Древната подземна тунелна мрежа в Северна Америка

В средата на 80-те години на 20 век изследователят Чарлз А. Маркю (вече покойник) информира други свои колеги, които по това време се занимават с проучвания на въздушни и подземни аномалии, че е получил ръкопис придружен с различни документи, карти и диаграми, касаещи древна подземна тунелна система. Източникът на тази информация се представил с псевдонима Дейвид Л. и твърдял, че бил част от 12 членен спелеоложки екип, който успял да проникне в древна подземна мрежа от тунели и да се срещне с различни обитатели на подземния свят. Ръкописът съдържал подробни описания на серия от експедиции, които Дейвид Л. и 11 други пещерняци провели в периода между края на 50-те и началото на 60-те години. Само 4 или 5 човека от групата слизали под земята във всяка отделна експедиция, докато останалите участвали в поддръжката. В тези материали се описва и среща с подземна „човешка“ раса, която населявала градове свързани с мрежата от тунели, които се намирали между 8 и 11 км. под повърхността на северен Арканзас. Подземната система била очевидно построена от древна високотехнологична раса, която предшествала тази на „съвременните обитатели“. Тунелите били изкопани в далечните времена преди потопа, а на спелеолозите били показани цели запечатани градове, които се намирали дори още по-надълбоко от този, на който се натъкнали.

В края на 50-те години пещерняците изследвали някои много интересни пещери главно на територията на Арканзас и околните щати. Така в един момент те решили да проучат една определена пещера на няколко мили северно от Бействил, Арканзас. В този район имало няколко пещери. Голяма част от тях (концентрирани северозападно от градчето Кушман) също са споменавани в подобен контекст и от други източници, което свидетелства, че има повече от един път към подземните градове отдолу, освен този който Дейвид Л. и неговите приятели открили. Някои от тези пещери са известни с това, че няколко човека никога не се завърнали след като влезели в тях, а други хора са разказвали за странни феномени докато са били дълбоко под повърхността – като например проблеми с работата на техните фенери, което свидетелства за възможно електромагнитно влияние, „газови джобове“ на екстремни дълбочини и т.н. Една от пещерите западно от Кушман дори имала древни рисунки с различни фигури.

Така един път групата на Дейвид Л. се натъкнала на една определена пещера близо до града. Те я проучвали в период от няколко години връщайки се от време на време точно към нея. В този период те преминали редица подземни езера, стигали до задънени проходи, изследвали многобройни процепи, пропасти и стръмни склонове. Едно от техните щастливи открития било направено в една зона осеяна със заоблени камъни на средата между входа на пещерата и подземното „езеро“. Те забелязали цепнатина по пътека, която окрили между камъните и следвайки цепнатината те достигнали до друга зона където процепът се разширявал достатъчно, за да позволи да се влезе през него. Следвайки го, те се спуснали доста продължително и на много голяма дистанция под 45° наклон, който бил толкова стръмен, че се налагало на места да използват въже. Този стръмен проход ги извел до два хоризонтални странични прохода, които те обходили на разстояние няколко километра, но и двата се оказали задънена улица. Така те продължили да се спускат още по-надълбоко през друг процеп. Накрая се озовали в голяма каверна с височина и дължина над 200 метра, която именували „стъклената пещера“ и я използвали за техен основен лагер в последвалите експедиции. Забележителното относно тази пещера обаче, се явява тяхното твърдение, че тя се намирала на почти 6 км. под повърхността на земята, което би я направило най-дълбоката „официално“ призната пещера по това време.

Имайки на разположение „стъклената пещера“ като основна отправна точка, пещерняците започнали да изучават многобройните лабиринти скрити дълбоко под земята. Два други прохода били изследвани в продължение на цели 3 дни преди участниците да решат да се върнат. Те се намирали на отсрещната стена на процепа през който влезли в „стъклената пещера“ за първи път. След провеждането на няколко експеримента свързани с въздушното течение в стъклената пещера, пещерняците успели да проследят много фини въздушни движения, които водели до друга, все още неоткрита от тях цепнатина скрита в стената, която се намирала не много далеч от цепнатината през която те успели да влязат отгоре.

Въпреки че бил сравнително малък, този проход продължавал дори още по-надълбоко в земята. Те изследвали стръмния наклон някъде около километър и половина преди да достигнат до „задънена улица“. Това изглеждало, бил края на този проход и точно когато се готвели да се върнат обратно, силно разочаровани от развоя на събитията, един от членовете на екипа забелязал, че техните карбидни лампи изглеждали сякаш имат леко кехлибарен отенък. Всички били доста озадачени на какво може да се дължи този феномен.

Решили всички заедно да изключат светлините си. Минута след като го направили и очите им се приспособили към тъмнината, те можели едва доловимо да разграничат зеленикава луминесценция, която изглежда идвала от най-ниската точка на прохода, точно където свличането на земна маса изглежда затваряло пътя по-нататък.

Един от участниците с псевдоним Джордж Уайт, бил първият, който забелязал това и тръгнал към задънения край на прохода, от който се излъчвала много слаба светлина. След като пещерняците започнали да отместват струпаните камъни, те се натъкнали на нов процеп, който бил широк точно толкова колкото един човек да може да се провре през него и да се спусне вертикално надолу.

Според Дейвид Л., Уайт изявил желание първи да се спусне и да изследва процепа и много скоро след това той го направил. Няколко минути изминали преди тези които стояли отгоре да чуят какъвто и да звук. Това, което те чули обаче приличало на подхлъзване и пропадане надолу. След известен период на несигурност, пещерняците, които били започнали сериозно да се притесняват за безопасността на Уайт, с облекчение чули неговият едва доловим глас, който идвал от над 10 метра по-отдолу. Гласът на Уайт бил силно превъзбуден и обяснявал, че е пропаднал в голям тунел като същевременно окуражавал и другите да го последват.

Направили го и когато в крайна сметка всички се озовали в тунела направо онемели. Тунелът който се разгръщал в две посоки не приличал на нито един от естествените пещерни проходи, които те изследвали през последните няколко дни. Той приличал много повече на изкуствено създаден отколкото на естествен такъв. Височината му била около 3,6 метра и бил почти толкова широк. Формата му била подобна като на тунел пригоден за метро, имайки куполообразен таван и плосък под. Това което сериозно привлякло вниманието на пещерняците обаче бил факта, че тунелът бил осветен от зеленикава фосфоресценция до степен при която на тях вече не им било необходимо да ползват собственото си осветление, за да виждат околната среда. Странната луминесценция изглежда идвала от стените на самия тунел, които били гладки и подобни на стъкло, но същевременно екстремно твърди.

(Тук е интересно да се отбележи, че Стюърт Суърдлоу в едно свое интервю говори за древната изкуствена тунелна транспортна система, която пронизва цялата вътрешност на Земята. По-голямата част от нея е направена от лемурийците и впоследствие е доразработена от атлантите. Характерна черта на лемурийските тунели е слабата зеленикава светлина, която излъчват стените им. За подобна зелена светлина говори и Раду Чинамар при трите тунела в Залата на Проекциите, описана подробно в книгата „Подземните тайни на Румънския Сфинкс“. Предвид това, което пещерняците научават впоследствие за произхода на тези тунели съвпадението на информацията е пълно и при трите източника – бел. Alien).

В едната посока светлинният ефект отслабвал до степен на пълна тъмнина в далечината, докато в другата посока изглежда светлината се усилвала. Един от членовете на екипа предположил, че светлината може би идва от повърхността и те вероятно се намират в някоя от изоставените мини, които съществували в тази зона, но другите му припомнили факта, че според техните изчисления се намират поне на 8 км. под земята и вероятно светлината не идва от повърхността.

Впоследствие изследователите решили да проучат тунела по посока на „светлината“, тъй като това би им позволило да запазят част от осветлението си по пътя за връщане. В един момент тунелът (който очевидно бил прокопан през твърда скала и след това полиран с много твърда, но същевременно прозрачна повърхност) преминавал през гигантска каверна. Това всъщност се случвало няколко пъти по неговото продължение. Изглежда тези, които са го строили умишлено са искали да разделят на интервали различните пещерни системи. Дори когато минавал през големите каверни тунелът продължавал в същата си форма и бил с прозрачно покритие като покритието в тези случаи било във формата на стена дебела около 30 см., която защитавала пещерняците от „външната“ пещерна околна среда. Впоследствие през тези прозрачни тунелни стени пещерняците щели да видят удивителни гледки.

Най-шокиращата изненада обаче се случила на третия ден откакто екипа влязъл в тунела, на значително разстояние от процепа, който ги извел до него. Докато си вървели усетили някакво присъствие идващо откъм техните гърбове и щом се обърнали се озовали лице в лице с група същества приличащи на хора и високи между 2 и 2,5 м. Тяхната кожа била с лек синкав нюанс, а очите им били сравнително големи – подобни на бухал. Те извадили някакъв вид електронно устройство, параболично устройство за комуникация, и след няколко опита те успели да установят връзка използвайки електронния „ преводач“.

От този момент историята става дори още по-сложна и точната последователност и хронологически ред на събитията не са ясно поставени. В началото странните хора обяснили на пещерняците, че тунелът водел до цяла подземна мрежа от тунели, която е изградена под цялото земно кълбо и дори на още по-големи дълбочини. Те имали специални инструменти с които можели да следят от дистанция „емоционалните полета“ и характера на даден човек, като по този начин определяли неговите намерения. Те избрали да контактуват с пещерняците само поради факта, че според уреда групата се оказала неагресивна и нямала егоистични подбуди. Станало ясно, че пещерният екип можел да пътува през тунелите цели седмици, без да може да открие техните градове, ако те самите не искат, защото входовете към тях били много добре скрити. Ето и някои от другите неща които пещерняците научили след като били пресрещнати от тези „хора“ като хронологичния ред е неясен:

Екипът научил, че тези тунели се простират в продължение на поне няколкостотин мили на територията на Северна Америка. След първоначалния контакт те били отведени до скрит „асансьор“ и чрез него били отведени до „града“, в който тези хора живеели. Техният град бил изграден от субстанция подобна на стъкло доста сходна на тази от която били изградени и самите тунели.

Животът на това общество бил доста различен от този, който съществувал на повърхността. Те притежавали някаква книга с морални норми и живеели изцяло според тях. Ако някой от тяхното общество станел агресивен или заплаха за останалите, те го прокуждали в тунелите, като му давали достатъчно провизии, за да оцелее и да си търси съдбата в други части на подземията. Това наказание очевидно било използвано обаче в много редки случаи.

Технологията, която била използвана от тази цивилизация била много сложна и била базирана в огромна степен на технологията на изчезналите раси, които живели преди потопа и които в крайна сметка били принудени по някаква причина да изоставят изградената от тях подземна система заедно с цялата сложна технология. Расата, която Дейвид Л. и останалите от групата срещнали, била всъщност раса от изследователи, които дошли в западното полукълбо няколко века след потопа и открили подземната система в която се заселили. Известна част от технологията изоставена от „древните“ дори днес все още не е опозната от „хората“, които пещерняците срещнали. На групата били показани огромни тъмни пещери намиращи се на мили под града в които подземните обитатели били открили древни руини от изчезналата раса. Някои от тези сгради били запечатани вероятно като някакъв отчаян ход на расата, която ги била построила.

