вилнеят банди и нийде никой не може да се намери, който да каже какво да се стори. Не се вижда краят. Знаем, че въздухът, който дишаме е отровен;знаем, че храната, която купуваме е негодна за ядене, а седим и си гледаме телевизия и слушаме някой репортер да ни съобщава, че днес е имало петнадесет убийства и шестдесет и три жестоки престъпления, сякаш точно така трябва да бъде. Всички знаем, че положението е катастрофално. Даже по-лошо от катастрофално. Всички са побъркани. Като че ли всяко живо същество е полудяло. Ние вече не излизаме. Седим си вкъщи и постепенно светът, в който живеем, се смалява и едничкото, за което молим, е да ни оставят на мира поне в домовете ни. Дайте си ми моя телевизор, тостера, сешоара и мйте си ми радиалки и аз няма да надигам глас; само ме оставете на мира! Само че аз няма да ви оставя на мира. Искам да се разгневите. Не ви карам да вдигате бунт. Не искам да протестирате. Не искам да пишете до избрания от вас президент. Защото не бих могъл да ви посъветвам какво да пишете. Нямам представа какво да правим с депресията и с инфлацията, с военния бюджет, с нарастващата престъпност по улиците. Единственото, което знам, е , че най-напред трябва да се разгневите. Вие трябва да кажете: "По дяволите, аз съм човешко същество! Животът ми има стойност!" Искам да станете от местата си и да отидете до прозореца. Още сега! Искам да отидете до прозореца, да го отворите, да подадете глава навън и да изкрещите. Искам да крещите: "Вбесен съм и повече няма да търпя!"
....Бийл: Станете от местата си. приближете се до прозореца. Отворете го. Подайте глава навън и крещете. Не спирайте да крещите.
.....Бийл: Първо трябва да се разгневите. и когато сте натрупали достатъчно ярост....
.....Бийл: Нещата трябва да се променят. Докато не се разгневите, промяна няма да настъпи. Вие трябва да се разгневите! Приближете се до прозореца....
.....Бийл:...подайте глава и изкрещете. Искам да крещите: Вбесен съм и вече няма да търпя!"


"....Бийл: Едуард Джордж Ръди почина днес! Едуард Джордж Ръди беше председател на управителния съвет на Юнайтед Броудкастинг Систъмс - компанията, чието притежание е тази телевизионна мрежа. Той почина в единадесет часа тази сутрин от сърдечен удар. Ах, горко ни! Ние сме в беда! Почина един богат дребен човечец с побеляла коса - че какво общо има това с цената на ориза, а? Защо горко ни? Защото вие и още шестдесет и два милиона американци ме гледате сега - ето защо! Защото по-малко от три процента от вас четат книги! Защото по-малко от петнадесет процента от вас четат вестници! Защото единствената истина, която познавате, идва от този екран! Защото има едно цяло поколение, Което не знае нищо друго, освен този екран! Екранът е евангелието им! екранът е последното откровение! Екранът може да издигне и да смаже президенти, папим и мимнистър-председатели! Този екран е най-страховитата проклета сила в целия безбожен свят! И горко ни, ако някога попадне в нечии безбожни ръце! Ето защо горко ни, че Едуард Джордж Ръди си отиде. Тази компания сега е в ръцете на Американската комуникационна корпорация. Имаме си нов председател на управителния съвет - един човек на име Франк Хакет, който сега седи в кабинета на мистър Ръди, на двадесетия етаж. А когато една от най-мощните корпорации в света контролира най-внушителната пропагандна сила в същия този безбожен свят, кой знае какви лайна ще ни пробутат вместо истина! Ето защо - чуйте ме! Телевизията не е истината! Телевизията е дяволски парк за забавления - това е телевизията! Телевизията е цирк, карнавал пътуваща трупа акробати, певци и танцьори, фокусници изроди, укротители на лъвове и футболисти. Ние убиваме скуката! Ако търсиш истината - обърни се към бога, към своя гуру, към себе си, защото това е единственото място, където можеш да откриеш правдивата истина! Човече, от нас никога не ще получиш истина. Ние казваме това, което искаш да чуеш. Ние страхотно лъжем! Ще ти кажем че Коджак винаги хваща убиеца, че никой в къщата на Арчи Банкър не се разболява от рак. и без значение пред какви трудности е изправен героят - не се притеснявай - погледни си часовника - в края на серията той ще спечели. Ще чуеш това, което искаш, ако ще и да е пълни фъшкии. Защото ние търгуваме с
илюзии! Нищо от видяното не е истина! Но вие, хора - всички вие ден след ден, нощ след нощ, от всяка възраст, раса, с всевъзможни убеждения - вие седите там и гледате! Ние сме целият ви кръгозор! И вие започвате да на илюзиите, които ви предлагаме. Започвате да си мислите, че телевизията - това е действителността, а илюзията - вашият живот. Действате така, както ви наредят на екрана. Вие се обличате, както ви показва екранът, вие се храните с каквото видите на екрана, вие отглеждате децата си, както ви съветва екранът. Маниаци, та това е масова психоза! В името на бога, вие сте истината! Ние сме
илюзията! Затова изключете проклетия апарат! Изключете го още сега! Изключете го и не го пускайте! Веднага, още сега, по средата на това изречение!"


"......Бийл: Аз, разбира се говоря за дехуманизацията. Това е лоша дума - дехуманизация; също като империализъм, военно-индустриален комплекс, големия бизнес. Ние трябва
да се противопоставим на дехуманизацията. Бог мие свидетел - от осем месеца аз появявам пред вас и от осем месеца крещя това: Ние трябва да се борим с дехуманизацията на духа. Аз постоянно ви повтарям хубави думи, като справедливост и братство, човешка гордост, състрадание, благоприличие и обикновено човешко съчувствие. В същност всички ние знаем, че това са глупости. Мисълта ми е - огледайте се наоколо. Дойде верме да се запитаме - наистина ли дехуманизацията е толкова лоша дума? Защото добра или лоша тя е налице. Ние неумолимо се движим към още по-пълна дехуманизация, създаден от сили на притегляне, много по мощни от колкото може да ни го побере мозъкът. И не само ние се движим, а и целият свят.
Ние просто сме най-напредналата нация и пристигаме първи. Останалата част от странните на света едва се сдържат, за да не ни последват. Целият свят се превръща в хуманоиди - същества, които приличат на хора но не са. Ние се превръщаме в масово произведени, програмирани, свързани с проводници, безчувствени неща, способни само да произвеждат и да консумират други масово произведени неща, всички те ненужни и безполезни като нас. Това, в общи линии, е космичното състояние на нещата.
Схванете ли това, разберете ли пълната безмисленост и безцелност на човешкото съществуване, тогава Вселената става подредена и разбираема. Ние вече не сме индустриализирано общество, ние дори не сме постиндустриално или технократско общество. Ние сме сега корпоративно общество, корпоративен свят, корпоративна Вселена. Този свят е една безбрежна космология от малки корпорации, които обикалят в орбита около по-големи корпорации, които, от своя страна, се въртят около гигантските корпорации и тази безкрайна вечна космология е проектирана специално за производство и консумация на безполезни неща."

Черни Дупки

Черните дупки

...ядрената сила, която поддържа неутрониума може да окаже съпротива на достатъчно голям гравитационен натиск, който може да накара да колапсират обикновените атоми и даже електронния флуид. Затова неутрониумът издържа теглото на маси над границата на Чандрасекар. Но ядрената сила все пак не е безкрайно голяма. Дори и неутрониумът не може да издържи теглото на една безкрайно нарастваща маса... Какво става тогава?... През 1959г., когато Опънхаймър разработвал теорията на неутронните звезди, той отчел тази възможност. Опънхаймър считал, че ако колапсиращата звезда е достатъчно масивна, тя може да се свие с такава сила, че дори неутроните ще потънат надолу под действието на падащото вещество – дори ядрените сили няма да издържат и ще се подчинят на гравитацията.