Някои от каверните – особено по-дълбоките, в които били открити древните градове били с диаметър цели мили. Някои от тях били толкова тъмни и тихи, че всеки звук можел да бъде чут на огромна дистанция. Отвъд прозрачните луминисцентни стени на тунелите можели да се видят и просторни тъмни места през които едва се долавяли силуети на различни видове рептилоидни същества, както и всякакви други, включително огромни насекоми. Ако тези същества не били дефакто напълно физически, тези пещери можели да кандидатстват да бъдат наречени „Хадес“ – име взето от древногръцката митология. В някои от по-горните пещери през които минавал тунела се помещавали не само рептилоидни същества, но също и огромни космати хуманоиди – вероятно свързани със съществата, които наричаме Йети. Тези обаче били особено агресивни по природа, вероятно поради постоянната заплаха от рептилиите. Очевидно имало някакъв военен конфликт, който се водел между косматите хуманоиди и рептилиите. Дейвид Л. описва „косматите“ като изключително грозни същества. В един от случаите техните подземни домакини им демонстрирали някакъв вид лъчево оръжие, което можело да се държи с ръце. Те го насочили към някакво доста голямо рептилоидно същество, което лесно се виждало през прозрачните стени на тунела. Лъчът преминал през прозрачната бариера и рептилията изчезнала в нещо като огнена топка.

Групата опитала на няколко пъти да разкаже историята си на свои приятели след като се завърнали на повърхността. Тяхната история обаче била посрещната само с присмех и подигравки от техните познати. Впоследствие те направили още няколко пътувания до тунела, но в крайна сметка се отказали да увещават когото и да било в истинността на своето преживяване. Те решили да не огласяват публично историята си, до момента в който Дейвид Л. получил разрешение от останалите участници да я разкрие точно на Чарлз А. Маркю. Всъщност Маркю впоследствие умира при инцидент получавайки сърдечен удар точно докато изследва района около пещерите Кушман. Жена му разказва, че той получил неочакван и доста внезапен пристъп на страх след като налетял на рояк с пчели, което довело и до фаталния край.

Всъщност единият от участниците в експедицията – Джордж Уайт решил да остане под земята със своите нови „приятели“. Той сторил това по време на второто слизане в тунела. След това имало и трето, при което останалите го видели за последен път, а той им казал, че се чувства добре. Решението на Уайт обаче не останало без последствия и според Дейвид Л. малко след като той се присъединил към подземното общество всички следи свързани с неговото физическо присъствие на повърхността започнали мистериозно да изчезват. В това число сертификата за раждане, данни от училището в което е учил, банкови извлечения и т.н. Всякакви улики за неговото съществуване започнали да изчезват все едно някой много влиятелен човек имал достъпа да ги заличи. Някои изследователи обаче все още пазят копия на негови публикации в периодично издание преди той да изчезне. Този факт вероятно подсказва, че подземната раса има възможността да следи отблизо събитията на повърхността и дори да има „свои хора“ на конкретни позиции, които служат като посредници при досега им с „външния свят“. Вероятно тази специфична раса предпочита да запази своето лично пространство и да не се меси директно в политическите конфликти между различните фракции на повърхността.

Очевидно има много подробности свързани с тази история, които поради ред причини остават конфиденциални. Много лесно обаче могат да се намерят връзки между описаната история и други подобни описания от различни източници. В една статия от 1978 г. например д-р Рон Анджард твърди, че разполага с данни за 44 подземни града само на територията на Северна Америка, шест от които на западния бряг. Неговата информация идва от анонимни индиански източници. Когато към цялата плеяда от подобни данни се прибавят и всички „миграционни легенди“ свързани с цели племена идващи или отиващи към тези подземни пещерни градове, които са особено популярни сред северноамериканските индианци, можем да заключим, че някои конкретни племена и до днес пазят определени контакти с тези подземни цивилизации, които в известна степен имат макар и далечна родствена връзка. Някои от старейшините на различни индиански племена според определени източници дори имат и лични контакти с няколко от подземните цивилизации. Това се дължи и на факта, че според сведенията някои от племената мигрирали към подземните градове по време на колонизацията на континента, докато други направили същото хилядолетия преди това.

Така например индианското племе Паюте живеещо на територията на Мъртвата Долина, Калифорния има легенда свързана с древна, бяла човешка раса пристигнала на континента преди хиляди години и впоследствие мигрирала към подземните градове. Тези древни хора, които индианците назовават „Хав-мусувс“ успели да открият огромни подземни пещери в сърцето на планинския регион Панаминт, които били опасани от тунели. Докато били на повърхността те използвали морски кораби за търговия тъй като по това време водата достигала до техните земи, а след като се преместили в подземния град започнали да използват и „летящи кораби“.

Няколко поколения преди испанците да дойдат на континента един вожд на племето загубил своята невеста, която починала ненадейно. В своята огромна мъка той решил да сложи край на живота си и в този момент се сетил за Хав-мусувс, за които знаел, че разполагат с някаква „тръба, която убива“. Той си взел сбогом с племето и се отправил да търси Хав-мусувс, които да го „пратят“ при любимата му. Изкачвайки планинския регион ненадейно пред него се появил човек в бели одежди носещ „дълга тръба“. Вождът почнал да прави знаци, че искал да умре и пристъпил към него. Човекът в бяло излъчил силен звуков сигнал и в този момент се появили и други от неговата раса. Те се опитали да говорят с вожда на някакъв странен език и в крайна сметка му дали знаци с ръце, че искат да го вземат с тях.

Доста седмици изминали, а племето на вожда вече го било оплакало като мъртъв, когато той се появил в лагера. Той бил прекарал цялото това време в гигантска подземна долина, където живеели Хав-мусувс, а мястото било изпълнено с бели светлини, които светят през цялото време и никога не загасват. Тези светилини дори не се нуждаели от някакво гориво и осветявали целия подземен град, който бил изпълнен с красив мрамор. Там той научил езика и историята на мистериозните хора и на свой ред им дал езика и легендите на племето Паюте. Той искал да остане там до края на живота си, защото мястото било изпълнено с мир и красота, но те го накарали да се върне и да използва полученото знание за своя народ.

Историята на Хав-мусувс пасва директно като парче от пъзела свързан с така наречените подземни НЛО-обекти и най-вече с факта, че голяма част от тези летящи апарати имат подземен произход. Много от контактьорите от 50-те и 60-те години всъщност описват контакти с „доброжелателни“ приличащи на хора същества и много често тези срещи се случват в района на Панаминт и особено в пустинята Мохаве. Едва ли е и просто съвпадение факта, че много други описания свързани с подземни човешки общества разполагащи с летателни апарати също се намират в щата Калифорния и по-специално около планината Шаста под чиято повърхност (на около миля под земята) предполагаемо се намира може би най-известният в уфологичните среди град Телос. Има данни, че подобни на Телос човешки общества се намират и в други части на Северна Америка, като в планинския район Тетон на границата между Уайоминг и Айдахо, планинският район Уасатч на границата между Айдахо и Юта, както и под планините заобикалящи Прескот, Аризона.

Съществуват и свидетелства свързани с древни пещери и тунелни системи, за които определени хора твърдят, че са срещали същества от рода на Сивите или хуманоиди подобни на гущери. Такива срещи са описани на места като Албъркърки (Ню Мексико), Лас Вегас (Невада), и Солт Лейк Сити (Юта), което предполага, че американския югозапад е опасан от огромна древна система от пещери. Тези подземни градове се населяват от различни рептилски раси, които са мигрирали от техните „родни домове“ ситуирани в подобни пещерни системи под Централна Азия и Далечния Изток, където съществуването на различни „змийски раси“ фактически се възприема от десетки хиляди хора. Различни будистки и индуистки текстове описват с големи подробности тези създания.

Ако трябва да се направи някакво обобщение в глобален план сведения за „човешки раси“ населяващи подземни райони, освен вече изброените в Северна Америка, има още в района на Андите, включително и Перу както и в Алпите, обхващащи френски и швейцарски територии. Други основни подземни центрове включват мрежата на Агарта под централна Азия и Монголия, чието влияние стига до Северна и Южна Америка, както и мрежата Мато Гросо под южна и западна Бразилия. Последната подземна тунелна мрежа е свързана с древни потомци на инките и други местни племена, които се преместили под земята.

В потвърждение на това, преди известно време се появи публикация, в която потомък на инките от Бразилия твърди, че част от неговото племе масово е избягало под земята чрез древни тунели за които те предварително знаели, за да се спасят от конквистадорите, които завземали земята им. Един ден, докато стоял близо до реката в един определен район на Мато Гросо, на индианеца му се сторило, че чува глас който идвал от върха на планината. Той тръгнал нагоре и няколко часа по-късно открил някаква шахта близо до върха. Успял да се спусне през шахтата и открил тунел, който водел хоризонтално до място, където имало някакъв тип „врата“. Чул звук подобен на такъв от асансьор идващ нагоре от доста по-ниски нива и в този момент пред него се появил доста снажен човек стоящ зад прозрачна преграда, който казал, че също е потомък на инките. Той казал и че всеки, който иска да влезе точно в този подземен район трябва да премине през специален процес на физическо пречистване, за да се отстранят радиоактивните отрови от тялото, тъй като външната атмосфера има прекалено големи нива на радиация. Подобни твърдения има и от други представители на подземни градове като Телос например, при който въздухът идващ от „външния свят“ е внимателно пречистван преди да бъде допуснат до града чрез специални шахти. Това до известна степен обяснява и далеч по-голямата продължителност на живот на голяма част от подземните обитатели. Има и доста сериозни твърдения, включително и в редица религиозни текстове, че преди потопа е съществувал някакъв вид прозрачен атмосферен щит, който е предпазвал населението от голяма част от вредната космическа радиация, което правело живота на хората на повърхността доста по-продължителен.

Сведения за големи подземни центрове свързани с различни раси на рептилиите и Сивите има за района на Хималаите. Там има цяла мрежа от свързани пещери, които се асоциират със съществата „Нага“. Мрежата стига и до определени части на Тибет. Други по-изявени зони са планината Аркулета в Ню Мексико, Пайн Гап (Австралия), където има подземна база подобна на тази в Дълси.

„Столицата“ на подземната рептилианска дейност често е свързвана с район познат под името Индустан. Този подземен район е познат сред местното население като „света на змиите“. Други негови имена са „Нагалока“ или „Патала“. Друг район свързан с рептилиите е мрежата „Митла“ в подземните райони обитавани от племената ацтеки и толтеки. Една от най-спорните зони обаче е така наречената „югозападна мрежа“, която обхваща подземните части на граничната зона, където се срещат четирите щата Юта, Колорадо, Ню Мексико и Аризона плюс Невада и Калифорния. Тази област е изпълнена с древни и по-съвременни тунелни системи, подземни градове, бази и лаборатории и е център на постоянни военни конфликти.