Критичната повратна точка се явява при маса 3,2 пъти по-голяма от слънчевата... Ако колапсиращата маса надвишава 3,2 пъти слънчевата, то тя не може да спре колапса си нито до стадий на образуване на бяло джудже, нито до стадий на образуване на неутронна звезда – тя трябва да продължи да се свива по-нататък. Нещо повече, всяка звезда от главната последователност с маса над 20 слънчеви маси не може да се освободи от достатъчно маса дори и чрез взрив на свръхнова и не достига стадия на бяло джудже или неутронна звезда. Тя трябва да продължи да се свива до точка. Следователно всяка звезда от спектрален клас О с изчерпването на ядреното й гориво, окончателната победа на гравитацията е сигурна... Какво ще стане, когато гравитацията победи окончателно и дори неутрониумът се предаде? Какво ще стане при по-нататъшното свиване на неутронната звезда?... Повърхностната гравитация на неутронната звезда постепенно нараства, същото става и със скоростта на избягване... Ако веществото на неутронната звезда продължи да се свива, а повърхностната гравитация става по-голяма, то неизбежно ще се стигне до състояние, при което скоростта на избягване ще стане равна на скоростта на светлината. Радиусът на свиващото се тяло, при което това се случва се нарича радиус на Шварцшилд, а нулевата точка в центъра се нарича сингулярност на Шварцшилд. Върху един такъв свръхколапсирал обект могат да падат най-различни неща, но те не могат да бъдат изхвърлени обратно от него... Свръхколапсиралият обект действа не просто като дупка, а като черна дупка, тъй като той не може да излъчва нито светлина, нито каквото и да е друго излъчване. (Забележка: Доколкото си спомням, по-късно беше доказано, че черните дупки излъчват рентгенови лъчи; Eon). Това е причината описаният обект да се нарича черна дупка.Следователно само един обект, който е стабилен във вечността, и този обект е черната дупка. И тогава в края на краищата в едно много отдалечено бъдеще – ако предположим, че нещата винаги ще се развиват по този начин, по който изглежда се развиват сега – можем да направим извода, че Вселената ще представлява само една единствена черна дупка, която е погълнала всичко. Цялата Вселена ще колапсира... а може би всичко не е така просто... Например според теорията на Айнщайн увеличаването на интензитета на гравитационното поле води до забавяне на хода на времето. Именно по тези причини, ако наблюдаваме нещо, което пада върху черна дупка, ще забележим, че то се движи все по-бавно и по-бавно, приближавайки радиуса на Шварцшилд, че то дори започва да пълзи и достигайки този радиус спира. В резултат ние не можем да наблюдаваме абсолютно нищо, което е попаднало под радиуса на Шварцшилд...”