(В интерес на истината голяма част от така наречените съвременни подземни бази са дефакто „пристройки“ на древни подземни съоръжения, които посредством различни системи от тунели опасват както целия северноамерикански континент, така и цялата планета. Тези съоръжения са дом на различни „туземни“ рептилски раси, а и на много древни човешки общества, които успяват да се спасят след гибелта на Лемурия и Атлантида. Всички тези подземни общества в една или друга степен са обвързани с определени „космически фракции“, въпреки че някои от военните конфликти помежду им са базирани по-скоро на лични вражди отколкото стремеж да се следва „правилната политическа линия“. Макар точната възраст на тези подземни системи да не е ясно определена, голяма част от източниците касаещи тази тематика свидетелстват, че те датират от времето преди великия потоп като някои от тези мрежи са запазени в оригиналното си състояние, а други са били разширени и надградени съобразно нуждите на техните собственици. Определени хора свързани с правителството, според един източник, са знаели за подземните градове в Северна Америка още от времето на самото създаване на САЩ. Въпреки това опитите за по-сериозни контакти на официално ниво започват едва в началото на 20 век като посредници в тази дейност са някои тайни общества. Така, след ВСВ „съвместните бази“, които биват изградени на американска територия са построени в резултат на преговори започнали още през 30-те години на века. Такива инсталации (емблематичен пример е базата под Дълси) са в буквалния смисъл на думата „върхът на айсберга“, защото тяхната сърцевина реално се простира много нива под новопостроените „съвместни съоръжения“, което позволява цялата инсталация да се контролира „отдолу“. Разкритието на този факт в края на 70-те години от военни служители в базата води до започването на така наречените Войни в Дълси. – бел. Alien)

Източник: Cosmic Conflict, Vol. 2 – File No. 008
Превод: Alien

Източник: www.parallelreality-bg.com
Оригинален линк на статията:http://www.parallelreality-bg.com/statii/izvanzemen/secretbases/489-2014-01-31-16-53-15.html

Скритата действителност на Луната

Има цивилизация от човешки същества, които живеят на Луната. Това е най-голямата и най-добре пазена тайна на Земята.
Близката страна на Луната, това е страната, която гледа към Земята, изглежда пуста и необитаема.
Далечната страна (тъмната страна) на Луната, която има атмосфера с въздух за дишане, също така има реки, езера, планини покрити със сняг и живот, такъв, какъвто го познаваме тук на Земята.
Повечето от погрешните схващания на човечеството за Луната са ни били внимателно и системно задавани в продължение на хиляди години.
Хората обикновено смятат, че Луната има една шеста от гравитацията на Земята, защото им е казано, че плътността на Луната е 3.3 gr/cm3 и че плътността на Земята е 5.5 gr/cm3. Това изчисление е направено на базата на тези плътности и радиуса на Луната и Земята.

Fg = G x m1m2/r2

Предположението, че плътността на Луната е 3.3 gr/cm3 се основава на:
1. Земната плътност е 5.5 gr/cm3 и гравитацията на Луната е една шеста от тази на Земята.
2. Наблюдения на астероиди и земните полярни оси.
3. Ъглов момент.
4. Почвени проби от Луната.
5. Трети Закон на Кеплер.
6. Измервания на шокови вълни.
Всъщност, ние нямаме идея каква е плътността на Луната, ние само предполагаме, че плътността е 3.3 gr/cm3, защото това е единственото обяснение видимо за нас в този момент. Изглежда логично.
Точно както нямаме представа каква е плътността на Земята. Ние правим предположения, че е 5.5 gr/cm3 и казваме „Ами тя трябва да бъде 5.5 gr/cm3, тъй като лунната е 3.3 gr/cm3 и лунната гравитация е една шеста от тази на Земята, така че няма друг вариант.“ О да, и експеримента на Кавендиш с 2 твърди сфери метал. Този експеримент определя гравитационната константа в гравитационното уравнение на Нютон, което след това се използва за определяне на масата на Земята.
И разбира се, те съставиха хипотеза за вътрешно и външно желязно ядро на Земята, за да измислят плътността, за която им лисват доказателства.
Така че всъщност ние не знаем реално каква е земната плътност.
Има 5 основни теории за съществуването на Луната в орбита около Земята и те са:
1. Прихваната от независима орбита.
2. Формирана като двойна планета.
3. Отделила се е от бързо въртящата се Земя.
4. Разпадането на навлизащи прото-планети.
5. Удар на Земята с планета с размерите на Марс.
Има и друга теория, която не е общоприета, но е доста по-вероятна и тя е, че Луната е била поставена в орбита около Земята от цивилизация много по-напреднала от нашата. Нашата Луна е в ротационен ключ (синхронно въртене) около нашата Земя. Това означава, че само едната страна или едното полукълбо на Луната, което наричаме „близката страна“, е насочено към Земята.
А съвременното напълно грешно и фалшиво обяснение от традиционната наука за „заключеното въртене“ е фантастичната сила наречена „гравитационно заключване“, която е накарала Луната, какъвто и да е произходът й, да влезе в това „заключено въртене“.
„Гравитационното заключване“ беше предложено преди няколко години, за да обясни лунното ротационно заключване.
Фактически, по мое мнение, „гравитационното заключване“ няма научна обоснованост и тези, които го защитават измислят теория за обяснение на необяснимото. Което напълно характеризира с какво традиционната наука се занимава по принцип. Научната общност твърди, че почти всички луни и сателити на планетите от слънчевата система са „гравитационно заключени“ с техните планети-майки.
По мое мнение това не е факт. Един от най-древните спомени на човечеството е този, че е имало време, преди хиляди години, когато е нямало Луна на небето. Емануел Великовски писал, че Демокрит и Анаксагор мислели, че е имало време, когато Земята е нямала Луна. Аристотел писал, че Аркадия в Гърция, преди да бъде заселена от елините, била заселена от пеласгите и това местно население обитавало тамошната земя „преди да има Луна в небето над Земята“; по тази причина те се наричат „проселенес“ (означава „преди да има Луна“).
Аполоний Родоски споменава времето „преди всички кълба да бъдат на небето, преди расата на Данай и Девкалион да възникне, били само Аркадианците, за които се казва, че са живели в планините и са се хранели с жълъди, преди да има Луна.“
И така има няколко теории за това как Луната е възникнала. Моята е: тя е гигантски космически кораб, който е теглен от слънчева система в слънчева система с основна мисия да помогне за напредъка на по-малко напреднали цивилизации, прекарвайки хиляди и хиляди години в тайни манипулации и стимулации, докато тази по-малко напреднала цивилизация не продължи самостоятелно, а след това се премества в друга слънчева система (това е позицията на автора на статията, а не нашата, която е коренно противоположна по характер – Издателство „Паралелна Реалност“). Каквото и да решите за това какво точно представлява Луната или от къде е дошла и как е застанала в ротационно заключена орбита, пак остават много странни факти, които не са лесно обясними.
Един от тях е че размерът й, когато се погледне от Земята, е идентичен с видимия размер на Слънцето. Айзък Азимов казва: „Няма астрономическа причина заради която Луната и Слънцето да пасват толкова добре. Това е пълно съвпадение и само Земята сред всички други планети е благословена по този начин.“
Лунните камъни са датирани на 5.3 милиарда години, приблизително 700 милиона години по-стари от Земята.
Съставът на Луната трябва да отговаря на нормалните планети с по-тежки елементи в ядрото и по-леки елементи на повърхността. На Луната обаче, елементи като титан са открити на повърхността в голямо количество. Друга странност е, че жените в детеродна възраст са в менструация веднъж на пълен цикъл на Луната (27.3 дена).
Много учени и астрономи в историята са предложили и/или вярвали, че на Луната има въздух за дишане, и че има цивилизация вероятно от човешки същества, които живеят на далечната страна.
През 1950 г. имало няколко мъже, пренебрежително наречени „контактьори“, които твърдели, че са били заведени на Луната в летящи чинии. Били им показани прекрасни градове с огромни сгради, много странни структури и конструкции; реки, езера, ливади и гори заедно с фантастична гледка, много наподобяваща Земята.
Двама от тези „контактьори“ са Джордж Адамски и Хауърд Менгер, които, без знанието на широката общественост стават тайни съветници на Пентагона. Хауърд Менгер твърди, че се е возил на влак, който бил „странно превозно средство, което няма колела и лежи окачено на около един фут над медна магистрала, която минава зигзагообразно през терена и се губи от погледа.“ Той допълва: „Ние се качихме на влака и скоро се плъзгахме безшумно над магистралата. Докато пътувахме можехме да гледаме навсякъде около и над нас...“
Хауърд продължава да описва терена: „Части от терена, един участък на Луната в близост до така наречената „тъмна страна“ ми напомни за Флагстаф, Аризона, докато други пустинни части ме караха да мисля за Невада. Огромни скали и планини караха нашите собствени да изглеждат като хълмове. Една определена пустиня ме накара да си мисля за „Долината на огъня“ в Невада. Там спряхме достатъчно дълго, така че нашия екскурзовод отвори вратата и ни позволи да си изкараме ръцете и главата навън за кратко; толкова можеше да понесе човек, защото навън беше ужасно горещо, като от доменни пещи. Бях сигурен, че никой не може да живее отвън много дълго и се радвам, че той затвори вратата.“

В края на 4-ри дневната си обиколка на Луната, Менгер е бил на вечеря при своите домакини, заедно с много други от Земята, които също били на обиколката.

(Изображение от архива на BBC News)

Рисунка от 1895 г. на златна мина в Операция на Луната от Константин Циолковски „Dreams of the Earth and Sky“ (1895)

Каквато и да е истината, със сигурност има фотографски доказателства от руския Zond, Lunar Orbiter и снимки от мисията Аполо, които ясно показват, сгради, минни дейности и минно оборудване, заводи, куполи, кранове и в един случай, в кратера Аристарх можем да видим това, което изглежда е огромна 40-ина км. в диаметър, шестоъгълна, куполообразна структура, излъчваща или обградена от странно синьо сияние.