Ходове на дървояди, бели дупки и квазари

...през 1964г. американският физик Робърт Хенри Дике изтъква в своята теория, че ако Големият взрив е станал преди 15 милиарда години, то той би трябвало да остави следи забележими дори и днес на разстояние 15 милиарда светлинни години. И тъй като Големият взрив е видим на разстояние 15 милиарда светлинни години във всички посоки, микровълните могат да дойдат отвсякъде във вид на фоново излъчване. През 1965г. двама учени от лабораториите Бел-Арно Пензиас и Робърт Уилсън – доказаха съществуването на слабо фоново излъчване със същите характеристики, които Дике беше предсказал. Големият взрив беше детектиран... още по-странно от начина за извличане на енергия от черната дупка е, че според анализа на Кер е възможен някакъв нов край за веществото, попаднало в черната дупка. Този нов край бе предвиден от Айнщайн и неговия автор Розен. Веществото, което се натрупва във въртящата се черна дупка теоретично може да се измъкне отново някъде другаде. Вероятно преносът на вещество може да се извършва на огромни разстояния – милиони или милиарди светлинни години – за малък период от време. Такива преноси не могат да стават по обикновен начин, тъй като ни е известно, че в космическото пространство скоростта на светлината е горна граница за скоростта на всеки обект с маса. За да се пренесе масата на разстояние милиони или милиарди светлинни години по обикновен начин ще са необходими милиони или милиарди светлинни години. Следователно трябва да се предположи, че преносът става през тунели или мостове, които казано стриктно, нямат времевите характеристики на познатата Вселена. Тези проходи понякога се наричат тунели на Айнщайн-Розен (има хипотези, които казват, че в черните дупки и гореспоменатите проходи не важат познатите ни физични закони) или образно казано – ходове на дървояди. Ако масата премине през ход на дървояд и след милиарди светлинни години се появи внезапно отново в обикновеното пространство, отдалечено на милиард светлинни години, то нещо трябва да уравновеси този гигантски скок в разстоянието. Видимо това невъзможно бързо преминаване през пространството се балансира чрез компенсационно преминаване през времето, така че материята ще се появи не сега, а преди един милиард светлинни години. С изплуването на веществото в другия край на хода на дървояда то внезапно се разширява и се превръща отново в обикновена материя, блясвайки от енергията, която излъчва в този момент, това е енергията, която така да се каже е била уловена в черната дупка. Това, което сякаш изплува на повърхността в обикновеното пространство се нарича бяла дупка – концепция развита през за пръв път през 1964г. Ако всичко това наистина е така, то бели дупки или поне някои от тях трябва да могат да се детектират. Естествено това зависи от големината на бялата дупка и от разстоянието, на което се намира тя от нас. Има ли някакви следи от съществуването на такива бели дупки? Възможно е такива следи да има... През 1960г. зоните, в които бяха намерени компактни радиоизточници, бяха изследвани от американския астроном Алън Рекс Съндидж и се оказа, че във всички тези зони се намира нещо приличащо на слаба звезда... тези обекти само наподобяват по външен вид звезди и в крайна сметка започнаха да ги наричат квази-звезди (т.е. звездоподобни), радиоизточници. През 1964г. Хонг Ичю съкрати думата до квазар... спектри на квазарите бяха получени през 1960г. но картината на линиите в тях беше напълно неразгадаема – сякаш квазарите са съставени от субстанция, напълно чужда на познатите ни елементи във вселената, но през 1963г. американският астроном от холандски произход Мартен Шмидт реши загадката. Линиите щяха да изглеждат напълно нормално, ако бяха в ултравиолетовия обхват на спектъра. Появяването им във видимия диапазон на електромагнитното излъчване означаваше, че те са много отместени към по-големите дължини на вълните. Най-простото обяснение беше предположението, че квазарите са много далеч от нас... оказа се, че квазарите са отдалечени от нас на милиарди светлинни години. Един от тях OQ 172... квазарът 3С 273 е 5 пъти по-ярък от нашата Галактика, а светимостта на някои квазари е над 100 пъти по-голяма от тази на една средна галактика... Това съчетание от много малки размери и огромна светимост показва, че квазарите са обекти, напълно различни от всичко, което познаваме... и наистина е възможно да има някаква връзка между черните дупки и квазарите. Руският астроном Игор Новиков и израелският астроном Ювал Ниеман предполагат, че квазарите са гигантски бели дупки, които се намират в другия край на ходовете на дървояди, които ги свързват с гигантски черни дупки, намиращи се някъде далеч във Вселената. През 1943г. студентът Карл Сифърт специализант по астрономия наблюдавал специален вид галактики наречени сега галактики на Сифърт или сифъртови галактики... тогава ние смятаме, че тази галактика е квазар, така, че силно отдалечените квазари могат да представляват просто много големи и силно активни ядра на сифъртови галактики с огромна светимост. Нека сега разгледаме ядрото на една сифъртова галактика – много компактно, много горещо и много активно. Една от сифъртовите галактики NGC 4151, има може би 10 млрд. звезди в ядрото си чиито диаметър е само 12 светлинни години. Точно такива условия способстват за образуването на черни дупки. А фактът, че в даден обем от пространството съществуват благоприятни условия за образуване на черни дупки, означава, че има също така благоприятни условия и за появата на бели дупки. Можем да си представим, че тук и там във Вселената се образували черни дупки и всяка от тях предизвикванарушаване на гладката тъкан на пространството... Може би съществуват множество бели дупки с различни размери, всяка една свързана със съответната си черна дупка, но ние ще виждаме само тези от тях, чийто размери са гигантски. Възможно е ако се вземат предвид всички двойки черни и бели дупки, да се окаже, че ходовете на дървояди, които ги свързват кръстосват доста нагъсто Вселената... така че един космически кораб може да се възползва от тези ходове и да изминава огромни разстояния в Космоса само за миг... как на теория ходовете на дървоядите могат да повлияят върху миналото и бъдещето на Вселената? Дори ако Вселената е разширяваща се възможно ли е това разширяване да се уравновеси от пренасянето на веществото през ходовете на дървоядите в миналото? Естествено, понеже десетките квазари, които детектираме се намират на милиарди светлинни години от нас, ние ги виждаме такива каквито са били преди милиарди светлинни години назад в миналото. Нещо повече, те стават все повече на още по-големи разстояния и още по-назад във времето. Ако квазарите бяха равномерно разпределени във Вселената, то трябваше да има няколкостотин по-близки и по-ярки квазари от най-близкия и най-ярък квазар в момента 3С 273. Добре може би тогава в края на краищата имаме една вечна Вселена в някакъв друг смисъл, някакъв тип непрекъснато създаване на материя? Може би Вселената се разширява вече безброй еони, фактически през цялата вечност, без да може да отиде отвъд сегашното ниво, тъй като ходовете на дървоядите образуват затворен кръг, изпращайки веществото назад към по-уплътненото минало, за да се започне отново повсеместно разширяване. Дали Вселената не е била никога в свръхплътно състояние и дали въобще някога е имал Голям взрив? Дали не смятаме, че е имало Голям взрив само защото ни е известно разширяването й (от Еон: по-късно бе намерено друго доказателство за Големия взрив – реликтовото излъчване), което може да е половината от цикъла, преживян от галактиките. Може би просто не знаем нищо за веществото, което се промъква обратно през ходовете на дървоядите. Но ако големият взрив не е съществувал, как ще обясним фоновото излъчване, което е ехо от него? Може ли това излъчване да е продукт на обратният поток материя в далечното минало?...”