Тази синя светлина е описана от един ядрен физик като „ефекта Черенков“, който е в резултат на радиация влизаща в контакт с молекулите на въздуха. Съвременната наука твърди, че Луната е безвъздушна – въпреки че има атмосфера, тя е толкова малко, че на практика е вакуум. Те подкрепят това твърдение с формула. Луната има една шеста от гравитацията на Земята и освен това твърдят, че никакъв въздух за дишане не може да бъде държан с толкова малко гравитация.
Те също сочат филмите на астронавтите от Аполо и как те подскачат по лунния пейзаж в предполагаемата една шеста гравитация. Ако изтъкнеш факта, че тези подскоци са едва 30 см. във височина, 45 см. инча най-много, те ти казват, че астронавтите са носели много тежки скафандри и оборудване и е било опасно да се възползват от малката гравитация за да скачат по-високо.
Ако се изкаже предположение за атмосфера ставаща за дишане, традиционната наука контрира това твърдение с факта, че няма затъмнение на звездите минаващи зад Луната, което доказва, казват те, липсата на атмосфера. Ако вие изкажете предположение, че атмосферата може да бъде много, много чиста, без прах и други частици и височината на атмосферата може да не е достатъчно голяма, за да видите всъщност затъмнение, те го отхвърлят с: „Ами всички научни данни от всички лунни сонди и астронавтите от Аполо?“
И в това е въпросът за това дали има или не повече от една шеста гравитация и/или атмосфера, която може да се диша на Луната: Кой е прав? Контактьорите, които казват, че има цивилизация на Луната, с гравитация и атмосфера, която може да се диша или традиционната наука, с всичките си сонди за милиарди долари и показанията на астронавтите от Аполо, които твърдят, че са били там? Един от тези астронавти, Бъз Олдрин имаше да каже това за чувството да си на Луната:
„За Бога не знам, просто не знам. Измъчван съм от този въпрос от деня в който напуснах Луната.“ Едгър Мичъл имаше да каже това: „Някак си не мога да съживя чувствата, които имах докато бях там, въпреки че мога да си спомня мислите и действията си“. И Нийл Армстронг няма какво да каже за това, че е първият човек на Луната. На 25-ата годишнина от кацането на Луната на Аполо 11, той каза: „(там са) откритията са на разположение за тези, които могат да премахнат един от защитните слоеве на истината. Има места където да отидеш отвъд вярата.“
Още един пъзел в мистерията за Луната е така наречената „неутрална точка“. Неутралната точка е тази точка в космоса, между Земята и Луната където притеглянето от земната гравитация е равно на притеглянето от лунната – оттук и „неутрална точка“.
Традиционната наука, допреди няколко години твърдеше, че неутралната точка е на 40 000 км. от Луната и според закона на Буйо/Нютон за обратната пропорционалност, който гласи: „Всяка физическа величина или сила е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между нея и източника, специално, гравитационното привличане между два масивни обекта, освен че е право пропорционално на произведението на техните маси, е обратно пропорционално на квадрата на разстоянието между тях.“ Гравитацията на Луната при това положение би била 1/6 от земната. Но има няколко проблема с числото 40 000 (км.).
„На 70 000 км. от Луната, лунната гравитация упражняваше сила равна гравитацията на Земята на 321 800 км. разстояние“ – Вернер фон Браун (списание Time, 25 юли, 1969 г.).
Това е от книгата на Евгений Сърнан „The Last Man On The Moon“ написана заедно с Дон Дейвис:
(Наближавайки Луната) „Беше неделя, 9 декември и ние бяхме в здравия захват на Луната само на около 60 000 км. и се приближавахме с всеки момент.“
Това е от книгата на Майкъл Колинс, „Carrying the Fire An Astronaut's Journeys“:
(На връщане от Луната) „Хюстън докладва в момента в който напуснахме сферата на влияние на Луната. Това означава, че въпреки факта, че сме само на 63 000 км. от Луната и все още на 280 000 км. от Земята, земното претегляне е взело надмощие и математическото уравнение сега отчита факта.“
Реджиналд Търнхил, „The Moonlandings“:
(Наближавайки Луната) „Скоро след това беше постигнат нов етап от космическия полет. Като топка подхвърлена нагоре, космическия апарат се е забавял постепенно, докато неговата скорост не паднала до 4 383 км/ч. и неговата позиция била 326 345 км. от Земята и 62 590 км. от Луната.
За първи път, човек достига точката, където влиянието на гравитацията на Земята е по-малко от това на друго небесно тяло. Сега влиянието на лунната гравитацията беше по-голямо и скоростта на кораба започна да се увеличава отново, докато той падаше към Луната.“
Реджиналд Търнхил „The Moonlandings“:
„Без значение колко напълно противоположни теории относно „сферите на влияние“ на Земята, Луната и Слънцето прибавите в общия куп, си остава факта, че в даден момент космическият апарат Аполо напуска доминантното притегляне на гравитацията на Земята и попада под това на Луната или на връщане напуска доминантното притегляне на Луната и попада под това на Земята. Тази точка е неутралната точка и се намира на приблизително 69 983 км.“
И тази точка, използвайки закона на Буйо/Нютон за обратна пропорционалност, с който се изчислява „относителното“ притегляне на Земята към това на Луната, използвайки Земята като „1“, е 0.64 за Луната. Това означава, че относителната гравитация на Луната е 0.64 от тази на Земята. Това е почти 2/3 от земната гравитация.
Сега можете да говорите пеете, танцувате, играете на карти, стоите на главата си и декларирате глупости като тази:
„Концепцията за „Сферата на влияние“ беше математически най-практична. Това е втория подход. И реално, е единствената „автентична“ дефиниция, която може да покаже с изчисления неутралната точка на Земята и Слънцето в двете посоки, защото „класическия“ (тоест, преди космическата ера) метод дава неутрална точка по-БЛИЗО до Земята от лунната орбита – контра-интуитивно и обратно на няколкото милиарда години лоялно обикаляне на Луната около Земята.“ – Джим Оберг
Както кажете, но лунната гравитация е поне 64% от земната. Фон Браун ни дава 70 000 км.; Колинс ни дава „здраво държи само до 61 000 км. нагоре“; Сърнан ни дава „60 000 км. от Луната“; Търнхил ни дава „62 590 км. от Луната“. Не може да стане по-ясно от това.
Нека погледнем възможността, колкото и странна да изглежда и предложим, че някоя невероятно напреднала цивилизация иска да наблюдава Земята и дава начало на човечеството, зората на цивилизацията на Земята. Нека предположим, че са построили гигантски космически кораб във формата на Луната. Те са го проектирали така, че човечеството да няма представа, че е наблюдавано, обгрижвано и му се помага. Космическият кораб Луна има на едното полукълбо атмосфера, нормална гравитация, езера, планини, реки, поляни, гори и градове, в които живеят собствениците и провеждат техните наблюдения на Земята.
На другото полукълбо е мрачна, пуста, на пръв поглед пустееща земя, лишено от живот, с десетки кратери, огромни хълмове от неизвестни материали и много планини. Те поставили кораба Луна в орбита около Земята, така че развиващата се цивилизация (ние) вижда само мрачната и пуста страна. Те поставят кораба в орбита на такова разстояние, че поне замалко, човечеството в своето безкрайно невежество ще заключи: не може да има гравитация; не може да има атмосфера; заключение? Няма никой вкъщи.
Мистериозните „наблюдатели“ с технология напреднала със стотици хиляди години, са успели да създадат гравитация, която е нормална на тяхната страна и по-малка на страната видима от Земята.
Може да са успели да осъществят това постижение с поставянето на гравитационния генератор „Б“ вътре в Луната малко по-далеко от земята отколкото от геометричния център. Гравитационния генератор „Б“ ще предизвика нормална 1 „g.“ гравитация на далечната страна и 0.64 „G“ на близката.

Синият кръг представя гравитационното поле на генератора, което е преместено с 59 километра от повърхността, отколкото геометричния център на Луната.
Една от мистериите на Луната са нейните „маскони“. Масконите са масивни концентрации на гравитация, които влияят на орбитата на космическите кораби, които прелитат над тях. Познатите маскони на близката страна са Имбриум, Серенитас, Крисиум, Нектарис и Хуморум. Ето как са разположени на космическия кораб Луна:

След като космическият кораб Луна не е наистина „луна“ съставена от пръст, камъни и желязно ядро, той не може да поддържа отдалечеността си от Земята чрез нормално гравитационно привличане (защото не е достатъчно плътен) и трябва да поддържа разстоянието от Земята с нещо друго, освен гравитационен генератор „Б“.
За да поддържа разстоянието, космическия кораб Луна може да използва гравитационен вълнови генератор „А“, който всъщност не е „генератор“ в този смисъл, а е машина, която може да увеличава гравитационните вълни, които могат да упражнят голяма притегателна сила. Толкова силни всъщност, че могат да държат кораба Луна в орбита около Земята, като използва гравитационни вълни „А“, които дърпат Луната към Земята или всъщност дърпат Земята към Луната.
Гравитационната вълна „А“ има огромни гравитационни усилватели, от които се излъчват усилените гравитационни вълни. Тези вълни могат да се излъчват от няколко от лунните маскони.

Може би тези гравитационни вълни (лъчове) карат орбиталните пътища на космическите апарати да бъдат в безпорядък. Също така може да е възможно да „яздиш“ един от тези лъчи от Земята до Луната. Още една мистерия относно кораба Луна е „либрацията“. Либрацията е „потреперване“ на кораба Луна и традиционната наука предполага, че това колебание е предизвикано от „гравитационното заключване“. „Гравитационното заключване“ е безсмислена теория за обяснението на неизвестни сили, като „гравитони“, които да отговарят за гравитацията (което са пълни глупости).

Може би лунната либрация или потреперване е предизвикано от въртенето на Луната около гравитационния генератор „Б“, който се намира по-далече (от повърхността) отколкото геометричния център на Луната. Любопитно е да се отбележи, че един цикъл на либрация е равен на един период на завъртане на космическия кораб Луна.
През 1856 г., Петер Андреас Хансен, много уважаван датски математик и астроном, предложил на Кралското астрономическо общество, че Луната не е сферична, а е елипсовидна, с по-дългата си ос насочена към Земята. На база на това много малко несъответствие между наблюдаваната позиция на Луната и предсказаната й позиция от изчисленията, той съставил хипотеза, че гравитационния център на Луната не е в геометричния й център, а всъщност се намира с 59 километра по-далеч от повърхността й.
Неговата теория била, че полукълбото обърнато към Земята ще бъде издигнато над средната височина на лунната повърхност и ще бъде без атмосфера, защото атмосферата ще търси по-ниска надморска височина. Но предложил, че противоположното полукълбо, полукълбото с по-малка надморска височина, може да има атмосфера и не е невъзможно да съществуват растения и живи същества.
Ако само едното полукълбо има атмосфера, това може да обясни защо няма звезди, които да са затъмнени – основанието на което съвременната наука отхвърля лунната атмосфера.
Хансеновата хипотеза била широко приета до 1870 г. когато Саймон Нюкомб дошъл в Европа от САЩ и осмял теорията не с факти, а с изявление, че работата на Хансен била „чиста спекулация, неподкрепена от аналози, правдоподобност и наблюдения.“ Подкрепата за теорията на Хансен започнала да се разпада и в следващите няколко години била напълно забравена. В края на краищата, Саймон Нюкомб бил човек с голяма тежест; той бил американски Военноморски адмирал и Директор на американската военноморска обсерватория във Вашингтон.
Не е ясно, от докладите, които имаме днес, кои изчисления са накарали Хансен да вярва, че центъра на гравитацията на Луната е на 59 километра по-далеко от повърхността й, но може би неговите изчисления на либрацията са били включени. Каквито и да са били неговите изчисления той заключил, че далечната страна може да има атмосфера и че „не е невъзможно там да има съществуваща растителност и животни.“
На всички нас ни е казвано, откакто сме достатъчно големи да слушаме, че Луната е пуста, безвъздушна, безцветна пустош.
Американското правителство дори изхарчи 20 милиарди долара за програмите Аполо, за да ни накара и ние да повярваме. Те ни показаха филми на астронавтите, носещи лунни костюми, подскачащи в 1/6 гравитация от земната.
Веднъж говорих с бивш психолог от НАСА, който каза, че неговата работа била да работи с астронавтите от Аполо след техния полет до Луната, за да им помогне да се справят с факта, че не могат да кажат публично какво са видели. Той каза, че те говорели за огромни „конструкции“.
Значи НАСА ни е лъгала 50 години за това което знаят за Луната. Защо? Защо наистина?
Независимо от причината, Луната е със сигурност много по-различна от това, което ни е казано, независимо от това дали е с по-голяма или по-малка гравитация, или атмосфера ставаща за дишане.
Моето мнение е, че Луната е интересно място имащо почти всичко, което имаме тук на Земята; гравитация равна на нашата; въздух за дишане; цивилизация много по-напреднала от нашата; гори, езера, поляни, реки, много високи покрити със сняг планини, красива и вдъхновяваща природа, градове, мостове, магистрали, огромни структури за чиято цел можем само да гадаем.