Началото, краят, Вселената

...когато за първи път бе изказано предположението за съществуването на космическото яйце, имало се е предвид това, което сега наричаме неутронна звезда. Проблемът е в това, че космическото яйце съдържайки масата на цялата Вселена (равна на масата на 100 000 000 000 галактики) е прекалено голямо, за да бъде неутронна звезда. Ако наистина в вярно, че всеки обект с маса 3,2 пъти по-голяма от слънчевата образува черна дупка, тогава космическото яйце ще е най-голямата възможна черна дупка. Как тогава то се е взривило и е породило големия взрив? Черните дупки не се взривяват. Да предположим, че пред нас е една свиващата се Вселена, която по време на свиването си образува черни дупки с различна големина. Черните дупки могат, разбира се да изхвърлят част от своята маса през ходовете на дървояди, като по този начин противодействат на свиването, но тази маса няма да е достатъчна, за да се спре свиването на Вселаната. Със свиването на Вселената черните дупки нарастват за сметка на веществото, което е извън тях и все по-често и по-често те се сблъскват и сливат. В края на краищата всички черни дупки се сливат в едно и образуват космическото яйце. То губи веществото си много бързо през свързания с него ход на дървояд като образува на другия му край най-голямата възможна бяла дупка. Именно бялата дупка на космическото яйце е породила големия взрив, който е създал нашата разширяваща се Вселена. Това е еднакво добро обяснение независимо дали Вселената е отворена или затворена, дали космическото яйце се е зародило само веднъж или многократно... Така съществуват и два противоположни вида материя. Електрона се уравновесява от антиелектрона или позитрона. Когато електронът и позитронът се срещнат, двете частици се анихилират в резултат на този процес изобщо не остава маса. Тя се превръща в енергия под формата на гама лъчи. По същия начин при взаимодействието на протон и антипротон масата им се превръща в енергия. Същото се отнася и за неутрона и антинеутрона. Съществува веществото изградено от протони, неутрони и електрони, и антивещество изградено от антипротони, антинеутрони и антиелектрони. В този случай всяко произволно взето количество нормално вещество, взаимодействащо с равно количество антивещество ще анихилира и при това масата ще се превърне изцяло в гама лъчи. Обратно от излъчване може да се образува вещество, но никога само от един вид частици. На всеки образуван електрон се пада и новопоявил се антиелектрон, на всеки протон – антипротон, на всеки неутрон – антинеутрон. Или казано накратно, когато излъчването се превръща във вещество винаги се образува и същото количество антивещество. Но ако това е така, къде тогава е антивеществото, което би трябвало да се е зародило с обикновеното вещество на Вселената? Сигурно е, че Земята е изградена от вещество с изключение на малките количества антивещество, образувани изкуствено в лабораториите, и на следите от антиматерия в космическите лъчи. Фактически цялата слънчева система, както и галактиката, част от която сме ние, е изградена от обикновено вещество. Къде е антивеществото? Вероятно съществуват галактики образувани изцяло от него. Вероятно е възможно да съществуват галактики и антигалактики, които поради общото разширяване на Вселената не могат да влизат никога в контакт една с друга и да анихилират. Както веществото образува черни дупки, така и антивеществото ще образува античерни дупки. Тези два вида черни дупки са еднакви по всяко отношение, само че са образувани от противоположни видове материя. Ако Вселената в миналото е била в състояние на непрекъснато свиване, черните и античерните дупки са могли да се образуват още по-лесно. В процеса на свиване се уваличава вероятността две черни дупки с противоположна природа да се сблъскат и да последва анихилация с огромна сила. При окончателното сливане на материята от двата вида анихилацията е най-мощна. Тогава ще изчезне цялата маса на Вселената, а с нея и гравитационното поле, което поддържа черната дупка, а следователно и космическото яйце образувано от това вещество. На негово място ще се появи огромна по своята мощ радиация, която ще се разпространява разширявайки се навън. Това ще бъде Големият взрив. Известно време след Големия взрив енергията на излъчването вследствие на разширението няма да се толкова интензивна и ще се ускори до състояние, в което може да се образува вещество и антивещество. Някакъв неизвестен засега механизъм разделя галактиктичните единици от двата вида материя една от друга, после той престава да работи и разширяващата се вселена добива вида, който има сега... да предположим, че цялата маса на Вселената е 2,5 пъти повече, отколкото тя изглежда на астрономите. В такъв случай черната дупка, образувана от цялото вещество на вселената ще има диаметър 25 000 000 000 и той ще е равен приблизително на диаметъра на Вселената, в която живеем (доколкото я познаваме). Тогава е напълно възможно цялата Вселена да представлява сама по себе си черна дупка (както предполага физикът Кип Торн). Ако това е така, вероятно Вселената винаги е била черна дупка и винаги ще бъде такава. Тогава ние живеем в черна дупка и ако искаме да знаем какви са условията в нея, трябва просто да се огледаме наоколо. Можем да си представим, че когато Вселената колапсира, първоначално се образуват произволен брой относително малки по размери черни дупки (черни дупки вътре в черна дупка!). Накрая през последните няколко секунди на финалния катастрофален колапс, когато всички черни дупки колапсират до една единствена космическа черна дупка, радиусът на Шварцшилд нараства до размерите на известната ни Вселена. И тогава може би вътре в Шварцшилдовия радиус се появява възможност за взрив. Възможно е когато радиусът на Шварцшилд достигне милиарди светлинни години, да протече експлозия в същия миг да се зароди космическото яйце и точно това да е Големият взрив. Ако това е така, ние бихме могли да твърдим независимо от сегашното състояние на нашите познания, че Вселената не може да бъде никога отворена, понеже тя не може да спре по някакъв начин до този радиус и тогава Вселената неизбежно ще започне отново да се свива, повтаряйки отново и отново този цикъл. (Някои смятат, че при всеки Голям взрив винаги се заражда напълно различна от предишната разширяваща се Вселена с различни природни закони). Възможно ли е тогава всичко, което виждаме около нас да е част от невъобразимо бавен цикъл (десетки милиарди години свиване и десетки милиарди години разширяване) на една черна дупка с размерите на цялата вселена? Може ли ако по някакъв начин се отделим от нашата вселена и наблюдаваме отстрани, да се окаже така, че съществуват много черни дупки с рзлична големина – може би безкрай много – и всички те се разширяват и свиват всяка със свой собствен ритъм? И ние сме в една от тях – и чрез фантазията на мисълта, от нашето място, по-малко от прашинка, бродещо в дълбините на една от тези Вселени, ние бихме могли да си съставим една въображаема картина за съществуването и поведението на всички тези вселени...”

Айзък Азимов Гравитационната гибел на Вселената

Уроборос

Уроборос (на латиница Uroboros, Ouroboros) е широко разпространен из различни култури архаичен мотив – змия, захапала опашката си (понякога също един или два дракона). Произходът на символa се губи в древността.

Уроборос е символ на безкрайността, на вечния кръговрат и единството на противоположностите (като светло/тъмно или активен/пасивен). Змията, захапала опашката си символизира, че на всеки край съответства ново начало във вечно повторение, че приключването на даден път или процес означава ново начало. Освен символиката за вечно самообновяващата се змия, заключените в кръг животни носят силна метафора за цикличното повторение – кръговрата на годишните времена, преходността на света и новото му сътворение, смъртта и раждането, вечността.".

В символиката на алхимията, Уроборос е символът на затворен и циклично протичащ процес на преобразуване на материята, състоящ се в нагряване, изпарение, охлаждане и кондензация на течност, чрез което субстанциите трябва да се свържат. При това, често затворената в кръг змия се заменя с две същества, свързани чрез устите и опашките си, като горното същество символизира течността (летящ дракон).

Символ е също така на философския камък, който би трябвало да се състои от един безценен материал и от един - без стойност.

Уроборосът може да бъде представен и като тороид с непрекъснато намаляващ диаметър

Михаел Енде (Michael Ende) използва символът на уроборос в своята “Die unendliche Geschichte” – “Безкрайна история”.

Крис Картър (Chris Carter) използва символът като знак за хилядолетие.

Според Дийтхард Щелцл (Diethard Stelzl) в Древния Египет този символ е обозначавал вечния(!) живот и възраждането.

Свастика

Свастиката е известна от древността. Този символ се среща в културата Мохенджо-Даро, процъфтявала през VIII в. пр.Хр. по бреговете на река Инд. Свастиката е открита и върху глинени съдове, изработени през V в.пр.Хр. на територията на съвременен Ирак. В североизточна Африка археолозите, изучаващи царството на Мероз (II-III век пр.Хр.), са намерили погребална стела, върху която е изобразена жена, влизаща в задгробния свят. Върху дрехата й има свастика.

Думата свастика се е родила от съчетаването на две санскритски думи "су" - "прекрасен, добър" и "асти" - "съм" и е пожелаване на добро. "Су асти!" - "Да бъде добре!", "Бъди щастлив!". И досега в Индия се рисува свастика навсякъде: на вратите на храмовете, във всяко жилище, върху тъканите, в които се завиват свещените текстове, върху погребалните покрови. Нанасянето на този знак означава нещо много сходно с кръстния знак, който християните правят, например изпращайки някого на път, за да му пожелаят късмет и Божията закрила.