Март, 2008 г.
Джон Лиър
Превод: Saipar
Редакция: Издателство „Паралелна Реалност“

Източник: Издателство "Паралелна Реалност": http://www.parallelreality-bg.com/

Оригинален линк: http://www.parallelreality-bg.com/statii/cosmos/326-2011-05-22-13-57-07.html

Пирамиди

Пирамидата (от гръцки: πυραμίς) е сграда или съоръжение, чиято форма наподобява геометричното тяло пирамида - горните повърхности са до известна степен подобни на триъгълници и се събират в една точка. Основите на пирамидите могат да бъдат триъгълни, четириъгълни или многоъгълни, като най-често срещана е квадратната основа с четири триъгълни горни стени.

Когато по-голямата част от масата е концентрирана близо до основите, формата на пирамидите се доближава до идеалната форма на еднаква якост, т.е. напреженията от тежестта на конструкцията биха се разпределили равномерно в целия обем на конструкцията. Този факт дава възможност на много древни цивилизации да изграждат устойчиви монументални паметници без добро познаване на механиката.

В продължение на хиляди години най-големите строителни конструкции в света са пирамиди – първо Червената пирамида, а след това Хеопсовата пирамида, и двете в Египет. Хеопсовата пирамида е и единственото от Седемте чудеса на света, оцеляло до наши дни, а остава все още и най-високата пирамида в света. Пирамидата с най-голям обем е Голямата пирамида в Чолула в Мексико.


Месопотамия
Предполага се, че първите подобни на пирамиди съоръжения, са строени в Месопотамия. Те се наричат зикурати и изглежда са боядисвани с ярки бои. Тъй като са строени от кирпич, както много месопотамски паметници, днес са запазени малко останки от зикурати.

Египет

Най-известните пирамиди в света са тези, строени в Древен Египет – огромни съоръжения от тухли и камък, някои от които са сред най-големите конструкции в света. Строителството на пирамиди в Египет достига своя апогей около 2575-2150 година пр.н.е. Към 2008 година в Египет са известни 138 пирамиди. Египтяните покриват стените на пирамидите с полиран бял варовик, съдържащ голямо количество морски вкаменелости,[4] но голяма част от това покритие е паднало или е използвано за строителството на нови сгради.

Хеопсовата пирамида е най-голямата в Египет и една от най-големите в света. Площта на основата ѝ е 52 600 m². До построяването на Кьолнската катедрала през 1311 година тя е най-високата конструкция в света. Хеопсовата пирамида е едно от Седемте чудеса на света и единственото от тях, оцеляло до наши дни.

Нубия

Въпреки че пирамидите обикновено се свързват с Египет, в Нубия, днес на територията на Судан, има 220 пирамиди, най-големият брой такива паметници в една държава.[5] Те са концентрирани в три археологически обекта и са строени за гробници на владетелите и владетелките на Напата и Мерое.[6] Макар и повлияни от египетските, нубийските пирамиди се отличават от тях. Те са значително по-малки и с по-стръмни стени. В Нубия пирамиди се строят до около 300 година от н.е.
 

Китай

В Китай има повече от 100 пирамиди. Всички китайски пирамиди служат за гробници. Първият император, който е погребан в пирамида е първия император от династията Чин.

Франция

През римския период са били построени много пирамиди във Франция, но единствената оцеляла до днес се намира във Фаликон във Френската Ривиера. Тя е построена над Пещерата на прилепите. Построена е от малки, неправилни по форма камъни, но е частично разрушена. Въпреки, че много от горната част на пирамидата липсва, долната ѝ част е много добре запазена.

Точният произход и цел на пирамидата е все още неизвестна, но се предполага че е била построена от римски легионери, изповядващи египетски религиозни култове.

Индия

В Индия има много пирамиди направени от гранит, направени по време на Империята Чола, много от които са още в религиозна употреба. Примери за такива храмове пирамиди са Храмът на Брихадишвара в Танджавур, Храмът в Гангаиконда Чолапурам и Храмът на Айраватешвара в Дарасурам. Но най-голямата такава пирамида е в Шрирангам, Тамил Наду.
 

Американски пирамиди

Всички такива народи са строили пирамидите си главно с религиозни цели.

Ацтеки


Ацтеките са народ с богата митология и културно наследство, доминирали централно Мексико по време на 14, 15 и 16 век. Столицата била Теночтитлан — днешния Мексико сити. Ацтекската архитектура много приличала на маянската. Едни от най-известните пирамиди, строени от ацтеките са: Великата Пирамида в Теночтитлан, висока 60 метра, пирамидите при Малиналко и тези при Темпло Майор.
Мая

Маите са започнали да строят церемониални сгради преди приблизително 3000 години. Много от тези пирамиди са свързани с определено майско божество. Маянските пирамиди имат много различни форми, в зависимост от периода им на строене и функцията им. Едни от най-известните пирамиди са: пирамидите при Алтун Ха, пирамидите при Каракол, Комалкалко, Копан, Чичен Ица – където е имало най-много пирамиди, Ел Мирадор, Ла Данта – което е и името на най-голямата маянска пирамида (храм), която е висока 79 метра и достига до 2 800 000 м3; също много известни са и пирамидите при Ел Тигре, Лос Монос, Паленке, Тикал и Уксмал. Най-големите пирамиди в Теночтитлан са пирамидите на слънцето и луната; Пирамидата на Слънцето е най-голямата пирамида в Америка след Великата Пирамида на Чоула. Пирамидата на Луната се намира на края на Улицата на Мъртвите.

Тарасканци

Известни са със строенето на пирамиди със Т-оформени стъпала. Най-известната пирамида, строено от тях е пирамидата при Цинцунтан.

Теочтитланци

Теочтитланците са цивилизация, съществувала от 300 пр.н.е. до 500 г. от н.е., обитавала голяма част от Мексико. Цивилизацията на Теочтитланците рухнала през 550 г. от н.е. Най-известните теочтитлански пирамиди са пирамидите при Теочтитлан, при Ксочикало и при Тула.

Наскоро беше открита пирамида при Пуебла, която се оказва най-голямата пирамида строена в света и разкопките по нея още не са завършили.

Северна Америка

Много общества в Северна Америка строили големи подобни на пирамиди сгради, които приличали на могили. Най-известната такава сграда е тази при Монкс Маунд в Каокия, чиято основа е по-голяма от тази на Великата Пирамида в Гиза. Въпреки че функцията на тези конструкции още не е известна, археолозите смятат, че са играли важна роля в религиозните обичаи на местните народи.

Рим

Към края на 1 век пр. н.е. е била построена Пирамидата на Цестий, която е висока 27 метра, която съществува и до днес край Порта Сан Паоло на хълма Авентин. Друга пирамида на име Мета Ромули е била построена в Агер Ватиканус, но била унищожена през 15 век.

Гърция

Намерени са основи на пирамиди, които най-вероятно са били използвани като храмове.

Средновековна Европа

Много пирамиди били използвани при християнската архитектура по време на феодалната ера. Такава сграда е например катедралата Сан Салвадор в Овиедо, Испания.

                                  Египетски пирамиди

Египетските пирамиди са древни архитектурни структури с форма на пирамида и разположени в Египет. Към 2008 са открити 138 египетски пирамиди. Повечето от тях са построени като гробници на фараоните и техните съпруги по време на Старото царство и Средното царство.

Най-ранните известни египетски пирамиди са открити в Сакара (Saqqara), северозападно от Мемфис. Най-стара от тях е пирамидата на Джосер (строена от 2630 до 2611 г. пр.н.е.) по време на Третата династия. Тази пирамида и околният комплекс са дело на архитекта Имхотеп и се считат общо взето за най-старите монументални структури от облицован камък.

Най-прочути са пирамидите от некропола в Гиза, в покрайнините на Кайро. Няколко от тях са сред най-големите сгради, строени някога. Най-голямата от тях е Хеопсовата пирамида в Гиза.
История

След 2600 г. пр.н.е. в Египет били построени много пирамиди. В строителството им участвали хиляди роби. Учените не са установили причината, поради която гробниците на фараоните имат пирамидална форма. Огромните им размери и съотношението между отделните елементи навеждат на мисълта, че те са били съобразявани с математическите и астрономическите познания на египтяните. Пирамидите били свидетелство за почитта към боговете, но същевременно чрез тях фараоните оставяли в историята траен знак за своето съществуване и могъщество.


Най-известни от „Египетските пирамиди“ са трите пирамиди на Хеопс, Хефрен и Микерин. Те не са разположени в права линия. Архитект и главен надзирател на строежа е Хемон, роднина на Хуфу. Пирамидите се намират на западния бряг на Нил, в Мемфиския некропол. Древните египтяни са вярвали, че това е земята на смъртта, защото на запад залязва Слънцето. Техните домове са се издигали на източния бряг на реката.

Най-голяма е пирамидата на Хеопс (с височина 147m. и дължина на всяка от четирите страни 230,4m.), която е почти изцяло запазена. Липсват ѝ мраморната облицовка и върхът. Варовикът на пирамидата е разграбен, за да се построи Кайро. Пирамидата на Хефрен е по-малка, а тази на Микерин Менкаур е съвсем скромна. От трите пирамиди само тази на Хефрен все още има частично запазена оригиналната си мраморна облицовка. Те са построени от големи каменни блокове, тежащи средно около 2 тона. Счита се, че е била построена за период от 20 години и строежът ѝ е завършен през 2580 г. пр.н.е.




                       Еволюция на египетските пирамиди

Алтернативно виждане за еволюцията на пирамидите, подкрепящо теорията, че те са построени доста по-рано, отколкото твърди официалната наука. Изследва се развитието на египетските пирамиди от различни периоди с техните характерни особености. Изглежда Пирамидите в Гиза са прототип за всички останали египетски пирамиди...

Според консервативните учени трите пирамиди са построени по време на Четвъртата династия от трима фараони - Хуфу (гр. - Хеопс), Хафра ( гр. - Хефрен) и Менкаура (гр. - Микерин). Нека проследим какво се е случило и в какъв ред.

Предполагаме, че първи построява своята пирамида Хуфу. Хафра, който последвал Хуфу на трона, би следвало да изгради пирамида, по-висока от тази на предшественика му. Да направи друго би да бъде по-низш, подчинен на владетеля преди него. Освен това никой владетел не би искал хората му да мислят, че техният фараон е по-слаб и има по-малка подкрепа от боговете от владетеля преди него.

Менкаура бил следващият владетел на египетският трон. Като последен от тримата той би трябвало да построи най-толямата от всички пирамиди поради същите причини, но вместо това той построил пирамида, висока само една трета от другите две.

Излиза, че пирамидите в Гиза са построено точно обратно на всички очаквания: първо Хуфу построява най-голямата, после Хефрен - малко по-малка и накрая Микерин, чиято пирамида е само една трета от височината на другите две. Това показва, че има нещо фундаментално, което е сгрешено в традиционната теория. Пълната противоположност на това, което се предполага, че е станало, с това, което очакваме да стане, ни навежда на една единствена мисъл - пирамидите са били построени преди възникването на египетската цивилизация.

Нека предположим, че пирамидите вече са съществували и тримата владетели просто са посочвали монументите, намиращи се на тяхна територия, за своя собственост, правели са ремонти по тях и са построили общо шестте по-малки пирамиди около трите големи, за тях и техните семейства. Точно тази история е описана в стелата на Хуфу. Какво би се случило по този сценарий?

Владетелите от предните династии почитали монументите като храмове на боговете и нямали силата и могъществото да обявят пирамидите за свои. Хуфу, първият от тримата могъщи владетели, е обявил най-голямата пирамида за своя. Хефре, неговият наследник, избрал следващата по големина, а за Менкаура, последният владетел, останала най-малката пирамида. Така тримата владетели се сдобиват с паметници, всеки по реда си.

Според консервативните учени египетските пирамиди представляват най-големите постижения в египетските строежи на пирамиди от третата до тринадесетата династия ( 2700 - 1800г). Обаче ако пирамидите са били построени преди 12.000 години, то те трябва да са служели като модел, който египтяните нееднократно се опитвали до копират. Ако приемем датирането на пирамидите от 10.000г пр. хр., много от загадките и несъответствията, обграждащи монументите, ще изчезнат.

Консервативните учени подкрепят тезата, че египетските пирамиди са се развивали по пътя на еволюцията. Всъщност, през първата и втората династии, фараоните са били погребвани в мастаби, правоъгълни структури с леко наклонени навътре стени, построени върху подземни камери. Това, което озадачава археолозите, е че всеки от първите владетели на Египет имал не по една, а по две мастаби, съответно по една в Абидос и Закара. Едната от тях служела като сенотаф (паметник, празна гробница на погребан другаде човек). Причината за тази ранна практика все още не е известна.

От древните източници знаем, че египтяните са знаели за съществуването на известния вход на Голямата пирамида. Те оставили свидетелства,под формата на сажди от факли и графити по стените, за това колко навътре са били проникнали - до слизащата шахта и подземната камера. Другите две пирамиди също имат проходи и празни камери дълбоко под основите си. Дали първите фараони, знаейки за тези подземни камери и проходи, не са имитирали в своите втори мастаби празните помещения, смятайки че те имат някакво специално значение? Дали не смятали, че правейки гробниците си подобни на храмовете на божествата, се приближават до тях по някакъв начин?

Фараонът Джосер от третата династия (около 2780 пр. хр.) започнал строеж на мастаба, както и своите предшественици, но решил да отиде по-надалече. Той построил още две по-малки мастби върху първата и като резултат се получила пирамида на шест стъпала. Развитието на тази интересна структура показва, че Джосер е искал да наподоби нещо определено. Пирамидата прилича на Шумерски зигурат или "свещенна планина", с изключение на това, че пирамидата на Джосер нямала светилище на върха и имала система от вътрешни тунели и камери. Единствените структри близки до тази пирамида са пирамидите в Гиза.

Забележителното е, че Джосер продължава да имитира пирамидите, като оставя гробницата си празна. В пирамидата всъщност е намерен крак от мумия, но начинът на увиване показва, че тя е от далеч по-късен период. Общо шестдесет мумии са намерени във и около пирамидата на Джосер, но всички са били поне от 1500г. по-късно от Третата династия.

Фараонът след Джосер, Секхемкет, също се опитал да построи пирамида, но изглежда, че тя никога не била завършена и днес е купчина развалини. Въпреки всичко, археолозите намират алабастров саркофаг в шахтите под земята. Той също бил празен.

Най-амбициозният градител на пирамиди от Третата династия бил Снофру. Той построил общо три монумента и има основания да смятаме, че той се е опитал да копира трите пирамиди от Гиза. Той бил доста близо до целта си, тъй като неговата пирамида съдържала 2/3 от камъните на Голямата пирамида и покривала 90 процента от площта на й. При строежа на пирамидата е допусната грешка. Първоначалният ъгъл се е оказал твърде голям и инженерите, опитвайни се да спасят проекта променили рязко ъгъла на пирамидата. Тази грешка се дължи вероятно на факта, че нямайки достъп до тавана на главната камера на Голямата пирамида (който е уникален, направен да издържа и разпределя масата на хилядите тонове камъни отгоре), инженерите на Снофру не са могли да направят неговата камера достатъчно издържлива. Друга разлика между пирамидите е, че каменоделската работа, извършена от Джосер е много груба, сравнена с тази, извършена на платото в Гиза.

Снофру е последният владетел от Третата династия, а първият фараон от Четвъртата династия е Хуфу. Излиза, че египетските архитекти и инженери изведнъж са преодоляли всички пречки и трудности при конструкцията на пирамиди и направили пирамидите в Гиза. Но монументите в Гиза все още се извисяват величествено, показвайки ясно, че нямат нищо общо с другите египетски пирамиди.

Първо, единствено пирамидите в Гиза имат шахти и камери толкова високо над земята. Всички останали имат подземни камери или камери, разположени съвсем близо до основите. Тези камери са копия на най-долнат камера, открита от египтяните. Другите пирамиди нямат камери високо над земята, защото не са знаели за съществуването на такива в пирамидите от Гиза.

Второ, единствено трите пирамиди от Гиза са ориентирани точно по посоките на света, което показва високо развита наука (само компас не би свършил работа, тъй като има разлика между магнитния и географския северен полюс).

Трето, само пирамидите в Гиза са построени с такава точност, комбинирана с употребата на огромни каменни блокове, което позволява достигането на този гигантски размер. Във втората и третата пирамида блоковете са по-малки и не толкова точно поставени, но въпреки това те се разлечават достатъчно от останалите египетски пирамиди, за да поставим в категорията на Голямата пирамида.

Четвърто, монументите от Гиза са построени по съвсем различен дизайн от другите пирамиди. Уилиам Фикс в своята "Одисеята на пирамидите" пише: "Тъй като другите пирамиди са изградени от много по-малки блокове, те са построени като редици от блокове с множество втрешни опорни стени, които дават сцепление между камъните и пряват конструкцията стабилна. Пирамидите от Гиза нямат вътрешни стени. Самите размери на блоковете дават необходимата стабилност. Тези характеристики разкриват отлично майсторство и загатват за по-висока техническа култура от приложената при строежите на другите египетски пирамиди.

На пето място, за разлика от всички други пирамиди построени преди и след предполагаемата дата 2700г, никоя от пирамидите в Гиза не съдържа религиозни знаци или картини в камерите си ( вече обяснихме защо надписите в Голямата пирамида са фалшификати).

Според консервативните учени пирамидите в Гиза са построени като гробници за тримата фараони от Четвърта династия. Въпреки това не са открити никакви тела или останки от мумии в пирамидите. Камепата на фараона в Голямата пирамида е открита напълно празна, с изключение на една каменна кутия, която също била празна. В камерата на Белцони, под втората пирамида, също била открита празна каменна кутия. През 1878 е открит саркофаг с мумия в третата пирамида. Въпреки че саркофагът и мумията потънали при пътуването си по море към Британския музей, ние имаме парчета от нея, които обаче, датирани с радиовъглероден анализ, се оказват от 500 до 0 г. пр. хр.

Става все по-ясно, че тримат фараони, за които се смята, че са построили пирамидите, просто са ги обявили за своя собственост, отказвайки се от опитите да копират структурите, както фараоните преди тях. Има няколко по-малки пирамиди около големите три, които вероятно са построени от фараоните, но днес те са само руини заради некачествената им конструкция. Според древните стели и легенди фараоните само са извършили поправителни работи по пирамидите, но не са имали нищо общо с тяхното построяване.

Менкаура (Микерин), е последният владетел от Четвъртата династия. Според историците, с началото на Петата династия, египтяните се върнали към своите стари груби, неточни и неефективни методи и дизайн, които се виждат и в пирамидите преди Четвъртата династия. Първият фараон от Петата династия, Шепескаф, не построил нищо повече от мастаба за своя гробница. Владетелят след него, Узеркаф, построил своята пирамида толкова некачствено, че днес тя представлява само купчина камъни и развалини. Следващите трима фараони също направили опит да си построят три пирамиди в Абу Сир, отново копирайки Гиза, но просто нямало как да достигнат големината на трите пирамиди в Гиза и днес техните пирамиди също са купчини развалини. Същото се повтаря и през Шестата и Тринадесетата династия, след което строежите на пирамиди спират. Общо 23 по-големи пирамиди били издигнати след Четвъртата династия, но всяка от тях е построена необмислено, с малко грижа за точността и използвайки много по-малки блокове, които не били повече от грубо оформени квадратни камъни. С право можем да попитаме: ако трите пирамиди в Гиза са построени през Четвъртата династия, какво е станало след това с напредналите знания и умения на египтяните, защо те не са използвали при нито една от по-късните се пирамиди?

Улиам Фикс заключва: "Многото основни разлики между трите пирамиди в Гиза и останалите египетски паметници показват, че те не пасват на предлаганата хронология за династически Египет.Но ако те не са от династически Египет , тогава единствената възможна посока, в която може да преместим времето на построяването им е назад, в миналото."