Има две форми на свастиката - права и обратна, завъртяна наляво и завъртяна надясно. Те символизират мъжкото и женското начало, небесната и земната сила, изгряващото пролетно слънце и залязващото есенно слънце. Свидетелства, че обратната свастика е женски символ, могат да бъдат намерени върху изображенията на Артемида и Астарта, където тя е изобразена върху триъгълника на вулвата. В Китай разнопосочните свастики се използват за Ин и Ян: ориентирана по часовниковата стрелка свастика - е силата Ян, а обратно - силата Ин.

Свастиката символзира кръговрата на битието, годишния цикъл, вечното движение в света. Във Вавилон и Египет свастиката е била символ на слънцето и в религиозните представи на древните, като соларен символ е била свързана с такива понятия като живот, плодородие, късмет.

В индуизма тя е въплъщение на вечния живот, на прераждането, "кръговрата на сансара", движенията от микрокосмоса към макрокосмоса. Нещо повече, лявата и дясната свастики съответно въплъщават богинята Кали-Майя (Луната) и бога Ганеши (Слънцето).

В китайския будизъм свастиката се нарича "мандзи" и се смята за символ на съвършенството и олицетворение на Закона на Буда, комуто е подвластно всяко живо същество. Вертикалната черта сочи връзката между Небето и Земята, хоризонталната - вечната борба на противоположностите Ин и Ян. Напречните черти, насочени наляво, олицетворяват мекота, състрадание, доброта, насочени надясно - твърдост, постоянство, разум и сила. Мандзи е емблема на манастира Шао Лин, както и на други подобни центрове. Много привърженици на източните бойни изкуства носят върху своите кимона именно символа мандзи, като знак за чистотата на техните помисли.

Свастиката символизира "натрупването на щастливите символи на Десетте хиляди сили". Самото начертаване на свастика е ранна форма на иероглифа "фан", означаващ четирите граници на космоса и земята. Използвана като рамка, означава "ан-цзъ" - Десет Хиляди Неща или последователности, т.е. без начало и без край, безкрайно обновление на живота, вечност. Свастиката символизира съвършенство, движение, съответствие на закона, дълголетие, благословение, добро предначертание, добри пожелания. Светлосинята свастика означава безграничното съвършенство на Небето, червената - безпределното съвършенство на добродетелното сърце на Буда, жълтата - безкрайното процъфтяване, зелената - безкрайното съвършенство в природата. Във всички времена свастиката в Китай е символизирала числото 10 000.

Със свастика се обозначават енергийните центрове на човека - чакрите. Съществува свещена рисунка на стъпалото на Буда, която се използва като карта за масаж - свастики означават особените точки, върху които въздействат майсторите на източния масаж.

Съществат множество тълкувания на смисъла на свастиката - въртящо се Слънце, Слънце, което пръска лъчи, слънчева колесница, полюс и въртенето на звездите около него, четирите посоки на света, четири ветрове, четири годишни времена, вихрово движение, въртящ се свят, центр, съзидателна сила в действие, зараждането на циклите, въртенето на колелото на сансара.

Или ето още едно съчетание - кръст, съчетание на дух и материя (вертикална и хоризонтална линии) и четирите ъгъла на квадрат, над който в кръг се движи Слънцето, превръщайки ги в кръг, т.е. Слънцето окръгля квадрата, прави го кръг.

Свастиката олицетворява човека с двете му ръце и два крака, съединението на мъжкото и женското начало, динамичното и статичното, подвижното и неподвижното, хармонията и равновесието, двете взаимнодопълващи се фази на движение, центробежно и центростремително, вдишване и издишване, отдалечаване от центъра и връщане към него, начало и край.

Преди хиляди години свастиката е била използвана като символ на лабиринта и като графичен образ, заедно със спиралата тя се среща във всички части на земята. Освен лабиринт, свастиката символизира вода в движение, мълния, съчетаваща два Z-образни символа, две горящи факли и тяхното кръгово движение, кабалистичния Алеф, символа на първобитното движение на Великото Дихание, завъртащо хаоса в центъра на сътворението.