В действителност пирамидите в Гиза не са част от еволюционното развитие на египетските пирамиди. Те са съществували от самото начало, мотивацията и влиянието им подбуждат строежа на пирамиди по поречието на Нил през династически Египет.

Серия от любопитни факти и съвпадения за пирамидите
 

Прочетете, някои от тях са изумителни - сриването на пирамидите, разстоянието от земята до луната...

"Сриването" на пирамидите
Пирамидата на Микерин може да изглежда най-невзрачна, но в един момент от своята история достойно е защитила пирамидната чест. През 1215 г. всемогъщият халиф Малек ал Азиз Отман стигнал до Гиза и издал ексцентричната заповед всички пирамиди да бъдат изравнени със земята. Огромна работна сила под командването на самия халиф се нахвърлила срещу най-малката - пирамидата на Микерин. Няколко месеца продължила неравната битка на работници и войници срещу тежките каменни блокове. Усилията им се провалили, защото не успели дори видимо да наранят повърхността й. Халифът бил принуден да се откаже от безумната си заповед.

Входът на Голямата пирамида

Входът на Голямата пирамида е бил обзаведен с масивна "въртяща" се каменна врата. Изглежда, че този вид "врати", предназначени за каменна маскировка на вход, са били нещо като семеен монопол, защото се срещат само в още две пирамиди: на Снефру и Хуни, съответно бащата и дядото на Хуфу. Подвижната "врата" представлява масивен блок от двайсетина тона, който бил толкова добре балансиран, че можел да се отвори с минимална сила. Но само отвътре. Отвън дори не се забелязвал. Затворен, той пасвал идеално с другите блокове и било невъзможно да се заподозре, че там има вход.

Каменните блокове и цимента

Каменните блокове, използвани за строежа на пирамидите, ще стигнат и ще останат за 30 небостъргачи като Емпайър стейт билдинг в Ню Йорк, за толкова катедрали и черкви, колкото са построени в Англия от началото на новата ера, за стена, която да се проточи от единия край на САЩ до другия и обратно. Пирамидата била покрита с грамадни бели облицовъчни блокове от варовик, при това така идеално паснати, че било невъзможно да се вкара игла между тях. Слепването е осъществено с някакъв мистериозен цимент. Съставът му е известен, но въпреки модерните технологии не се получава същият продукт. За разлика от обикновения мрамор, който се износва, полираният варовик и този дяволски цимент с времето стават все по-твърди и по-здрави.

 Саркофагът

Саркофагът е една от по-големите мистерии на пирамидата. Изработен е от цял гранитен блок, но не е докаран от Асуан както другите и според специалисти няма нито африкански, нито европейски произход. Някои допускат, че е от американския континент, други го свързват с Атлантида. Пак специалисти казват, че изрязването на блока е възможно с 3-метров стоманен трион със сапфирени зъби. Анализ с микроскоп показал, че в гранита е дълбано с бургия, притежаваща диамантено острие и пробивна сила от два тона. Малко неудобно се получава, като знаем, че египтяните не са познавали желязото, а за бургии да не говорим. Във всеки случай египтолози и археолози са категорични: в този саркофаг е бил погребан Хуфу и точка. Традиционните учени досега не са успели да обяснят защо саркофагът изглежда така нефараонски, защо по него няма обичайните украси и йероглифни надписи. Човек ще си помисли, че фараонът се е мушнал в саркофага някак инкогнито. Наистина той се славел с много лошо име приживе, бил жесток и тираничен, но пък е написал една много мъдра книга, която се оказва изчезнала. Факт е обаче, че въпреки лошата му репутация Хуфу е бил третиран като божество и от последвалите го фараони и жреци. Но защо хем са го обожавали, хем са го натикали в такъв странен саркофаг? И къде му е капакът? Или е бил без капак? Не вярвам жреци и близки да направят такъв пропуск. Някои египтолози обясняват всичко с проклетите крадци. Но как се измъква погребална плоча, по-голяма от тунела, през който се влиза в камерата? И саркофагът е по-голям с цели 2,5 см от същия тунел. Явно саркофагът и капакът му са били инсталирани в камерата по време на строителството на самата пирамида, и то дълги години преди завършването й. А това вероятно означава и преди смъртта на фараона.

Египетските династии

Съществува любопитен факт: пред широката публика египтолози и археолози демонстрират пълно единодушие по отношение на династиите на египетските фараони. В същото време помежду си спорят почти за всеки детайл. Обикновено всички се позовават на жреца Мането (или Манетон), живял през III в. пр. н. е. при царуването на Птолемей II. Жрецът Мането е оставил един доста дълъг списък на египетските династии, но египтолозите признават само фараоните, които започват с Менес. А преди него? Манетовият списък съдържа и други периоди: 350 години на хаос преди Менес, предшестван от 3650 години царстване на династия от 30 полубогове, а преди тях две династии на богове, които династвали 13 870 години. Ако съберем годините на всички тези периоди, ще трябва да се върнем доста назад във времето - преди потопа и преди много други неща.


Височината на Голямата пирамида (146.59м) е почти равна на 1/1 милиард. от разстоянито от Земята да Слънцето (147 милиарда м.)

Бактериите, открити в камерата на фараона в Голямата пирамида, са били абсолютно непознати на Земята преди отварянето на камерата!


                         Кога са построени Пирамидите?

Древните легенди и най-новите научни изследвания започват да се допълват като стигат до един и същ извод: пирамидите не са построени от египтяните и датират от доста време преди развитието на египетската цивилизация...


Древни исторически източници

Никой от древните исторически източници (освен Херодот, "бащата на лъжите"), не споменава пирамидите като построени от египтяните. В никой египетски текст, а ние знаем, че египтяните са правели много подробни отчети и статистики, няма информация за построяването на такива величествени, грандиозни паметници - пирамидите в Гиза ( трите големи пирамиди ). Фараонът, построил подобни монументи, не би пропуснал да увековечи името си в самия монумент или около него. Както вече разбрахме, надписите в една от камерите на Голямата пирамида са фалшификати, а в другите пирамиди не са открити никакви надписи. На единствената стела, която свързва Хуфу с монументите, е ясно упоменато, че той само е извършил някои поправителни работи.

За сметка на това, почти всички източници посочват, че пирамидите са творение от "Епохата на Боговете", която е свършила хиляди години преди египтяните. Отново и отново, от римския Марцелинос до коптския Ал Масуди арабския Ибн Абд Алоким, древните легенди двърдят, че боговете построили пирамидите, за да запазят знанията на тяхната невероятна цивилизация от очакващия ги потоп, който довел до края на "Ерата на Боговете". В различни хронологии на легендарните владетели се твърди, че "Ерата на боговете е свършила най-късно през 10.000г пр. хр. Това е и времето, в което според Платон е станало разрушаването на Атлантида. Това е датата, когато според най-новите научни изследвания е имало огромни климатични, геологични и геомагнетични сътресения, съпроводени от големи масови измирания на биологични видове по цялата планета, с които се поставя границата между Ледниковата епоха и днешната ера.
Наводнения, ледници...

Геолозите, изследващи фосили от Египет, съобщават, че комбинираният ефект от топенето на ледниците и рязкото увеличаване на притока на Нил, предизвикали уголемяване на речното корито, като водата предизвикала ерозия на километри от сегашното корито на реката. В същото време Средиземно море също повишило нивата си поради топенето на северните ледници и цялостното повишаване на морското равнище. В резултат водите на Средиземно море наводнили за кратък период делтата на Нил. Това, според геолозите, са последните големи наводнения в историята на египетските фосили преди ректа да се установи на сегашното си ниво с относително малки наводнения. След като знаем тези факти се поражда въпросът - как да обясним съществуването на 14-футов (14фута = 4.34м) слой от седиментен нанос около основата на пирамидата, който съдържа много мидени черупки, както и фосилът на морска крава, всичките датирани с радиовъглероден анализ на 11.600г преди сегашно време с плюс-минус 300г.

Легендите и записките твърдят, че преди арабите да преместят външното покритие на пирамидите, на височина около половината пирамида, около 240 фута (74м), се забелязвали следи от вода. До това ниво (около 174м. над сегашното равнище) Нил не е достигала при никое наводнение след края на Ледниковата епоха. Средновековния арабски историк Ал Бируни отбелязва във своя трактат "Хронологията на Древните Народи" следното: "Следите от водата от потопа и ефекта на вълните върху стените все още се виждат върху пирамидите на височината на средата на Голямата пирамида, над която водата не се е качвала." Освен това, наблюденията, направени при отварянето на пирамидата за първи път, съобщават за намерени дебели около инч наслоявания от сол във вътрешността. Повечето от тази сол е естествено се по стените на шахтите, но химическите анализи показват още, че част от солта има минерално съдържание като морската сол. Фактите сочат, че при наводнението през 10.000г пр. хр. входовете са протекли и шахтите са се наводнили. После водата се изпарила, оставяйки солта по стените на шахтите. Солните наноси, съдържащи морска сол не стигат по-високо от средата на пирамидата.

Наводненията от преди 12.000 години са последните от такъв мащаб, че в резултат водата да достигне пирамидите, а пирамидте имат знаци, показващи, че водата се покачвала до средата на Голямата пирамида. Изводът е, че пирамидите са съществували преди тези събития, т. е. преди 10.000г пр. хр.

Прeз 1983-48, историкът Робърт Венке от Вашингтонския университет и президент на Американския изследователски център в Египет, получава разрешение да събере проби от няколко древни паметници, включитлно пирамидите и Сфинкса. Пробите съдържали частици от древни растения, насекоми, полен и други органични материали, които могат да бъдат подлагани на радиовъглероден анализ. Използвайки две различни лаборатории за радиовъглеродно датиране - американският Институт за изучаване на човека към Южния Методически университет и Физичният институт в Цюрих. Пробите предизвикали голямо объркване. Тези от голямата пирамида, направени в едната лаборатория, се различавали с няколко хиляди години от тези на втората лаборатория! Резултатът в Далас бил 3809г. пр. Хр., а датировката според Цюрих е 2869г. пр. Хр.След като били направени някои "корекции", било обявено, че пробите са датирани от 3100 до 2850г., което все пак е 400 години преди 2700г. пр. хр. Още по големи аномалии възникнали при датирането. Възрастта на пробите, взети от върха, била с хиляда години по-голяма!

Радиовъглеродният метод не може да се приеме като достоверен в случая, тъй като пробите са вземани от повърхности, изложени на външни влияния. Ако изобщо може да се приемат тези години, то те показват, че ремонтите са извършени дори по-рано, отколкото се приема от повечето учени.


                 Шахтите на Голямата пирамида в Гиза

Алтернативна теория за функцията на шахтите, разположени в сърцето на Голямата пирамида в Гиза. Единствено в тази пирамида шахтите стигат толкова високо...

Една от особеностите на Голямата пирамида е, че тя има шахти значително по-високо в тялото си, отколкото всички останали египетски пирамиди (фиг 3 отдолу). Шахтите, започващи от камерата на фараона били открити през 1610г, а тези от камерата на царицата - през 1872г.

Повечето учени смятат, че шахтите са били използвани за вентилация или са имали някакво религиозно значение. Вторите предполагат, че те са посочвали пътя на душата на фараона към звездите.

Има много причини обаче тези теории да бъдат отхвърлени.

Прокарването на шахтите през много редове блокове е била сложна инженерна задача. Ако са имали нужда от вентилация е можело просто да направят хоризонтални тунели, много по-лесно построими. Но защо изобщо ще има нужда от вентилация в камерата на фараона? Никоя друга пирамида не съдържа подобни шахти; дори работниците в изсечени в скали гробници са разчитали на въздуха, влизащ през входа. В действителност, работниците, строящи камерата, са се радвали на изобилие от въздух. По времето, когато те са вършели своята работа просто все още не е бил поставен таванът!

Когато през 1964г Александър Бъдуей и Вирджиния Тримбъл определят, че шахтите са насочени към звезди от съзвездието Орион, функцията на тунелите в Голямата пирамида изглежда ясна. Но душата на фараона не се нуждае от физически път към небето.

А ако египтяните са смятали, че е толкова важно да покажат пътя на душата на фараона, защо не са направили шахти в никоя от другите пирамиди в цял Египет?

Интерес буди намереният в голямата галерия радиоктивен пясък. Според учените той е причината за отклоненията в радиовъглеродното датиране, според което горната част но пирамидата е с около 1000 години по-нова от долната. Въпросът какво търси радиоактивния пясък в пирамидата остава без отговор.

Фактът, че Голямата пирамида е единствената с подобни шахти в Египет е проблематичен. Ако шахтите са били толкова важни за вентилация или като пътеки за душата на фараона, защо са "изпуснати" при други подобни строежи? Повече от ясно е, че строителите на пирамидата са положили доста труд за да направят тези шахти, но причината, поради която са го направили засега е загадка.


   

Защо Дейвид Айк не може да бъде "отстранен" ?

Причини да съществувате в човешко тяло на Земята

Земята не е единственото място във вселената, където има време-пространствена система на реалност, нито пък е единствената с такова ниво на вибрации, но животът тук (поради неговото естество и екстремните дуалности и полярности, които са замесени) представлява уникално предизвикателство за всяко същество, избрало подобна дестинация.

Въпросът „защо съм тук?“ се явява може би НАЙ-ГОЛЕМИЯ въпрос в живота на много хора и сам по себе си е доста сложен. Затова още в началото ще бъдат изброени някои конкретни причини:

1. Просто любопитство. Тези, които никога не са били въвлечени в изискващо съществуване, в което да управляват физическото си въплъщение го намират за предизвикателство.

2. Това е възможност да се експериментира в рамките на определен момент от историята на планетата.

3. Ограниченията, които са наложени спомагат да се концентрирате върху специфични аспекти на енергията, които са налични само при въплъщение (инкарнация).

4. Това означава интензивен процес на обучение, при който имаме форсиране на смесица от полярности, които доставят възможност за разбиране на замесените страни.

5. Това е възможност да се осъзнае и разбере едно въплъщение различно от това, с което сте свикнали.

6. Затвор.

За да разберете каква „напаст“ е да влезете в тяло в сравнение с това да сте без такова (като есенция) трябва да разберете, че когато нямате тяло, можете да отидете навсякъде, където пожелаете във вселената просто чрез мисъл и емоция. За да попаднете в ситуация като тази (да сте с физическо тяло) трябва да се съгласите, че линейното време „съществува“ (времето е сферично по природа при други нива), за да се сдобиете с първично „човешко“ съзнание. Вие трябва да възприемете, че съзнанието, което се изразява чрез „човешката“ психология и генетика е драстично ограничено. Също трябва да възприемете факта, че за да го направите, трябва да потиснете паметта си преди да се решите на стъпката и да забравите мисловните си процеси преди нея и на всички спомени от други изживявания, както физически, така и нефизически, така че да не пречат на житейския ви път в това Въплъщение. Спомените стоят на ниво есенция заедно с вас, но не са достъпни при нормални обстоятелства. Тези спомени, които стоят при „есенцията“ могат обаче и да са значителна част от задвижващата ви сила в този живот в зависимост от това какво сте дошли да постигнете.

След това се изисква да изберете подходяща времева точка за раждане, със съответните генетични, природни, социални, политически и икономически модели, които предварително сте калкулирали, че ще спомогнат да реализирате целите си (от вашата гледна точка, в която се намирате преди въплъщението всичко това се вижда много ясно въпреки наличието на много променливи, които могат да спънат оригиналната цел; понякога може да се наложи да предприемете действия, които да ви върнат обратно на първоначално зададения курс). Тъй като има много същества, които търсят изживявания свързани с инкарниране (както и много, които пък искат да ги избегнат на всяка цена), много често набелязаната входна точка към физическия живот бива изпусната. Все едно да скочите с бънджи, но без въже.

Бам! Излизате от тръбата и сте на светло. Вече не сте в ЕСТЕСТВЕНОТО си състояние и неочаквано откривате, че физическото тяло има драстични ограничения. Известно време прекарвате като си играете с играчки и други странни израстъци, над които се опитвате да придобиете контрол преди те да вземат контрол над вас (това се случва по-късно когато „телесното съзнание“ се налага максимално в обществото). Във вашето естествено състояние енергията просто се е вливала във вас, а сега имате това непреодолимо желание да консумирате хранителни вещества за тялото. И всичко това сред една какофония от сензорно претоварване, генетично програмирани нагони (а по-късно и бушуващи хормони) генетично (а по-късно и културно) програмирани модели на отговор, които се превръщат в навици и генетични спомени от всички, които са имали нещо общо с ДНК-моделите, от които се състои тялото ви, болка и удоволствие, сексуална стимулация и пораждани от тялото емоционални комплекси. Какво бънжди само!

Тъй като очевидно сте заседнали в тялото ставате субект на различни механизми за учене. Първичното заучаване се постига когато се фокусирате над нещо. Това върху, което не сте фокусиран докато сте фокусиран над нещо друго, е пътят за втория начин на учене. Третата форма на входяща информация се случва, когато вашето тяло спи и се озовавате в кратка нефункционална празнота. Вероятно през една значителна част от живота ви вашето внимание е мотивирано от цикъла удоволствие/болка. След това отивате на „училище“.

Училището е процес на не-образователно програмиране наблягащо на нискоразредни повтарящи се изживявания и физически стимули, които водят до неестествена ситуация центрирана около познание, манипулация и контрол над физическата материя и нискоразредни енергийни системи, които налагат „imprint-и“ на оцеляване и социална его-ориентация, както и модели на ВЯРВАНЕ, които не са базирани на действителен опит, което води до вторичен психологически нагон в обществото да търси „къде е истината“. Училищният процес също така елиминира всякакви останали следи от контакт с паметта на есенцията и знанието за вашият истински произход и идентичност. След това се интегрирате в „обществото“.

Обществото е мястото, където личността е моделирана да се идентифицира с тялото и след това с егото и да натрупа емоционални привързаности, които могат да бъдат изразени само във време-пространствена реалност. По този начин се формира натрапчива нужда да се завърнете (след физическата си смърт) във време-пространствения континиум (което става първо чрез засядане в долните нива на астралните пръстени) само за да си задоволите нуждата („да си върнете дълговете“, „да си довършите къщата“ и т.н). „Човешкото“ съществуване може да бъде пристрастяващо. Вашият оригинален генетичен стремеж за оцеляване бива изменен чрез културно програмиране, което води до изкривени модели, които са фокусирани върху защита на тялото (къде ми е оръжието?), поддръжка на тялото (какъв е този нов парфюм?) сексуалност и размножаване и нуждата да „защитите това което притежавате“ за да подпомогнете тялото. Сексът като креативен акт е изменен до степен при която се получават ирационални и рестриктивни „привързаности“ и „обвързвания“ базирани на културни идеали, които са в действителност непостижими. Но... не са ви казали това.

Фокусът над всичко това е допълнително подсилен (особено ако тялото ви има различен цвят от този на останалите около вас) от културния внос на опиатна дрога, алкохол и други субстанции, които да държат осъзнатостта ви притъпена към долните три структурни зони на мозъка както и финансово да поддържате културни и икономически структури базирани на его, идоли, сигурност, усещане и власт. Никоя от тях няма нищо общо с това КОЙ в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ сте и ЗАЩО сте тук... което води до търсения за „смисъла на живота“. Креативната енергия идваща от есенцията и която се манифестира чрез емоциите е допълнително културно изкривена до степен в която ИЗТОЧНИКЪТ е забравен (има ли БОГ?), подтиснат или отхвърлен, което води до хаотична смесица от погрешно насочена енергия, която трансформира „човека“ в сложна единица базираща преценката си на базата на реакции вместо да бъде творчески насочена. Този фокус промотира психологически проекции и копия като истинска репрезентация на „реалността“. Сигурни ли сте че искате да дойдете на Земята?

Как да не бъдете прихванати от пръстените при излизане

Как може да се отървете от това да не бъдете хванати от пръстените, когато напуснете тялото си? Трябва да осъзнаете, че вие не сте вашето тяло и че емоционалните привързаности се отнасят САМО до време-пространствената реалност. Запазете любовта и се освободете от сексуалните привързаности. Не се закрепостявайте с продължителна емоция към никакви ваши физически действия или действия на други същества и направете усилие да приведете себе си към ВЕЧНОТО СЕГА. Физическите обекти съществуват в рамките на времето и пространството, за да се ИЗПОЛЗВАТ, а не притежават. В действителност ние не притежаваме нищо нито пък никой – дори тялото, което ползваме е назаем. Складирайте паметта, изживяванията и мъдростта и оставете емоциите свързани с тези изживявания зад вас. Вие сте отговорни за резултатите от вашите действия в рамките на време-пространството. Наслаждавайте се на космическия хумор в живота си. Идентифицирайте емоционалните енергийни окови в базираните на удоволствие/болка-шаблони на паметта и се стремете да ги отстранявате. Максимизирайте периодите си на сън и третия начин за учене, за да си дадете почивка от мисловните шаблони на лявото полукълбо и „физическата“ входяща информация. Свободната Воля като активна операционна концепция в човешкото време-пространствено съществуване е доста ограничена поради различни влияния и лесно може да бъде манипулирана докато не се свържете с есенцията, КОЯТО В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ СТЕ и която не е свързана с време-пространствените събития. Зрелостта се равнява на това колко от илюзиите сте успели да осъзнаете и отстраните целенасочено... произвеждайки мъдрост. Ако не можете да овладеете изживяването ще го повторите, или негови вариации докато успеете.

Из Матрицата IV

Компилация и превод: Alien

Линк към оригиналната статия: http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/381-2011-12-09-14-54-42.html

Източник: http://www.parallelreality-bg.com/